Плевнелиев ставал от немай-къде; Кунева била досадна развалена латерна и зубрачка; Калфин бил господин Никой, а Волен - добър, но първосигнален; Румен Христов бил човек на пубера Мартин Димитров; Семов - кабинетен плъх, а Алексей Петров нямал обща култура.
Почти всички днешни кандидат-президенти са негодни и ще се провалят, като получат много ниски проценти, анализира за в. Торнадо проф. Вучков. Те имат нахалството да тръгнат към този пост, след като зад гърба им не стоят никакви сериозни приноси. За съжаление Бойко Борисов не се разграничи от партизанлъка на останалите партийни водачи и се отказа от достойния национален избор на нов наш президент. Премиерът не пожела държавният ни глава да е голям и надпартиен интелектуалец. Такива хора, макар и малко, има в България. Борисов предпочете кандидат, който да е съюзник на добрите му дела, но да не е коректив на неизбежните му грешки, от което щеше да има само полза. Президентът на България би трябвало да е обичан и ценен хуманитарист, юрист, философ, писател или лекар.
Плевнелиев става от немай-къде
Той е най-подходящият държавен глава, но само в сравнение с останалите номинирани кандидати за този пост. Сам по себе си той няма нужните качества за президент. Безспорно е сериозен, разумен, отличен специалист в областта на материалното строителство и най-добрият министър в кабинета на ГЕРБ. Поне досега е доказал, че е почтен и честен, което е важно да се включи в голямата политика. Плевнелиев е организиран, делови и винаги говори по същество за разлика от многото празноглавци между министрите ни след 1989 г. Тези предимства обаче не са достатъчни, за да застане начело на държавата. Наблюдавах как Плевнелиев слуша Бойко Борисов, който съобщи, че е кандидат-президентът на ГЕРБ. Плевнелиев изглеждаше като един добър и старателен ученик на Генерала. Борисов има несравнимо по-силен характер, настъпателност, по-силен замах, по-мощно изразен темперамент и по-магнетично излъчване. Не виждам как Плевнелиев ще съветва и ще насочва силно превъзхождащия го генерал и как ще коригира грешките му в качеството си на държавен глава. Борисов има несравнимо по-богата информация за властта, за тънкостите и сложностите на държавното управление. Плевнелиев ще бъде избран, защото съперниците му са по-слаби като способности. Но ние отново няма да имаме достатъчно авторитетен президент с положително присъствие в живота ни. Досега всичките ни президенти бяха некадърни, вредни и разрушителни. Дано поне Плевнелиев, ако не е полезен, да не вреди. Учудвам се, че той с голяма охота е приел предложението и явно му се радва. Надценил е себе си и се обича повече отколкото заслужава. Такъв си е българинът - властолюбив и самовлюбен. Той би приел да ръководи каквото му предложат, независимо, че няма качества. Никой българин досега не е отказал ръководен пост, докато в чужбина не е така. Там много хора отказват премиерски и президентски постове, защото осъзнават, че нямат заслуги и данни за тези сложни дейности. Ако стане президент, Плевнелиев ще се интересува най-вече от икономиката и строителството и няма да се задълбочи в нерешените или слабо решените проблеми като организираната престъпност, безобразията на съдебната система, националната сигурност, социалните служби, демографската криза, външната политика, опасните ни отношения със съседните държави, здравеопазването и културата.
