Правото на живот, свобода и сигурност е едно от основните права от Всеобща декларация за правата на човека на ООН. Колко просто звучи само и колко трудно е всъщност, особено в нашата родина, особено в последно време.
А за всеки един родител правото на живот, свобода и сигурност на детето му идва преди неговото собствено. Правото на убежище, образование и труд остават на заден план, ако детето ти е в опасност. България не се слави като страна с ниска престъпност и сигурност не живот. Крумовите закони отдавна са мит, а много от децата са оставени на свобода, но какво се случва с тяхната сигурност? Престрелка в центъра на София, дете, убито за пакетче чипс, друго – за 50лв. Това са само част от акцентите в пресата през изминалата година, от които побиват тръпки, защото не са просто акценти, а истински човешки драми, отнети животи.
Днес е малкият Присиян от Шумен, утре може да е твоето дете. Факт е, че на свобода се разхождат болни хора, като заподозреният за убийството на единайсетгодишния Присиян – Христо Кобрата. Факт е също така, че има и отчаяни хора, като Борислав, който убива дванайсетгодишния Цветан за стрък марихуана. Престъпността е пряко зависима от неизпълнението на останалите човешки права, например от бедността и липсата на образование. Високият процент убийства вероятно е провокиран и от времето, в което живеем – време, в което достъпът до информация е лесен, а облъчването с кървави сцени – всекидневно. Много сериали например ни „учат” как да отровим враговете си и да прикрием следите си.
Оставяйки настрана причините и подбудите за подобен вид зверски престъпления, не можем да останем безучастни към факта, че става дума за деца. Кое друго престъпление се равнява на това да отнемеш детски живот? Да живееш в постоянен страх за най-милото си същество не е живот и в същото време очевидно не живеем в сигурен свят, а още по-малко в сигурна страна. Държавата не може да опази децата на България. Това трудно могат да сторят и самите родители, които в много случаи работят до късно и поверяват децата си на занималнята, училището или близките си.
Но новите технологии могат да бъдат от полза. В последните години на телекомуникационни пазар се появи така наречената „тракинг” система за деца или система за локализация. Два от операторите – лидери на пазара –Мтел и VIVACOM, предлагат тази услуга съответно под името Prima for Kids и VIVA Bipper. Родителите, които поради ред причини не могат да бъдат постоянно с децата си, могат във всеки един момент да проверяват онлайн къде се намират те. Система за следене на децата ни – защо не, щом времето го налага. Услугата на Мтел предлага само възможност за локализация на детето, а тази на VIVACOM предлага и контрол на обажданията и разходите, както и паник бутон, с който детето сигнализира за опасност на избрани номера.
21ви век ни предложи ред предизвикателства и проблеми. Може би не е лоша идея да се приспособим към новото време с модерни технологии за сигурност. Може би и дано в бъдеще на никое дете да не се налага да натиска паник бутона. Засега обаче живеем в едни страшни времена, в които сами трябва да се погрижим за правото си на живот, свобода и най-вече сигурност, а Биг Брадър на малките може да бъде полезен.
