Както се и очакваше, тези, на които мястото им не е в предизборната кампания, а в съдебната зала, започнаха да си изпускат нервите. Доцентът Алексей Петров, известен повече като Трактора, вече открито заплашва премиера на страната.
Излизайки във вторник от Следствието, където получи нова „порция” от 4 тома с обвинения, бившият съветник в ДАНС занарежда пред медиите, че „в момента Борисов плаши гаргите”. „Така си мисли този, така да кажа, клонящ към медицински случай комплексиран човек - премиерът. Аз няма как да бъда наказан, защото нищо не съм извършил. Смея да твърдя, че Господ ще го накаже, защото е вярна онази приказка "Глас народен, глас Божий", опита да свърже няколко изречения ученият от УНСС (ректорът Борислав Борисов е приятел и съветник на президента Първанов и притежава жилище в кооперацията на Петров на частната ул. „Арарат”).
За пореден път някогашната барета свърза действията на прокуратурата с предстоящите избори, като посочи, че разследващите изпълняват директно поръчение на Борисов, който цели "да изкара един от опонентите си пред журналистите и чрез новите материали по делото "Октопод" да покаже колко страшен може да бъде един предстоящ кандидат-президент".
Звучи доста объркано, но човекът толкова може. Пък и очевидно е силно комплексиран от Борисов, който успя да направи кариера и да стигне до премиерското кресло, а Петров през това време се оказа обвиняем с над 100 тома материали, че е извършил тежки криминални деяния. Това обърква мозъчната му дейност, ако подобен процес съществува, и го прави агресивен. Фактите са доста по-прозаични. Обожествяващият себе си Петров забравя, че когато бе арестуван през февруари 2010 г., бе просто бивш служител от ДАНС и нищо повече. Чак след това започна да се изживява като политическа жертва, което се оказа пиеска на самодейно ниво от читалището на родното му село Градешница.
За да изчерпя темата с последната арт изява на Трактора, ще кажа само, че премиерът Борисов е задължен да изпълни мисията си докрай. А тя е, точно защото го е избрал народът, да се справи с организираната престъпност. Да, ще го заплашват, ще го иронизират, ще вадят компромати, но това не трябва да го спира. Обществото знае с какво и как да отмерва заслугите на своите избраници. Може да ги критикува за слабости и глупави постъпки, но ги подкрепя в голямата цел – България, спокойна и нормална за живеене държава. Затова и Борисов има мисия, а Трактора трябва да се бори с натисналите го комплекси.
Въобще в последно време сюжетите с криминално-политически оттенък зачестиха. Не става дума само за нароилите се (слава Богу) тв сериали. Говоря ви за живота ни.
Кандидати за президент вече се нервят на журналистите, макар кампанията сега да започва. Някои дори отправиха и заплахи. Звъни ми някаква фльорца онзи ден, била от щаба на еди кой си. Без много-много да го овърта, заплашва, че ако пуснем нелицеприятен материал за него, щели да ме съдят до дупка. Кандидатка за вицепрезидент пък плаши с Темида, ако напишем, че около дипломите й за висше образование и документите й за самоличност има някаква мистерия. Вместо да ги покаже открито и да сломи всякакви зложелатели – заплашва.
Други ме съветват „приятелски” да го давам по-полека с определени хора, защото били много опасни, а вече един път ме били убивали. Те ми припомнят, сякаш е възможно да съм забравил преживения ужас! Трябвало да мисля и за семейството си, за близките си. На тези най-много ме е яд! Сякаш не разбират, че съм тръгнал срещу мафията и безобразията на криминално-политически типове тъкмо заради семейството и децата си. Или пък отлично разбират, но са си дали душичките под наем и какво друго им остава, освен да си изпълнят поръчката и да ме „съветват”. Като слушам такива доброжелатели, ми се струва, че чистият въздух ги дразни, предпочитат сигурността и тишината на моргата...
С един от свидетелите по делото „Октопод” – Георги Цветанов, участвахме в предаването на Люба Кулезич по ТВ7. Идеята беше да припомним на уважаемите зрители, че някой е обърнал ценностната ни система с краката нагоре. Бандитите – политически, икономически и криминални, са пример за децата. И то защото медиите се надпреварват да ги показват като славни юнаци. Време е да се каже, че тези хора не са нито юнаци, нито принцове, а са най-обикновена измет. Чрез кражби, насилие и убийства мафията се опитва окончателно да заграби държавата. Съзнателно или не, някои от институциите или хора в тях й помагат.
Време е това безобразие да спре. Ще кажете „как да стане това”. Няма да е лесно, но може да се тръгне например от някаква гражданска структура. Не, тя няма само да защитава пострадалите, а ще оказва натиск върху институциите да си вършат работата както трябва и да спазват законите. Нищо повече. Просто да се възцари и на нашите 111 000 кв. км върховенство на ЗАКОНА.
