Всички граници са преминати. Пиарът на президента Първанов излезе от контрол.
Тричасовата скука, замислена като "връзка" с народа в НДК, преля в угодническо, до повръщане, описване на ситуацията в самолета на път към Мексико.
Подбрани медийни шефове, придружаващи като на екскурзия до страната на ацтеките държавния глава, ни шастисаха с разкази как Първанов, като един Батман, успокоявал останалите 82-а „достойни българи", както скромно описва пътуващите един от пропрезидентските вестници. Героят в човешки образ Първанов взема съдбовни решения на мига, говори като психоаналитик на останалите, а може и да е пилотирал - предстои да узнаем. За чутовния подвиг няма граници и мълвата долетя като гълъба на Ной до България, секна дъха ни, сграбчи сърцата ни, запулсира в главите ни: Ах, какъв приказен герой, ах, какъв юнак!"
Триумф, който толкова ни просълзи, че от отделените секрети чашата на търпението преля ...
В суматохата лъсна кадровия подбор на съпровождащите държавния глава. Главни редактори и тук-там някой първи зам. на избрани медии, един министър за протокола и група близки на Първанов бизнесмени, наричани за по-кратко „постоянното присъствие". Замислено като пореден триумф на държавността и съпътстващата го журналистика, пътуването се превърна във фарс, поне от начина, по който бе отразено: Колесник стърчи във въздуха драматично! Самолетът кръжи апокалиптично! Първанов успокоява 82-а епично! Пилоти зяпат карта до тоалетната трагикомично. Наш човек на борда съобщава истината - символично!
Така усетно и видимо узряха условията за първа медийна революция в България.
Без барикади и развети знамена, без инициативни комитети (всички шефове на които после стават кореспонденти в чужбина или заемат началнически постове) и опозиционна подкрепа, без щаб на революцията, без Смолни и Бастилията, без Ленин, Марат, Янко, Че Гевара и Фидел, без улични боеве и стълкновения с полицията, без бинтовани (в повечето случаи бутафорно, справка - 1997 г., януари) глави на политици, без канарчета и „работнически" дебеловрати отряди.
Революция в мозъка. Революция на духа, на морала, на съзнателното оцеляване. Революция на разума, а не на страстите и адреналина. Не щем жертви, отмъщение и герои. Искаме сбогуване с журналистиката на манипулациите, с платените думи, политически и финансови интереси в медиите. Поне в някакви граници ...
Звучи претенциозно и сигурно високопарно. Но ножът опря в кокала. Без глътка нормално слово, ще трябва да сложим противогазите, за да оцелеем още година-две, в агония.
Време е да се спасим сами, сега. Да презрем диктатурата на политико-социално-финансови формации като Съюза на издателите в България, оглавяван пожизнено от Тошо Тошев, оцапаният Съюз на българските журналисти, дефектният СЕМ. Да пратим на бунището в Суходол т.нар. Етичен кодекс на журналиста - лицемерен декрет с някакви правила, които неговите създатели отдавна са презряли.
Не бива диктатурата на посредствеността, сервилността и платената журналистика да продължава. Докараха ни, както казва Румен Леонидов, да се молим: „По-добре жълти, отколкото сиви вестници!"
Неочаквано за своите създатели и очаквано за всички останали,
една предозирана пиар кампания покрай ситуацията с президентския самолет отпуши
отвращението от поръчковата журналистика. В „24 часа" пък е публикувана
уникалната мисъл: „Шансът е обърнал гръб на вицепрезидента Ангел Марин и той не
успя да осъществи конституционния си смисъл". Колко жалко, че Първанов не е загинал, нали?
Какво жизнерадостно настроение блика от това изречение. Ако на президента някой
му е обяснил, че става дума за оригинално мислене или чер хумор - излъгал го е.
А и той едва ли е чак толкова нечел...
