15 южни страни са се превърнали в истински пристан за българските бандити. Това сочат справки на българските разследващи. Според данните Египет, Мароко, Нигер, Нигерия, Колумбия, Венецуела, Бразилия, Еквадор, Перу, Чили, Аржентина, Уругвай, Парагвай, Боливия и ЮАР от години приютяват българските бегълци от закона. По данни на правосъдното министерство с 14 от тези страни България няма сключени до
Само за миналата 2010 година по данни на правосъдното министерство са издадени 280 европейски заповеди за арест на нашенци, които са духнали зад граница, пише Монитор. За същия период са екстрадирани160 българи, които са били предадени на нашите разследващи. От началото на годината броят на екстрадираните български бандити, които са избягали в чужбина, се е увеличил и в момента те са 117. Двама от тези бандити са били предадени на България от страни, с които нямаме договор за правна помощ. Това може стане по дипломатически път чрез т.нар. принцип на взаимност. При него едната страна обещава на другата, че при успешна екстрадиция на престъпник тя също ще трансферира след време издирван бандит, ако такъв се укрива на нейната територия. За близо две години нашите власти са изпратили
зад граница близо 260 чужденци, които са били издирвани за извършени от тях престъпления.Данните за трансфера на осъдени или издирвани зад граница лица се пазят от няколко ведомства - Министерството на правосъдието, Върховната касационна прокуратура и дирекция „Международно оперативно сътрудничество” на МВР. Според тези ведомства броят на екстрадираните от България родни бандити към други страни, в които да бъдат съдени или да излежават вече наложени присъди, се е увеличил многократно. Зам.-министърът на правосъдието Даниела Машева обясни, че за да се стигне до екстрадирането на нашенец в чужбина, по закон той трябва да бъде осъден на повече от 4 месеца ефективно наказание или престъплението, за което се издирва, да предполага поне година затвор.Пред „Монитор” Машева обясни, че е възможно, ако с дадена страна не се постигне договорка за връщането на наш подсъдим в страната,
да се прибегне до съд в чужбина.Тази опция се ползва все по-често, тъй като в редица случаи западните страни отказват да признаят решения на наши магистрати. Затова със съгласието на съответната страна нашенецът се изправя пред съд зад граница. Подобни случаи е имало с дела, които са изпратени в Гърция, Франция и Германия.Информационните масиви на ведомствата показват сериозна слабост на съдебната система у нас, която допуска стотици престъпници да избягат зад граница с фалшиви паспорти заради недостатъчен съдебен контрол. Основната причина за това е липсата на окончателни присъди в разумен срок. Още преди време премиерът Бойко Борисов обясни, че родните бандити успяват да избягат зад браздата, тъй като те не се водят осъдени лица, защотоприсъдата им още не е влязла в сила.„През това време те се снабдяват с фалшиви паспорти и свободно излизат през първото ГКПП. Докато отделните инстанции в съда решат съдбата на бандитите, те се разхождат свободно, а после ние се срамим пред света”, обясни още Борисов. Доста често разследващите са стигали до казуси, в които, докато тече съдебният процес на няколко инстанции, някой от подсъдимите изчезва в чужбина и повече не може да бъде открит. Пример за такова дело е процесът срещу бившите сикаджийски босове – братята Николай и Красимир Маринови – Маргините. По време на съдебното следствие Малкия Маргин изчезна, а според разследващите той се е укрил зад граница, където се намира и в момента. По данни на различни източници Маринов също се укрива в някоя от топлите страни, с които България няма договор за правна помощ. В ЮАР например от години се крие скандалната банкерка от кръга "Орион" Веска Меджидиева. Тя беше осъдена на 5 години затвор за обсебване в особено големи размери. Бизнес дамата е една от първите задочни обвиняеми у нас, тъй като още по време на фалитите на банките през 90-те години тя избяга в ЮАР заедно със съпруга си Румен Спасов, който наскоро почина. Африканската държава веднъж вече отказва екстрадицията на Меджидиева.
Според тях парите са необходими на беглеца, за да не се набива на очи зад браздата и за да не бъде засечен от полицията, ако се опита да изтегли пари от банкомат или банкова сметка. Парите могат да се пренесат лесно в едри купюри от по 500 евро и да осигурят на беглеца независимост за няколко месеца. “Сумата от 50 000 лева не може да бъде събрана от всеки бандит, затова най-често зад граница се решават да избягат хора, които са част от организираната престъпност и се надяват на „международни контакти” в чужбина”, обясниха от прокуратурата. Доста често нашенци бягат към западното крайбрежие на Испания и островите наоколо, защото там има съсредоточен голям контингент от родни бандити, обясняват още те.
Другият транспортен възел, към който се насочват нашенците, загазили пред закона, е Северна Африка. Поне една трета от решилите да се спасяват в чужбина са се опитали да се измъкнат през Египет или Тунис. Според специалистите обаче този избор на беглеца показва отчаяност, защото прехвърлянето към друга точка на света от тази дестинация е много по-трудно.
Последната опция, към която прибягват нашите бандитите, е Черно море. Източната граница на страната се използва като свръзка с Румъния, Русия и Турция. До трите страни може да се стигне с малко корабче или яхта, а до Румъния може да се избяга и през сухоземната граница, която след влизането на страната ни в ЕС е слабо охранявана. В Истанбул пък се намира най-близкото до България трансконтинентално летище, от което могат да се хванат полети за Азия или Америка.
От години в Англия се крият няколко наши подсъдими, за които Обединеното кралство отказва екстрадиране. Една от тях е Димитрина Калайджиева, подсъдима за смъртта на ямболската адвокатка Надежда Георгиева. Според британските магистрати процесът срещу българката, който се води у нас, е нагласен и опорочен от бившия главен прокурор Никола Филчев. Затова те отказват да я върнат в страната ни.
Според специалистите Англия и скандинавските страни са добър „авариен изход” за бегълците, тъй като страните са членки на ЕС и паспортният контрол през тях е по-лек. Освен това те представляват „позната територия” за българите, особено ако бегълците знаят чужд език. (Монитор)
