Кантори вземали 80% от обезщетението за наследниците при пътна катастрофа.
Севдалина Спасова
Мащабна далавера въртят адвокати при обезщетенията на пострадалите в катастрофи и техните наследници, научи „Торнадо”. Има кантори, които в отделни случаи успяват да вземат до 80% от присъдените суми, разкрива Владимир Тодоров, председател на Българската асоциация на застраховани и пострадали при катастрофи. Основната таргет група на мошениците били неграмотни хорица, които трябвало да подпишат цял наръч документи, без да имат представа какво пише в тях. Адвокатите спешно издирват наследниците на загиналите, взимат от тях пълномощно да ги представляват пред съда срещу дребни суми, а впоследствие завеждат дела от тяхно име за 300- 400 хил. лв. Излишно е да споменаваме, че бедняците, предимно цигани, им разписвали присъдените обезщетения да се получат по банковата сметка на адвоката- благодетел.
Срещу това получавали по хилядарка на човек. Така перфектно сработената схема носи на тези юристи стотици хиляди лева само от едно дело при загинал ром на пътя.
Напоследък се появили и застрахователи, които отказват да плащат обезщетения по неимуществени вреди и заявявали на пострадалите и наследниците да ги съдят. Ако отказът не бил директен, формулата била с твърде ниски предложения за обезщетения. Ако човекът не ги приеме, единственият му изход остава съдът. Така се извиват ръцете на хората да подпишат неизгодни споразумения, с които им се отнема възможността в бъдеще да съдят дружеството за повече пари. Именно в тази ниша са се настанили адвокатите - кожодери.
Няма български застраховател, който да е платил обезщетение за пропуснати ползи на наследниците на загинал или тежко пострадал при катастрофа. У нас се плаща само за причинени мъки и страдания на близките, които не надхвърлят 20 000 евро на наследник, обяснява Тодоров. Всъщност, в Кодекса за застраховането ясно са записани основанията за обезщетение: покриване на медицински разноски /които се плащат до лев/, претърпени болки и страдания /за които също се плаща доброволно/ и пропуснати ползи /за които всички нехаят/. В развитите европейски страни, както винаги, е точно обратното на родната действителност- големите обезщетения се вземат именно за пропуснати ползи, а не за мъки и страдания, които няма как да се метрифицират. А у нас на практика се отсъжда, че една жена жали мъжа си с 10 000 лева повече от друга.
Точно затова на Запад има твърди суми за претърпени мъки и страдания на наследниците. Те са общи числа и не зависят от броя на наследниците. Във Великобритания - 10 000 паунда, в Чехия - 40 000 евро, например.
Истинските щети наследниците търпят по отношение на пропуснатите ползи. Във Франция за тях няма лимит на отговорност, в Гърция – също. Логиката е желязна- ако е загинал съпругът, който е издържал жена си и двете си невръстни деца, имал е стабилна фирма и е получавал доход от 4 000 лв. например, то би трябвало тези пари да се умножат по броя на месеците до навършване на пълнолетието им и получената сума да им бъде изплатена като обезщетение. Мъката им може да е по-малка или по-голяма, но стандартът им на живот не бива да се срине- това е философията на развития свят.
В момента не съществува единна методика и ясни критерии за оценка на неимуществените вреди. Законът не предвижда нито максимум, нито минимум за обезщетението, което пострадал може да получи за мъките и страданията си след нараняването. Това увеличава цената на "Гражданска отговорност", прави процеса по изплащането на обезщетенията много бавен и корумпира цялата съдебна система, категорични са застрахователи.
Според шефа на надзора на “Еврохолд" Асен Христов у нас в момента действат поне 5-6 адвокатски фирми, скрити под формата на асоциации за защита на пострадали от катастрофи. Техни представители се свързват с пострадалите или наследниците на починалите. Сключват договори, като обещават, че ще измъкнат многократно по-високо обезщетение от застрахователя. Затова искат комисионна от 30 до 50% от цялата сума. Тъй като няма методика по които да се изчислява, започват да се предявяват суми до лимита. Решенията за точния размер на обезщетението са субективни и зависят от отношенията между адвокат и съда. Става дума за пазар между 250 млн. и 1 млрд. лв. годишно, изчислява Христов.
Често мобилните групи на адвокатите са като отряди за бързо реагиране- пристигат на мястото на катастрофата още преди линейката. Те принуждават единия водач да се признае за виновен, да има лека условна присъда и да плати застрахователят му. Понякога дори се стига дотам, че искат 50% от пострадалия и още 25% от застрахователя, като обещават, че ще убедят клиента си за по-ниска сума.
Сред случаите от практиката на застрахователите:
Синът и дъщерята на убита на пътя 80-годишна жена, която от 20 години живее в старчески дом, предявяват претенция за 500 000 лв. В подобни случаи адвокатът се разбира със съдията и присъждат застрахователят да плати огромна сума. В същото време 2 деца на възраст 10 и 12 години остават сираци. Софийски съд присъжда по 50 000 лв. за всяко, а за подобен случай във Варна- по 300 000 лв.
