ГЛАСЪТ


Четвърти километър

16 19839 05.09.2011
Четвърти километър

Из делниците на един луд (29 август – 1 септември)


 

Понеделник, 29 август


Олигархът Гущеров дал едно дълбоко откровено интервю в „24 часа”. Той от известно време живеел в Алпите, в китния австрийски курорт Кицбюел. Но и там си останал патриот. Много обичал да гледа  “Записки по българските въстания”, а на тържествените обеди жена му пускала “Капитан Петко войвода”…

„В тукашните представи, вика, олигархът е човек на бизнеса, влияещ върху политиката, задължително е богат крадец, мошеник и дебел. И има няколко млади любовници. Това нещо е страшен тъпизъм, който показва мисленето на много политици и журналисти…”

Верно, че е голям тъпизъм. Много от олигарсите не са дебели. Даже повечето не са. Самият Гущеров беше дебел, но отслабна с 50 кг. После нарита дъртата пастърма и се ожени за младата си любовница. Продаде бизнеса си в България, тегли една и на партията любима и сега се е отдал на наука. И прави прогнози за бъдещето ни: „За съжаление в бъдеще ни чака и оглупяване на нацията, елементаризиране, оскотяване на големи среди до степен вандализмът, кражбата, насилието да се приемат за нещо естествено…”

И не ме е яд на него, яд ме е на глупаците журналисти, дето му публикуват цинизмите. Вместо да му кажат да си завре безплатния морал, дето ни го раздава, там където слънце не огрява…

„За да станем богати, вика, трябва да тръгнем от това да се поглеждаме в очите и да си казваме “Добър ден”, “Моля”, “Извинявайте”, “Ако обичате”…

Дали? В некраткия си досега живот не сме видели един да забогатее с „Моля” и „Извинете”… Тия, дето забогатяха, съвсем не бяха от най-любезните…

Разгеле стана дума и „Монитор” съобщава: „Девети сме по доброта в Европа”. Най-нежни, мили, добри и любезни били в Унгария, след това в Турция, Португалия и Украйна. 35% от българите се самоопределяли като любезни, а 54% допускали, че е възможно да са любезни, ама не били сигурни. Едва 11% си признавали, че не са любезни. (Това явно е квотата на администрацията.) На въпроса що така, голяма част отговаряли, че „времето не било подходящо”. Демек, при друго време… Точно както оня средновековен философ: "Господи, направи ме добър, но не веднага!"

Лично ние не сме единодушен за любезността. Учени от Франкфурт на Майн доказаха, че любезността води до истерия. И ако се замислите, ние толкова години сме любезни – с циганите, с депесарите, с дедесарите, с братушките, с брадарушките, с крадливите политици... И с въпросния Гущеров явно сме били твърде любезни. И съвсем закономерно истерясваме. Не ли?

Имахме като студенти един колега, педагог, който на всяка дума казваше „Моля”  и „Извинете”, целуваше ръка на дамите до лакътя… И като ти поиска цигара, вика: „Би ли бил така добър…” Изобщо страшно любезен. Обаче съквартирантът му го хвана, че си бърше задника с неговата кърпа за лице. Честна дума! Човекът е социолог в НЦИОМ, можете да го питате. А на един Трети март един колега, виден политолог, малко се понапи, даже не малко, и заспа. И тоя, любезният, да вземе да му свали чорапите и да му пуска телеграми. Навива се една хартия, поставя се между пръстите на краката и се подпалва от двата края… Разбирате ли каква варварщина?! Тогава се отвратих от любезността. После имах и много други поводи…

Не знам, може и да не съм прав.

Въпросът е, че никак не е лесно да станем по-добри, по-любезни. Трябва цялото общество да се включи - училището, семейството най-вече… Един колега ми разказваше за синчето на една мутра в Люлин. Тероризирало целия квартал. Веднъж млател друго дете с бухалка. И се показала майка му от балкона: „Жоре, престани бе, маме, ще се изпотиш и ще настинеш...»

