Народът не се вълнува от Шенген. Народът се вълнува от ставащото в Катуница, защото там гори. Ако и сега политиците не разберат това – чакат ни лоши събития.
Чашата на търпението преля. Вече няма значение, кой е започнал пръв. Две момчета са мъртви. Ранени са други, плюс трима полицаи. Замириса на кръв и мъст, а Катуница заприлича на предградие на Кабул след поредна атака на талибаните.
Медиите припомнят случая с циганския клан Зрънкови. Преди години те бяха прогонени от Видин. Тръгнаха да обикалят страната, но където спряха, местните им опожаряваха я кола, я багаж и ги прокуждаха отново.
Оттогава са се натрупали още вражди между българи и цигани. Не заради различия в етноса, а заради отказа на ромите да се социализират, разбирай да се мият и учат. Броят им расте, но не и желанието им да се впишат в обществото, да бъдат полезни на себе си и на останалите. Всички виждат това, но нищо не предприемат. Някакви фондации се опитват да изкарат, че всички българи са последователи на Ку-клукс-клан, а българите твърдят, че циганите крадат и убиват без да се прилага закона с цялата му сила към тях.
В някои селища нетърпимостта достигна краен предел. Периодично избухват мелета, вояват цели квартали и села. Полицията се намесва, колкото да укроти страстите. Прокуратурата и съдът обаче са в пасивна позиция, кой знае защо. Политиците пък се опитват да яхнат недоволството от двете страни. Едни залъгват циганите, че ще им опростят дълговете и ще им отпуснат още средства под формата на помощи. Други издигат националистически лозунги.
Ситуацията вече е взривоопасна. Искрата от Катуница може да запали огъня и в други селища. Много мъка, унижения и злоба са се събрали и у българите, и у циганите.
Страната е пред избори. Няма никакво съмнение, че одиозни типове с партийно поръчение в джоба, ще се опитат да извлекат дивиденти от поредната военна ситуация. Което означава поредно замацване на проблемите, тяхното прикриване. Всички у нас знаят за какво става въпронс. Знаят го и в Брюксел. Тогава не е ли по-добре да се нагърбим с изричането на истината, колкото и грозна да е тя и да се захванем истински с решаването на циганския въпрос.
Това означава спазване на Конституцията и законите от всички. Щом средното образование е задължително – всички в училище, без изключение. Да се спират помощите и да се принуждават родителите да водят децата си в клас. Това е само първата крачка. Да се помисли и за безконтролната раждаемост. Не бива малолетни и малограмотни да отглеждат аутсайдери и да ги обричат на мизерно съществуване. Контрол, контрол и пак контрол.
Ако не се започне сега – ще плащаме скъпо и прескъпо. Искаме Шенген, но не можем да се справим с Катуница. Утре и Цар Киро ще тръгне да става президент по примера на други лумпени и ще почне да плаши наляво и надясно. Всъщност той го прави и сега. Странно е мъб„анието на главния прокурор. Президентът Първанов пък сякаш си е глътнал езика - да не е на лов или си отчита мандатите пред двайсетина души в някое китно селце? Премиерът Борисов също трябва да си каже тежката дума.
А статистиката е следната:
В България живеят 7,351,234 души.
Българи - 5 664 624
Турци - 588 318
Цигани - 325 343 (да допуеснем, че са двойно повече, защото половината са се писали турци или българи). Това прави съотношение 5:1...
Над 80 на сто от циганите са неграмотни. При българите процентът е под 25 на сто.
Всеки може да си направи извод, за какво съотношение на силите става дума. Така че заплахите на Цар Киро, че можел да изселва българи от Катуница, ако поиска, както и предупреждението му преди време, че можем да станем Косово – трябва да бъдат пресечени моментално. Именно подобни изявления са заплаха за етническия мир.
Правителството трябва да знае още, че ако не действа решително, ще бъде атакувано в гръб от ДПС, БСП и други партии. Те ще пратят сълзливи депеши и в Брюксел. Няма да пропуснат да ударят в навечерието на изборите. Затова трябва да се действа открито, по точките и алинеите от закона и Конституцията. Да бъде защитен всеки български гражданин, без значение дали е циганин или българин. Но да не остава съмнение за договорки или някакви сметки.
Както се казва „пожарът на бунта гори” – да не го оставяме да подпали чергата ни. Не е време за патриотични игри, а за налагане на закона.
Валери Белов