Кунева - досадна развалена латерна и зубрачка
Кандидат-президентката Меглена Кунева е смехотворен и същевременно много вреден политик. Смаян съм от нейната наглост да иска да бъде наш държавен глава, след като тя, като човек от кабинета на Кобурга, но и като еврокомисар работеше изцяло против интересите на България. Нормално мислещите българи, които са много повече от всички останали, никога няма да забравят, че тя получава огромни пари от френска банка, защото погреба мощния ни икономически гигант АЕЦ „Козлодуй” и отвори път на сроден обект в Черна вода, Румъния. Тя хем ме разсмива до сълзи, хем ми къса нервите, докато се напъва да разсъждава и да се изкарва умна, след като има нулеви интелектуални заложби. Тя притежава мисленето на една зубрачка от гимназията. Не може да се похвали с никакви собствени идеи, защото винаги е далечното ехо и функция на много по-силните от нея: Кобурга, Барозу, Първанов и редица други. Не пропускам и нейната лакомия от гледна точка на парите, имотите и на другите облаги. Срамувам се, но и се възмущавам докато слушам нейните клиширани, купешки и откраднати изявления, които комично изговаря като истини от най-последна инстанция. Ненавиждам нейната скороговорка, която я представя не като сериозна фигура, а като досадно раздрънкана латерна. Никак не се учудвам, че купени социолози и политолози я придвижват към балотаж, заедно с Ивайло Калфин. За нейното огласяване се хвърлят много пари, въпреки че тя е хем разрушителна фигура, хем нещо като нищо от гледна точка на политическото изкуство.
Калфин е господин Никой
Винаги съм се отегчавал от безличния Ивайло Калфин – това досадно ехо ту на Станишев, ту на Първанов. Като външен министър той беше прислужник на задгранични мощни интереси. Затова възхваляваше разбойническата власт на косовската държава и се слагаше на САЩ възможно най-услужливо и недостойно. Той изобщо не влиза в съзнанието на хората. Никой не го е запомнил като политик, като държавник и като вицепремиер. За всички нас Калфин е господин Никой. Не е дори кандидат на цялото БСП, а на диктаторски устроения й водач Сергей Станишев.
Волен - добър, но първосигнален
Волен Сидеров не е лишен от качества. Аз ценя неговата защита на националната сигурност и независимост, както и тревогата му за нерешените проблеми в това направление. Уважавам битката му с антибългарската партия ДПС и с имперския натиск на САЩ и Турция към България. За съжаление в доста случаи Волен Сидеров показа, че няма чувство за мярка, че нерядко реагира неразумно и полезно, а първосигнално, понякога истерично, затова и вредно. Сидеров не се научи да разграничава лошото ДПС от многобройните доброжелателни мюсюлмани в България. Обича да прибягва до силови и крайни действия. Тези му слабости са чужди за един най-висок държавен пост. Харесвам родолюбието на добре известния Красимир Каракачанов, но смятам, че той няма нужната задължителна устойчивост, зрялост, принципност, за да е наш президент. През целия преход от социалистическото планово към пазарно стопанство, той непрекъснато танцуваше с различни партии и групировки и подпомагаше несъвместими сили.
Румен Христов е човек на пубера Мартин Димитров
Не разбирам какви са приносите на Румен Христов, че да тръгне към най-високия държавен пост. Той представлява фалиращия СДС, начело с пубертетно натрапващия се Мартин Димитров. Наблюдавам катастрофиралия, изкуствено създаден банкер Венцислав Йосифов и много му се чудя. Симпатичен ми е, но сякаш няма душа, износен е и изчерпан отвсякъде, а е тръгнал да ми става президент. Кога най-после българинът ще изтрезнее и ще придобие по-реална представа за себе си и за това колко струва и какво му липсва.
Семов е кабинетен плъх, а Алексей Петров няма обща култура
Не знам как Алексей Петров се заема да кандидатства за президент, след като не може да се похвали с някакви заслуги към държавата. В какво се е проявявала неговата гражданска и политическа активност, че да бъде в центъра на вниманието? Не го познавам как работи като специалист, но тук трябва да си начело на държавата. Трябва да имаш авторитет и качества, както и изключително висока култура. Аз се съмнявам, че той ги притежава. Петров не е достатъчно огласен едва когато влезе в конфликт с Бойко Борисов и когато бяха повдигнати прокурорски обвинения към него. Странно е, че Атанас Семов има космическото самочувствие да ръководи българския народ, след като е завидно неизвестен. Той се върти в тесния ведомствен кръг на малка ведомствената партия РЗС и е затворен неконтактен човек. Семов е далеч от качествата на държавния глава, които го превръщат в любимец на нацията.
Frognews.bg