Написаното ме подсеща за датата 22 ноември 1963 г. Тогава в Далас е застрелян президентът на САЩ Джон Кенеди. Когато смъртта му е установена от лекарски екип, държавният секретар се обажда на вицепрезидента Линдън Джонсън, който в този момент бил на борда на един от президентските самолети. Така във въздуха Джонсън научава, че е президент, което според нашата медия би трябвало да означава, че щастието не му е обърнало гръб ...
Има нещо гнило в цялата случка и шумът около нея. Няма как повреден колесник да спре българо-мексиканските или ацтеко-тракийските отношения. Има международна спогодба, която задължава всички страни, в чието въдушно пространство се намира чужд държавен глава, да му окажат пълна подкрепа и помощ, от която се нуждае. Така че самолетът, който върна храбрия Първанов и уплашените до смърт 82 мишки в Лисабон, спокойно можеше да ги откара до крайната точна на дестинацията. Но не би. Позата, че нямало как президентът да кацне под чужд флаг, е неуместна. Саркози пътува в Египет с частен самолет. Случвало се е подобни делегации да летят и с пътнически лайнери. Затова „Монитор" пише, че може би продажбата на „Кремиковци" е причина за обратния завой на Азорските острови. Ще допълним още две очевидни ползи от случката: президентът е герой, а руският таралясник Ту 154 за нула време ще бъде подменен с някое чудо на авиацията. За целта една опасна житейска ситуация трябваше да бъде покрита от добър пиар. Тя обаче бе изпълнена толкова неспокосано, че вместо съчувствие и възхищение, породи ирония и засили недоверието в медиите, ако това въобще е възможно.
Бе смешно като в залата за смях.
Развъртаха ме ловко, с реверанси:
Сред толкова палячовщини - бях
Като на карнавал венециански!
Да се отдам на общия екстаз?
Или да се измъкна от тълпата?
Под тези зверски маски, мисля аз,
Човешки са на някои лицата.
Казал го е Висоцки. Но едва ли и той е допускал докъде може да стигне човешката фантазия, когато трябва да се „свърши една работа".
Революция срещу полюция. Труден казус. Как да сменим мръсния, но затоплен чаршаф, с чистата, но ръбата съвест? Такъв „Аче" обаче няма открит, няма открит. Ще трябва този път да направим нещо сами.
Някой ще каже, че времето на революциите е отминало. Може, но условията за революции, доколкото виждам, са си все същите. Съществуват две класически определения за революционна ситуация. Френската революция от 1789 до 1799 г. сваля абсолютната монархия и ражда републиканско управление заради разделянето на френското общество на съсловия. Съсловие на духовенството, което обхващало 100 000 души; съсловие на аристокрацията (благородниците) - 400 000 души и съсловие на народа, всички останали около 23 млн. души. Съсловията на духовенството и на аристокрацията не плащали данъци и се радвали на много привилегии. Което не радвало останалите и в един момент те извадили калъчките.
Ленин пък е казал, че революционна ситуация има тогава, когато управляваните не искат да бъдат управлявани постарому, а управляващите не могат да управляват поновому.
Мисля,
че отговаряме и на френските, и на руските условия за бунт. Този път можем да
минем и без гилотина, крайцера „Аврора" и революционния трибунал. Промяната ни
е жизнено нужна. Не го ли направим, децата ни няма да ни простят, защото
свободата и справедливостта са над синовните чувства.
Революция или полюция? Избираме сами. Моментът е назрял.
Освен коментари, може да изпратите своето мнение на електронните ни адреси, публикувани във Frognews.bg. Ще ги публикуваме. Колкото по-силно изкрещим сега, толкова по-надалеч ще се чуе. Без инициативни комитети, без възбудени интелектуалци, без неправителствени организации, без суета и закани. Просто да си кажем думите, които отдавна напират да бъдат изречени. Закъснението и с един ден, ще е фатално. Могат да ни гърчат със заплахи за уволнение, със спиране на заплати и хонорари, но няма как да управляват мислите ни.
Срещу медийната полюция войната е тежка, жестока и често неравна. Но пък и не може чак такава прокоба да тегне над българската журналистика, каквато са шепа самозванци! Нека бъдем поне малко достойни за окото на Гео...
Огнян Стефанов