Ама да не ви излъжа, да не беше в „Младост” това…

 

Вторник, 30 август


ГЕРБ съобщи мотото на кампанията си - „Да градим България". На местна почва ще търпи вариации – „Да градим Варна”, „Да градим Сливен”, „Да градим Хасково”…

Станишко веднага се направи на оригинален: „Да се чете, вика, „Грабим България”. В интерес на истината и на нас ни хрумна тая субституция, но я отхвърлихме като твърде елементарна.

А дано да градим! Щото няма време. Учени от УНСС изчислили, че ни трябват 41 г., за да настигнем минималното заплащане на европейците. 27 г., за да стигнем Словакия и Словения. Ако те седят и ни чакат. В смисъл ние да имаме 5% растеж, а те нула. Което, разбира се, е нелогично и от двете страни на уравнението. Ние 5% растеж ще имаме, ама за две години. Точно като в една дописка в „Стандарт”: „Лихвите за пестеливци удариха 10%”. И като прочетеш, разбираш, че работата е малко „имала баба 100 лева, ама не наведнъж. „Ако внесете 1000 лв., след две години ще получите 1100, обещават родни банки”. Да им… на обещанията!

И Лечков щял да гради. По-точно да довършва. Рекъл: „Ще завършвам започнатото”. Еми време е. Щото народът вече му викал Полечков… Влачи ги дупките из Сливен като пенсионер кариес – а днеска, а утре… Боже, каква глупост изтресох… От къде у пенсионер кариес? Нали кариеса е на зъбна основа? Да са и в доктора…

Пък Гоце се обади чак от Криводол:  “Това звучи респектиращо. Но е по-малко въздействащо от бригадирския лозунг "Строим за родината". Иронизира, нали?

Между другото, Гоце щял да се връща в БСП, да подсили партията и да я отвори към нови и силни коалиции. ”Аз самият за постове не се стремя. А конкуренция, лидерска, сигурно ще има.” Демек не ща постове, но Станишев да се готви да сдава. А Станишев се прави курназ: „Не виждам нищо страшно Първанов да се завърне в БСП като член на партията. Само че едва ли някой може да влезе обратно в роля, от която е излязъл".

Ти лежи на таз кълка! Артист като Гоце може да изиграе всичко. Те викат за Бойко, че можел да изиграе и „Мис мокра фланелка”, ама и Гоце може. Той влезе в ролята на социален президент, та… За последното не съм на 100% сигурен.

Между другото „Стандарт” съобщава, че като разказвал за големите си успехи през двата мандата, споменал и руския дълг: "При срещите си с Путин и Медведев осигурих връщането на руския дълг от $35 млрд., който е изплатен до цент".

Ей, слънчасахте ли, бе?! Нерде $38.5 млн., нерде $35 млрд.?! Кам да ни бяха върнали 35 млрд., ние щяхме да цъфтим и въпреки градежите на Бойко. Всъщност, чел съм, че дългът наистина бил няколко милиарда, но нашите комунисти и московските другари тайно го редуцирали…

В София хванали една 24-годишна, която за месец откраднала обиците на шест дами барабар с част от ухото. Да й счупиш ръчичките! Пък в Пловдив хванаха крадец на синджирчетата. При залавянето, той от зор глътнал едно заедно с кръстчето. Сега ще види какво е зор! Имаше такъв случай в Индия. Един крадец глътна няколко диаманта. Тамошната полиция го накара да изяде 5 кг. банани и той за 24 часа върна диамантите. Та и нашият ще върне, най-вероятно и без банани. Със синджира няма никакъв проблем. Но за кръста не гарантирам, не бил от малките… Представяте ли си… Я по-добре не си представяйте!

