Европейската комисия неглижира в понеделник заплахата на България да преразгледа позицията си по промените в шенгенското законодателство заради холандското решение да наложи вето на българското членство в Шенген. Същевременно германски експерт определи българския ултиматум като контрапродуктивен.
Не е работа на Европейската комисия да коментира изявления на национални министри. Така говорител на еврокомисаря по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом коментира отправения към европейската институция ултиматум на София, че може да преразгледа подкрепата си за реформата в Шенгенското пространство, ако няма решение за членството на България в зоната за свободно пътуване на 22 септември, когато ще се проведе Съветът на ЕС по правосъдие и вътрешни работи.
Говорителят Микеле Черконе, заяви, цитиран от БТА, че "промените са в интерес на всички страни и техните граждани, за да се движат свободно в пространството без граничен контрол".
Черконе съобщи още, че ЕК проверява информациите за спрените от румънските власти холандски лалета на границата на Румъния и Унгария.
Преди два дни на извънредна пресконференция външният министър Николай Младенов заяви, че София ще преосмисли отношението си към предстоящите промени в Шенгенското законодателство, ако на 22 септември няма положително решение.
Клаус Франке, заместник-председател на Германо-българския форум, коментира в понеделник пред Дойче веле, че ултиматумът е контрапродуктивен и не води доникъде. Според него вместо да поставя ултиматуми, София трябва да се концентрира повече върху това да изпълни всички условия за приемането в Шенген.
Германия и Франция също имат резерви за членството на България в Шенген заради слаби резултати в борбата срещу корупцията и организираната престъпност, но според български и румънски източници са склонни да допуснат компромисно поетапно присъединяване на двете страни. Такава официална информация от Берлин и Париж няма.
"Бих препоръчал на българското правителство да не използва подобни закани към страните-членки на ЕС. Най-малкото защото това не е издържано в духа на Общността и второ, защото проблемите по границата с един от съседите си България може да реши само с помощта, която тя получава и ще продължи да получава именно от страните от Шенген", коментира още Клаус Франке, който е бивш депутат в Бундестага.
Според него са оправдани допълнителните условия пред членството на двете страни, въпреки че те са изпълнили техническите критерии.
"Наред с техническите критерии, по които също има още какво да се желае, двете страни-кандидатки трябва да изпълнят безусловно също и политическите. Друг път пред България и Румъния няма", посочи Франке.
Той коментира, че България трябва да приеме, че има сериозен проблем с корупцията, което се казва във всеки доклад на ЕК. "А българското правителство трябва да е наясно, че докато не бъдат предприети решителни мерки срещу корупцията, дотогава решението, което сега се очертава, няма да се промени", каза още Франке.
Въпреки коментарите, които породи, все още не е много ясно какъв точно е ултиматумът на Младенов, тъй като смесва позиции на националните правителства с позиции на ЕК. Според предложенията на ЕК за реформа на Шенгенското пространство, които бяха представени преди ден, управлението на зоната за свободно пътуване трябва да мине от национално на европейско ниво.
Срещу подобно предложение обаче се очаква остра съпротива от страна на водещи държави, които не приемат изземването на правомощия от националите правителства.
От тази гледна точка не става ясно какъв точно е ултиматумът, поставен от българското правителство, тъй като европейските институции вече подкрепиха членството на България в Шенген.
То обаче се решава с пълен консенсус от всички страни членки, като европейските институции нямат роля във вземането на решението, след като вече бе прието че страната ни е изпълнила техническите критерии за членство.
