Днес се навършват 90 години от смъртта на Патриарха на българската литература.
ИВАН ВАЗОВ - ВЕЧНИЯТ БЪЛГАРСКИ ГЕНИЙ ... /Из спомените на професор Константин Гълъбов/
/Свидетелствува сестра му, Въла Вазова - Фетваджиева/
Народният поет Иван Вазов умира в четвъртък, на 22 септември 1921 г. Тук привеждам извадки от документалните записки на неговата родна сестра Въла Вазова - Фетваджиева, която ежедневно и неизменно се грижела за брат си в последните години от живота му и живеела в неговата къща:
"20 септември, вторник.
По всичко се виждаше - по приготовленията, по закуските, които носеше, - че бачо очаква госпожа Е. Тя не дойде. Бачо излезе към 11 часа. На обед дойде заедно с брат ни Бориса. Забелязах, че е малко нервиран....
Като си излезе Борис, подпрях бачо с две възглавници на канапето, тъй както беше полулегнал, завих го и му казах, че ще го събудя след половин час. Оплакваше ми се, че като спи денем повече, и нощем повече го задушава и не може да спи. След половин час отидох да го събудя. Той току-що станал. Каза ми: "Щях да се задуша" - тъй лошо спал!
21 септември, сряда.
Сутринта излезе рано, даже не си пи чая. После е дошла и Е. /Евгения Марс/
Не зная кога е дошла, но момичето ми каза, че "господарят" е взел едното шише ракия, топъл хляб и бил горе "с оная". Момичето /прислужницата/ не и знаеше името. Бачо излезнал с нея и после - не зная, но се върнал с Бориса за обед.
Правеше ми впечатление, че бачо е нещо невесел, угрижен и отпаднал. Следобед взема само сладко - кафе не искаше, а после излезе.
Следобед отидох на гости у Мара. Беше Света Богородица /малка/, като се върнах, попитах: "Бачо тука ли е?" Казаха ми, че си дошъл към шест часа и легнал облечен на кревата. Веднага отидох при него. Той се беше завил с халата си и спеше. Стори ми се много чудно, пръв път го виждах да лежи на кревата облечен. Извиках му: "Бачо, бачо, защо спиш?" Попипах челото му, нямаше огън. Милвах му косата и исках да го разсъня. Повиках го да стане. Каза ми: "Много съм уморен, искам да поспя". Казах му, че ще му донеса да пие чай. Когато се качих пак, за да му кажа, че чаят е готов, сега ще му го донеса, помоли ме да не му давам нищо и да го оставя спокоен да си почине - не бил спал две-три нощи, писал "Престолът". Каза ми: "Дадох да се препише и сега ще си почина."...
Аз мислех да остана още при бачо. Тоя сън не ми се харесваше. Но Събка не поиска да легне без мене и аз се принудих да сляза и да си легна с нея. Завих добре брата си да не изстине, запалих всички лампи в спалнята, в кабинета, та дано светлината да го разбуди. Часът беше 11 и половина през нощта....
22 септември, четвъртък.
Слязох снощи долу със СЪБКА, но не заспах до четири часа. През нощта нищо не се чуваше горе. Около шест часа се събуждам и припкам горе. Отивам при бачо, той в басмената си роба седи на кревата. Каза ми, че в 12 часа станал, съблякъл се и си легнал.
И после продължи: "Ами ти защо се грижиш толкова за мене? Не грижи се, не грижи се, сестро!"
Казах му, че има и сънна болест, като исках да внуша и нему, че сънят му не е хубав, та да вземе мерки. Тогава той ми посочи пръста си и каза: "Аз не се давам, не се давам!" После ми поиска французкия вестник. Дадох му "Мир", който беше при мене. Пак ми поиска "МАТЕН" и аз му го дадох. Като почна да чете, излезнах си спокойна.
Към 10 часа отидох да го видя и да му кажа, че излизам с момичето на пазар, за да знае, че няма никого в къщи.
Към 11 часа момичето се върнало от пазар; той попитал тука ли съм и излезнал. Имаше половин час, откакто се бях прибрала, когато бачо се върна за обед...
Попита какво има за ядене; между другото казах, че имаме и зелен фасул. Сипа си малко... Поиска сода за виното. Събка я донесе отвън и когато бачо слагаше вилицата в устата си, хлъцна глава назад върху стола. Помислих, че се шегува, че му се не харесва яденето. Събка, която седеше насреща му, извика: "Вуйчо, какво направи?" Той изви очи със студен, премрежен поглед, погледна нея, после мене.
Всичко това стана може би в по-малко от две-три секунди. Веднага взех главата му в ръцете си. Събка припна за доктор, а момичето носеше вода, с която го поливах и разтривах. Разтривах вратните му жили и го мокрех. Той говореше нещо, но аз не разбирах какво говори....
Когато дойде д-р Бочаров, най-малко след половин час, той ми каза, че трябва да сложим бачо на канапето, защото до това време аз все го придържах в себе си.
След като го сложихме на канапето, докторът каза да му дам старо вино или коняк. Мислех, че бачо няма ме чуе и исках сама да разтворя зъбите му, които бяха стиснати, но като видях, че не можех, извиках: "Моля ти се, бачо, отвори устата си, за да ти сипя коняк."
Той разтвори устата си и аз чух как той глътна коняк през гърлото....
Прегледа го тогава д-р Бочаров и каза, че сърцето му е много слабо. След десет минути гърдите му се покриха със сини петна.
ТАКА СВЪРШИ ТОЯ НАШ МНОГОЛЮБИМ И ПОЧИТАН БРАТ И ПОЕТ."