Пък в Търново една болярка тъкмо да си ляга, взела душ, турила прозрачната нощница, мацнала нощен крем, фъцнала малко зад ушите... Изобщо както си трябва. Отмята завивката и там… смок! Ама не смок като метафора, както тя очаквала, а истински смок, къде метър. Писъци, вой, пожарникари… Изобщо приказка с неочакван край.

От Център за градска мобилност съобщават, че всеки десети софиянец пътувал гратис. Да, да… Всеки 10-ти е хванат, а колко нехванати пътуват… Моите приятели пенсиите например знаете ли как пътуват? На двойки. Лично съм го виждал в автобус № 72. Звънна джесемето на една пенсия до мене. По-точно изписука на SMS. И пенсията нали не види без очила, накара ме да й прочета. На екрана имаше само една дума: “Контрола”. И изведнъж бабето, което при качването си така пъшкаше и охкаше, че целия рейс се надигна да му отстъпи място, се стрелна към вратата с младежки ентусиазъм. Заедно с още една пенсия от другия край на рейса.

 

Сряда, 31 август


БСП, заразени от добрия пример на ГЕРБ, също се отказват от всякакви дарения за изборите и ще разчитат само на държавната субсидия. Първо рекоха, че не могат да се лишат от дарения, но после Мая Манолова им обясни, че не бива да разчитат на особена щедрост, „защото партиите в опозиция обикновено не са на мода".

Абсолютно си е така. Ние многократно сме предупреждавали, че пари в опозиция се много трудно събират. Кога си на власт е достатъчно само да си съобщиш данъчния номер, булстата и евентуално желаната сума. Когато си в опозиция за хиляда лева ходиш на пет адреса най-малко. И навсякъде викат, че не познавали такова лице, като просителя.

Та искам да кажа, че жертвата, която прави ГЕРБ е несравнимо по-голяма от тази на БСП.

В Пловдив обмисляли да забранят левия завой, ужка за да се отпуши трафикът. Много прозрачно бе, Славчо! И то точно в Пловдив! Забравил съм да ви съобщя, че ГС на БСП в Пловдив защити успешно европейския стандарт за качество ISO 9001:2008. Този стандарт гарантирал, че организацията притежава "способността да предоставя непрекъснато продукт/услуга, който да отговаря на клиентските и нормативните изисквания и да се стреми непрекъснато да повишава удовлетворението на клиента"…

Кои клиенти, бе, майна и кои услуги, че нещо не разбирам? Вие клиентелистка партия ли сте? Всъщност, що пък да не сте…

Изобщо тежки избори се задават. И почна да се изостря борбата. Симпатизанти на ГЕРБ и ДПС си спретнали голям търкал в кърджалийското село Дядовско. Няколко души са с пукнати глави, май има и счупена ръка. На един млад гербер му откъснали ухото. Депесарите го показвали из селото както индианци скалп на бледолик. Това ме подсеща за един действителен случай. Качва се на гара Чирпан един с бинтована глава, сяда в купето и се хили. Питат го какво ти е на главата. Ами бях на сватба, напихме се, сбихме се и в суматохата някой ми отряза ухото. Добре де, ама защо се смееш? Как няма да се смея, като на младоженеца таковата ми е в джоба…

Та искам да кажа, че в такава суматоха и двете страни дават жертви.

Новият шеф на КАТ София гл. инспектор Богдан Милчев съобщава, че от 3 м. пращали рушветчиите на административна работа за наказание. Вече 40 души били пренасочили.

Я, майка му стара! Излиза, че да го пратят на студа (респективно жегата) е награда. Така де, не излиза ли така?

