Над двадесет чужди компании и дружества със смесени капитали, инвеститори в производство на ток от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), са спрели проектите си в България след приетия преди лятото изцяло нов закон за ВЕИ.
Това показват данни на Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА), представени от председателя на надзора на организацията Кенет Лефковиц пред журналисти.
С новото законодателство бе ограничен срокът за изкупуване на тока от вятърни централи от 15 на 12 години и инвеститорите бяха задължени да плащат авансови гаранции за всеки мегават от проектните си намерения, които, ако се реализират, с тези такси ще бъдат присъединени към мрежата високо напрежение и токът им ще бъде изкупен от НЕК и електроразпределителните дружества. Новите правила бяха определени от правителството като мерки за охлаждане на ВЕИ-пазара, който през последните години се бе превърнал в нещо като енергиен Клондайк за предприемачите.
Страната става по-малко привлекателна за ВЕИ-инвестиции
Пазарът обаче реагира отрицателно и вече България е с едно място по-ниско – от 32 на 33-то в класацията на “Ърнест и Янг“ за привлекателните за зелена енергетика страни, която се прави на три месеца, стана ясно от съобщение на агенцията от понеделник.
Освен отказалите се да правят екоенергиен бизнес у нас, има и фирми, които са замразили проектите си до изясняване на ситуацията. Има и фирми, които продължават проучванията си, тъй като развитието на един вятърен проект, например, отнема две-три години за измервания на силата на вятъра, изготвяне на екооценка и придвижване на тежките административни процедури.
“Част от фирмите продължават да работят, защото както има драстични промени в едната посока, така махалото после отива в другата посока“, посочи Лефковиц. Той заяви, че инвеститорите във вятърни паркове ще продължат да настояват срокът за задължителното изкупуване на произведената от тях енергия на гарантирано високи цени да стане пак 15 години, както е във всички стани от ЕС, освен България, Естония и Словакия.
