Десноцентристкото българско правителство се опитва всячески да осигури на страната силно ръководство на фона на нарастващите атаки от страна на опозицията, която постави под въпрос способността му да съживи западащата икономика, вдигне ниския жизнен стандарт и да се бори с необузданата корупция и организираната престъпност.
Това се казва в кореспонденция на агенция Ройтерс от София за ключовите рискове, които се наблюдават в България.
Най-бедната членка на Европейския съюз се възстановява от тежката рецесия, която оряза осезаемо доходите и повиши безработицата. Забавянето принуди балканската страна да съкрати разходите и замрази заплатите на държавните служители и пенсиите, с което да овладее фискалния си дефицит и да смекчи натиска върху фиксираната за еврото й валута. Фискалната дисциплина на София си спечели международно признание, но съкращенията, поскъпването на храните и горивата и липсата на реални резултати при борбата с организираната престъпност и корупцията ерозираха подкрепата за кабинета на премиера Бойко Борисов. Въпреки това правителството, което се ползва с подкрепата на националистите от Атака и на няколко независими депутати, оцеля и след двата вота на недоверие и доказа, че все още е здраво вкопчено във властта.
Доверието в ГЕРБ, която е партията на Борисов, спада откакто тя спечели парламентарните изборите през 2009. Въпреки това движението все още е най-предпочитаната партия, тъй като българите не виждат нейна алтернатива. Министър-председателят разчита на бързото строителство на магистрали и на ефективното усвояване на европейските фондове, за да увеличи популярността си за местните и президентски избори, насрочени за 23 октомври. Вотът през есента пък ще покаже позицията на ГЕРБ преди изборите през 2013.
Партията ще обяви кандидат-президента си в неделя, 4 септември. Редица аналитици твърдят, че на балотажа срещу него ще се изправи или кандидатът на социалистите Ивайло Калфин, който е бивш външен министър, или независимата Меглена Кунева – бивша еврокомисарка.
Скандалът с руската компания "Лукойл", в резултат на който правителството затвори временно "Нефтохим Бургас" заради отказа на компанията да постави новите устройства за контрол на производството, обаче даде тласък на доверието в кабинета.
Борбата с ключовия за България доставчик на горива и данъкоплатец показа на гласоподавателите и на Евросъюза, че правителството има желание да въведе стриктни бизнес правила и да се бори с укриването на данъци.
Но сега е важно да се следи преди всичко какво е доверието към партията на Бойко Борисов. Това ще покажат резултатите от изборите наесен, съпоставени към резултатите от 2009, когато ГЕРБ имаше доверието на 39,7% от избирателите. Въпреки, че продължава да бъде здраво вкопчена във властта и е малко вероятно захватът й да се отпусне в краткосрочен план, ГЕРБ ще се изправя срещу все по-ожесточена опозиция и нови вотове на недоверие.
Необходимо е да имаме яснота, дали ще се запази политическата воля на управляващите да се борят с корупцията? Това вероятно няма да раздвижи пазарите в краткосрочен план, но със сигурност ще изпрати ясно послание, че България се превръща във все по-лесно място за правене на бизнес.
Освен това кабинетът предвижда икономиката т.г. да отбележи ръст от 3,6%, след като вносът през 2010 издърпа страната от рецесия. Дори и прогнозите да се сбъднат, икономиката няма да достигне нивата си отпреди кризата, тъй като бумът в строителството няма да се повтори.
Кабинетът прави усилия да запази стабилността на икономиката и избегне трупането на дългове, като държи заплатите и пенсиите замразени и продължава да съкращава разходите си, за да избегне ситуацията в Гърция. Съкращенията обаче представляват препятствие и за възстановяването.
Похвала получава и благоразумната фискална политика, която Международният валутен фонд и рейтинговите агенции адмирират. В резултат на това което Moody`s повиши рейтингите на България до "Baa2".