Обаче прави ли Ви впечатление, че катаджиите много са омекнали? Оня ден имах такъв случай. Спира ме един на „Симеоновско шосе”. Що, бе, колега? Щото, викам, бързам, закъснявам за работа. Лъжа, разбира се. Ама не бива така, караш с 20 км. повече… Знам, че не бива, виновен съм, ще го имам в напредвид… И си говорим така човешки и най-вече разбираемо за него. От разговора разбирам, че те с колегата му него ден още не са пили кафе. Но по-интересното е, че три пъти ме попита: „Ти тия 20 лева нали ги даваш от сърце?” От сърце, бе, от сърце. И си мисля, че наистина от сърцето си ги късам, ама не му го казвам, да не вземе да ги върне…

Двайсет-двайсет! На бюрото и двайсет няма да вземе. На бюрото умира седнал, дето се вика. То се вика умира прав, но катаджиите специално умират седнали. Знаете ли какво ми казаха? В Пазарджик един катаджия се пенсионирал миналия месец. И колегите му подарили пътен знак „В 26” (за  ограничение  на  скоростта до  40  км/ч.) Ама не някой случаен знак, а от любимото му гюме на „Бенковска”. Разплакал се, като размотали подаръка. Веднага го познал – по трите куршумени дупки в нулата. „С тоя знак, рекъл, децата си изгледах и ги изучих, и ги изжених…”

 

Четвъртък, 1 септември


АП одобри купувача на "Булгартабак холдинг". Малко припряно действат, ама нищо. Важното е, че го продадохме. Не мога да ви кажа само на кого. Овчаров вика, че зад сделката стояли „определени български икономически кръгове.” Ама не казва кои. Ако знаеш – кажи, бе, ако не, не интригантствай! Трайчо вика, че нямало значение кой стои. Аз само се чудя, дали има някаква връзка между заявеното намерение на премиера до февруари 2012 г. да ликвидира напълно контрабандата на цигари и тая продажба? По съм склонен да мисля, че няма. Защото, ако властта държи едновременно и контрабандата, и производството, то възниква конфликт на интереси. Не ли?

Станахме исторически с тоя Булгартабак. Вижте какво сме си записал на 9 юли през далечната 2002 г.: „Ей, Гонзо продадохме, “Булгартабак” още не можем. Що така се закучи тая сделка?”

От тогава продавахме Гонзо няколко пъти, после ни го връщаха, пак го продавахме, после се пенсионира… А „Булгартабак” едва сега за сефте го продаваме…

Гоце се отчиташе по Битивито отзарана. Не го гледах. Труден ми е за гледане. Такъв един хлъзгав, перфиден…  Изучен селянин, с извинение, че говоря за държавната глава. Включих телевизора точно когато говореше за една дънкова риза, с която се появил на предизборните си плакати. И сподели на Анка под секрет, че тя в същност била на синовете му.

Представяте ли си? Първанов&синове имат една дънкова риза дома и я носят на смени тримата! То бива социален, бива, ама това е прекалено... И знаете ли що го разказва? За да си помислите, че са имали три ризи, но двете са дали на ближните. Така си мисля.

 

Петък, 2 септември


Голямо откритие на Стандарт, водещото заглавие на вестника: «Подлютяват първака». Хитри производители туряли люти чушки в слабата ракия, за да икономисват материал, а ракията да изглежда силна. Първо, това се прави от години, да не кажа десетилетия, бе, невежи! И, второ, не за икономии, а заради витамин С се слагат лютите чушки! Така ракията става полезна и няма булка, дето да прави на въпрос пиенето на витамин С.

Не, колегите от «Стандарт» са се скъсали от открития днес. «Мързел ражда великите открития.” Добрутро! „Накарали един мъж да измие чиниите и се появила миялнята машина.” Друго заглавие–откритие: „Нова мода: Рушветът с кредитна карта.”

