Ще ми се да сме културна, а не полицейска държава, казва нереализираният кандидат за вицепрезидент на сините.
На „Златния орфей” бяха превели „лудо младо” от моя песен като „young playboy”
Стефан Димитров е един от най-известните български композитори, а името му неизменно се свързва със синята идея. Написал е десетки песни, превърнали се в шлагери. Негови са хитовете „Нека да е лято“, „Дано“, „Всичко ми е наред”, „И замирисва на море", изпълнени от най-талантливите ни звезди. Пише музиката за филмите „След края на света“, „Съдията“, „Спас и Нели“, „Фатална нежност“. През 80-те работи с група „Вариант Б“ и „Домино“. Известен е с дуетите си със съпругата си Богдана Карадочева, като и със сътрудничеството с Васил Найденов, Емил Димитров, Лили Иванова и „Тоника”. Бил е изпълнителен директор на Нова телевизия, член на СЕМ, а през 1997 г. е избран за генерален директор на БНТ. Сега е директор на програма "Христо Ботев" на БНР.
Интервю на Васил Василев
- Г-н Димитров, защо се провали идеята да сте кандидат вицепрезидент на Синята коалиция?
- Един ден ми се обади Иван Костов. Срещнахме се и ми предложи да се кандидатирам. Още тогава му казах, че 90% няма да приемa. Но ние сме и си оставаме приятели. Трябваше ми време да размисля. В България има достатъчно изявени личности, които ще се справят по-добре от мен. Реших, че това е крачка, която не бива да правя. Никога не съм бил партиен член, а и нямам партийна дисциплина. Щеше да е много по-различно от моя начин на живот и от това, което съм бил и съм – музикант и композитор. Винаги съм подкрепял „синята идея” и „Левски”. Мога да участвам в митинг, мога да напиша песен, но не и да ставам политик. Румен Христов е свестен човек. Мисля, че има шансове да спечели и ще бъде добър президент. Същото се отнася и за Прошко Прошков – млад, ерудиран, с опит като кмет на „Лозенец”, а и с нова визия за бъдещето на София. Желая им успех и съм с тях.
- Доволен ли сте от това, което се случва в България през последните 2 години?
- В България се подменят се ценностите. Икономическата криза е страшна, но по-лоша е духовната. Някои от
медиите се мъчат да наложат лош вкус
и като че ли засега успяват. Но българинът е прагматичен и никак не е глупав. Дълбоко в себе си знае кое е хубаво и истинско и ще се изчисти от мръсотиите, с които го заливат. Но трябва време. А иначе годините на преход направиха едни хора без физиономии милионери. Естествено ченгета. Те са собственици на хотели, казина, яхти, дрога, фирми ментета и всичко това в дълбока сянка. Не винаги класацията на най-богатите в България е вярна. Има стотици незнайни „герои” с повече пари от Бил Гейтс, но се крият в луксозните си дупки като плъхове някъде по света. Потриват ръчички и благославят „прехода”. Интересно, дали плащат данъци. Може би нещата ще потръгнат, ако правителството до края на мандата си поне изравни парите за култура с тези на полицията. Ще ми се да сме културна, а не полицейска държава. „Дано”, както се пее в една песен на Богдана.
- Следите ли реалити форматите за музикални таланти, които отново заливат малкия екран?
- И да, и не. В тези предавания все откриват талантливи момчета и момичетата, но оттам нататък с тях не се случва нищо. Телевизията ги хваща за 2-3 месеца, колкото е дължината на формата, след което ги забравя. Ако спечелиш „American Idol”, предполагам, че има програма и продуценти, които помагат на победителите да не бъдат забравени от публиката и ги налагат в шоу бизнеса. В България вие знаете ли с какво се занимават в момента тези, които са спечелили подобни конкурси? Едва ли. Хората ги запомнят само с кавърите, които са изпели на състезанието. На сцената по време на предаването става шоу и има атракция. Предполагам, че на зрителите им харесва, а и продуцентите печелят от рейтинга. И толкова.
- Защо изчезнаха формати като „Златният Орфей” и „Мелодия на годината”?
- Наред с чудесните ни оперни гласове „Златният Орфей” може би единствен представяше България пред света. В него участваха певци от други страни, които задължително пееха по една българска песен. Така все пак Европа и светът разбираха, че има и такава държава зад желязната завеса. А това не беше малко за онези години. През 1976 г. участвах с песента „Ладо ле” в изпълнение на „Тоника”. Тогава имаше един певец от Великобритания, който я изпълни на английски. Много смешно бяха превели фразата
„лудо младо” като „young playboy”.
Тези качествени конкурси липсват, защото няма пари, място и желание да се обновят в по-съвременен вариант и да влязат в такт с времето. И защото сме в България. Тук има традиции само в завистта и лошото.
- Имате десетки хитове като композитор и като певец, защо не пускате нито един от тях в програма „Христо Ботев”?
- Не е вярно. Мисля, че звучат и мои песни, но не повече от песните на мои колеги. Изобщо, ако някой иска да чуе разнообразна и хубава музика, а не чалга, да слуша програма „Христо Ботев”.
Новите ни песни са крадени от интернет
„Вече не пиша музика, както за младите изпълнители, така и за по-старата генерация. Или по-скоро за много малко от тях. Сега написах 10 детски песни по прекрасните стихотворения на Гери Сотирова. Изпълняват ги „Бон-бон” и аз като стар котарак”, разкрива шефът на програма „Христо Ботев”. „Една песен е екипен продукт. Що се отнася до новите течения в музиката, мисля, че няма да има проблем да се впиша. В момента като че ли аранжиментите са по-важни от самата мелодия и от текста. Грешката на младите композитори е, че взимат готови образци от Интернет и че не пишат песен, която да се запомни и да се пее след 1, след 5, или след 10 години. Да бъдат себе си и да създават за хората, а не да се люшкат по модните течения. Защото обичта на публиката не се печели с една песен. Мисля, че и този период ще отмине. В България има достатъчно талантливи хора.
А аз, живот и здраве, може би ще направя отново авторски концерт в НДК. Но ще видим”, каза още Стефан Димитров.
Парламентарният контрол и парадите дърпат рейтинга на БНТ надолу
„БНТ има съвсем различна функция от комерсиалните телевизии. Има предавания, без които не може”, твърди Стефан Димитров. „Например, рейтингът на „Канал 1” по време на петъчния парламентарния контрол е катастрофален. Държавната телевизия е длъжна да излъчва всички паради и чествания на национални празници. Те също не са сред най-гледаните. Така като добавите още някои предавания, чиято тематика не представлява интерес, но трябва да присъстват, ще си отговорите защо БНТ не е конкурентна на останалите. Но в крайна сметка държавната телевизия се справя като обществена медия, защото не излъчва простотии, както разни кабеларки и частни телевизии. Извън БНТ гледам едно нескончаемо готвене и подстригване, плеймейтки, гейове и всякакви кошмарни неща, поднесени от разголени полуграмотни девойки. „Най-смешното” нещо в някои телевизии се оказват мъже, облечени в женски дрехи, които разиграват стари вицове. Да „умреш” от смях. А иначе добри актьори, но това ще ги убие. Българските телевизии изгубиха най-важната си функция – да възпитават хората в добър вкус. Невероятна арогантност, лош език и агресия се лее от екрана, а после се чудим защо децата ни растат такива. Защо се стрелят и убиват по улиците”, категоричен е композиторът.
