Масово разпространеният портрет на българския лекар е доста уродлива картина - той е корумпиран, некадърен и същевременно недоволен от заплатата си. Такъв ли е наистина българският лекар и защо е толкова мразен?
Татяна Ваксберг
Елитът на българските лекари е хронично нечуваем. Представител на Лекарския съюз за пореден път каза, че в обществото се насажда омраза към лекарите и за пореден път или не беше чут, или беше чут, но разбран превратно.
Все повече професионални гилдии в България се чувстват мразени. Този път става дума за лекарите. Един от тях, професор Милан Миланов от Българския лекарски съюз, каза през миналата седмица, че пациентските организации насаждат омраза към лекарите, за което могат да бъдат съдени.
Кой насажда омраза?
Колкото и да е спорно кой точно насажда такава омраза и дали изобщо това чувство именно се насажда, а не се просто отразява, самата омраза е факт. Ще я усетите по новините, които долитат до вас – десетки съобщения за лекарски грешки, поднасяни без никакви детайли за конкретния случай, без контекст и без преглед на експертните мнения.
Към тези съобщения се добавят периодични новини за корупция в болниците или за стачки за заплати. Масово разпространеният портрет на българския лекар е доста уродлива картина – той е корумпиран, некадърен и същевременно недоволен от това, че получава малко пари. Това са повтаряни до безкрай обобщаващи и негативни черти на цяла професия, изграждани години наред. Най-вероятно в България има лекари, които се вписват в тази картина, но въпросът е в останалите – как се предполага, че те ще развиват своята хуманност, ако са презюмирани корумпирани некадърници? Според един кардиолог, с когото говорих за това, повечето смислени лекари просто спират да четат вестници и да гледат телевизия. „Аз също спрях, каза той. Уплаших се, че ще ми въздействат и че ще стана като тях.“ Непрофесионалните и безотговорни публикации в медиите, а не пациентските организации са видимите източници на генерализирана омраза към лекарите като цяло. Пациентските организации по презумпция имат много конкретен подход към проблемите, с които се сблъскват. Те разглеждат всеки случай поединично и в детайли, което означава, че са чужди на обобщенията. Те по условие не могат да породят генерализирано отношение към цяло съсловие.
Другият проблемен източник е политиката на няколко поредни правителства, които не продължиха една започната реформа и с това изоставиха в хаоса не само пациентите, но и самите лекари. Нещо повече – лекарите не просто пострадаха от недовършената реформа, но и често пъти бяха изкарвани виновни за редица половинчати политически решения.
Зов за помощ
Мизерията в болниците, липсата на апаратура, материали и лекарства – всичко това беше породено от изпълнителната власт в последните десет години, но цената за това платиха солидарно пациенти и лекари. Само че лекарското съсловие беше традиционно изваждано от това уравнение, като че ли то не понася своята част от тежестта.
Когато днес Лекарският съюз твърди, че пациентите мразят лекарите си, това не е просто констатация, а зов за помощ. И то не на лекарите, а на цялата система на здравеопазването. Просто лечението започва с доверие и няма как да протече без него. А как се вярва на лекар, който априори е смятан за некадърен, подкупен и недоволен? (Deutsche Welle)