Още през ноември 2005 г. писахме в „Монитор”: „Формите за получаване на материални стимули много се били усъвършенствали. Нямало вече просташка размяна на пликове и пачки. Благодарната фирма или лице дава на депутата дебитна карта и пинкод. Картата естествено не е на името на депутата. Така нашият избраник яде, пие и пазарува без да оставя приходно-разходни следи. Ходи го гони…”

Най-смешното е, че откриват и работи, които те са ги открили, при това наскоро. Пишат, че студенти от ТУ измислили обувки, на които токчетата се сменят на винтче и те от равни на момента ставали със среден, или висок ток. Само преди месец точно те писаха, че израелската дизайнерка Даниел Бекерман измислила обувки със сменяеми токчета. И пак те преди месец и половина писаха, че на конференция по бизнес иновации в Русе Маргарита Тенева-Митева показала изобретените от нея обувки със сменяеми токчета…

Четете си вестника бе, алоу!

Отделен въпрос е защо занимават читателите с такива глупави открития. Аз съм открил обувка с телескопичен ток. Верно, да пукна, ако ви лъжа! Разпъва  се като антената на ВЕФ – от 2 до 14 см. Даже съм пригодил и дистанционно, да не се навежда госпожата. Нямате представа колко е удобно. Но не съм ви се хвалил, защото това откритие е неприложимо. Няма такава жена. Във всяка жена дреме по една Кари Брадшоу. Колкото и чифта обувки да има, все са й малко. Щото я на коланчето не отиват, я „се бият” с обеците. Чувал съм възражения, че не са в тон с грима. Гаче не е по-лесно да се смени гримът… Мойта като ми го изтресе това веднъж и ми идеше да й…

Между другото, чета, че турците масово биели жените си. Даже и през свещения за мюсюлманите Рамазан. В Трабзон за месец полицията  получила 123 оплаквания. Според в. "Хабертюрк" биенето било най-често за непомерно харчене и лошо готвене. В един от случаите  жената е биена, понеже препекла картофите, в друг - препържила рибата…

Боже, добре че не сме чак такива! По тия критерии съм вдовец от… Абе, не знам от колко, но със сигурност вече щяха да са ме пуснали.

Ама не се оплаквам, щото колко по-лошо има… На един приятел жена му все реве: „Къщната работа, вика, нема свършване. Оправяш леглата, метеш, миеш чиниите - и шест месеца по-късно започваш всичко отначало…”

Един път не се сдържах и му викам малко ала Тери Прачет: Иване, формите на живот, които се образуват върху немитите ви чинии ще открият топлата вода преди вас… (При Тери Прачет е колелото, но това ми се вижда малко пресилено…)

На Мрачния Албион нещата вървят в обратната посока. Съпругата на председателя на Камарата на представителите Джон Беркоу се похвалила пред 5 млн. в тамошното „Биг Брадър”, че редовно заповядва на съпруга си да мие пода с парцал! Това й правело голям кеф! Представяте ли си, заповядвала му, не го молела! И с парцал! 20 г. след откриването на мопа и 100 години след откриването на парцала на клечка. Който, да допълня откритието на „Стандарт”, че откритията се правят от мързел, е открит от негър. И тоя пич, Беркоу, отслабнал от унижението, косата му побеляла…

Тъпанар, ще й страда! Вместо да я тури на дръвника…

Тая история ме кара да мисля, че книгата на Робер Мерл „Добре охранявани мъже” изобщо не е фантастика. Там мъжете ги хваща смъртоносен енцефалит 16 и те мрат като мухи. Само които се кастрарит, оцеляват. Мерси! С което се слага край на фалокрацията, жените вземат властта и… става страшно. Много обезпокояваща книга. Не Ви я препоръчвам.

Ей, да не почнете много да се ласкаете, че Ви пиша на „Ви”. Просто новият правопис ме задължава.

Айде, лека нощ!

 

To be continued

 

Забележка:Ние, д-р Филипов, съобщаваме на заинтересованите лица, че имаме останали отделни екземпляри от втора книга на „Из делниците на един луд”. Заявки на мейл dr.tonyfilipov@abv.bg, или на GSM 0885 233 691.   


Препоръчай Сподели
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Ads / Реклама
Ads / Реклама