Винаги съм бил честен към теб и към моята партия, казва Ст. Данаилов в писмото си и добавя, че самоувереното поведение на ГЕРБ, че българите нямало какво да избират, го амбицирало да предложи кандидатурата си за вице.
Ето целият текст на писмото, което Стефан Данаилов написал до лидера си С. Станишев:
"Драги Сергей,
Познаваш ме добре и знаеш, че съм човек, който винаги е имал лична позиция и съм я заявявал открито. Никога не съм се крил, не съм се съобразявал с конюнктурата, не съм предавал. Целият ми живот мина пред очите на всички. Предстоящите избори са от огромно значение и за нашата партия, за бъдещето на социалистическата идея. При издигането на кандидатури за президент много наши организации издигнаха и моето име. Винаги съм смятал, че нашата партия нито е „стадо”, което да върви след „личност-месия”, само заради обаянието и чара й, нито се нуждае от „жертвен агнец”. Не съм нито едното, нито другото. Когато преди заседанието на конгреса не отговорих положително предложението, не беше нито необмислено, нито безотговорно. Тази моя позиция беше резултат на дълбоко премислени мотиви и оценки. Повярвай ми – не ставаше дума за бягство от отговорност или за страх от битката! Винаги съм бил честен към теб и към моята партия. Убеден съм, че постовете не са бутафорни и очакваш от мен енергията, която много пъти съм полагал за общи каузи. Смятах, че мога да бъда далеч по-полезен като активен съратник на ярки представители на по-младото поколение, с които е богата БСП и които трябва да бъдат подкрепени мощно и убедително от всички нас. Преди години прочетох една стара източна притча, в която ученикът пита учителя си, какво би казал, ако научи, че ученикът му е паднал. Стани! – отговорил му той. А ако пак падна? – Отново стани! – казал наставникът. И колко може да продължава това – да падам и да ставам? – попитал ученикът. „Падай и ставай, докато си жив! Тези, които след като паднат, не намерят сили да се изправят – са мъртви!” Уверявам те, че заветът на поколенията от моя род нито за миг не ме оставя безразличен към съдбата на моята партия и затова активно се включих в кампанията „Ивайло Калфин – президент”. Високо ценя и вярвам в неговите лични и държавнически качества. Благодаря на тези ярки български личности, които отговориха на поканата ми да работим заедно в обществения клуб в негова подкрепа. При срещите ми с тях усетих, че освен признанието си, ми споделят и аргументи за ползата от съчетаването на младежката ерудиция и европейското мислене с опита на преживелия падения и силата на нови изправяния зрял политик. Зная, че днес нашата партия особено се нуждае от силата и убедеността на всеки един от нас.
На 4 септември, и аз, като мнозина българи, с любопитство наблюдавах пресконференцията на една партия, която номинира своите кандидати за президентската институция. Бях дълбоко огорчен, от демонстрираното отношение към хора, които би имат претенцията да станат водачи на нацията! Та как ще можеш да чертаеш нови хоризонти за по-достоен живот на всички българи, ако от първия ден имаш „началник”, който вече ти нарежда, какво можеш, и какво не можеш да правиш! И едва ли не им заявяват, че временно ще заемеш полагащо се другиму кресло и дори да си успешен президент, следващият ще е някой друг. Върхът на изумлението ми бе арогантната самоувереност, че едва ли не резултатите от изборите са вече предрешени! И си зададох въпроса, как е възможно това в едно демократично общество?
Точно това самоуверено поведение, че българите няма какво да избират, ме амбицира! Зная, какво мога да загубя в личен план, ако участвам пряко в тези избори. Но доверието, надеждата, думите на много наши членове и симпатизанти, с които говорих през последните месеци, ме задължават! Не веднъж, нашата партия се е изправяла пред цели, които са изглеждали невъзможни! И сме успявали да ги постигнем! С вяра и всеотдайност!
Всеки ден се сблъсквам и виждам хора отчаяни, обезверени, борещи се за оцеляване, които не получават протегната ръка от държавата. Постоянно сме свидетели на конфронтация, полицейщина, натиск срещу всеки, който има различно мнение. Хора, такава ли трябва да бъде България на ХХI век. Това ли е България – достоен член на Европейския съюз!? Не приемам тази реалност! Готов съм да опитам да извикам на живот онова, което прави българите горди и отговорни към съдбата си. Нямаме гаранции, че ще успеем, но знам, че не мога да гледам отстрани! Няма да съм аз! Човек трябва да следва своята съдба. Моята е неразривно свързана с тази на Българската социалистическа партия! В ада на политическото противоборство всеки влиза със своя огън. Ние обаче трябва да излезем от там като единна партия със своя искра и вяра, които да предадем на хората.
Сергей,
С това писмо ти предлагам да разгледаш и моята кандидатура за вицепрезидент на Република България. Ако сметнеш, че моята личност е подходяща в тази битка, ще участвам с цялата си вяра в България, с цялото си желание да дам надежда на хората. Очаквам и всеки един от нас, членовете на БСП, да даде всичко от себе си за отбора в името на общата победа!”.