След предаването се обадиха колеги и приятели, както и жертви на престъпността, които подкрепиха идеята. Благодаря им от сърце, надявам се скоро да се съберем и да започнем реални действия. Представете си, че вече имаше някакво гражданско сдружение, което да посрещне на излизане от Следствието доцент Петров и маститите му адвокати. Дали те щяха толкова свободно и артистично да излагат тезите си и да внушават своята гледна точка? Ако срещу тях се изправят жертвите на „Октопода”, дали ще са толкова речовити? Съмнявам се. И това ще стане скоро. Не закъсняха да се обадят и дежурните „загрижени” гласове. Запяха пак старата песен, колко е силна мафията и колко е недосегаема. Ами то, ако не беше така, нямаше да има нужда от противодействие, бе, хора. И все повтарят: „Ти ли ще оправиш държавата”, „Никой няма да те подкрепи”, „Страхът гипсира хората”, „Правосъдната система е продънена”, „В службите е пълно с хора на мафията”, „Политици от най-висш ранг дърпат конците на престъпността” и пр. познати ни „аргументи”.
Е, нека си говорят. В понеделник продължиха делата срещу „Наглите” в София и „Килърите” в Шумен. За много медии вече не е интересно какво става в съдебните зали. Чакат да излезе някой надут адвокат и му пъхат микрофона пред устата и той започва да нарежда какви права имали обвинените, как ще съдят държавата в Страсбург и пр. За жертвите нито ред. Сякаш някои журналисти не са на щат в редакциите си, а при мафията. Не че не е истина...
В Шумен един от гранде адвокатите, който направи добри пари от защита на бандитите, се обърнал към съпругата на единия от убитите от „Килърите”: „Вече стана известна, какво повече искаш?” В този момент обаче всички представители на медиите били в тоалетната, до един. И когато същият адвокат ритал бутилки с минерална вода в залата, журналистите пак ги нямало...
Същият този човек би трябвало да знае или поне да се досеща какво му пожелават жертвите на неговите клиенти всеки ден. Една десета от това да му се случи, няма да знае на кой свят е. И големите пари тогава няма да му трябват, от мен да го знае.
В цивилизования свят нещата са ясни. В Италия неаполитанската мафия се нарича Камора, калабрийската е Ндрангета,
апулийската е Сакра корона унита, сицилианската – Коза ностра и т.н. В Япония я наричат Якудза, а в Китай – Триада. Руската мафия е разпределена на кланове и на териториален принцип. Има полска мафия, сръбска, грузинска, чеченска, еврейска, турска, арменска и др. Но няма българска. Нашите политици повече от двайсет години упорито отказват да признаят, че организираната престъпност е свързана с политически и управленски кръгове на всякакви нива, чак до президентството.
И вярват, че ако отричат тази връзка, никой няма да ги пита с кървави пари от дрога, проституция, убийства и грабежи ли си издържат децата в чужбина, купуват си яхти, гласове на изборите и подаръци на любовниците. Всички те сякаш са деца на американеца Морт Спивъс, известен с това, че може да продаде и лайно в лъскава опаковка. „Когато носиш костюм за 1000 долара, пушиш хавански пури, имаш съвсем различно излъчване. Хората започват да се отнасят другояче с тебе. От теб лъха увереност. А ако се чувстваш уверен, ще действаш уверено. Тогава и лъжата минава за истина”, казва Спивъс. Като в приказка, нали. Само че краят на тази приказка е лош. В един момент големият и умен Морт, този продавач на лъжи и илюзии, този блестящ манипулатор усетил, че не му е останал нито един приятел, нито един близък човек. Всички ги бил излъгал. Мозъкът му почнал да дава „заето” и за да се спаси, Морт излязъл една зимна вечер да си пробива нов път през снега към бъдещето. Оттам го взели с линейка, откарали го в болница, но въпреки опитите на лекарите... Българските последователи на Морт обаче са още на първия урок: „Човек в затруднение е готов на всичко”. И натискат ли натискат, вече двайсет години. Време е гражданското общество да им разкаже края на историята с Морт.
Казват: съдът е независима институция. Чудесно, но това не означава безотговорен, неморален, крадлив и подкупен. Затова нека съдиите бъдат така добри и се отчитат пред обществото. Ще се постигне с промяна в законодателството. Нека знаем колко и кои бандити си пуснал на свобода, колко от тях си осъдил и пр. Следствието и прокуратурата също трябва да се отчитат. Но не с дежурните статистики.
Преди години Дони и Момчил започнаха кампания „Не на страха”. Не успяха, защото тогава не ги подкрепи държавата и мутрите им се изсмяха. Обществото съзерцаваше. Нещата не са се променили много оттогава, само дето някои смениха анцузите и маратонките с костюми „Армани” и лачени чепици. Хората продължават да се надяват, че злото ще ги подмине и ще почука на вратата на съседа. Когато обаче ударът се стовари върху теб и семейството ти, разбираш за какво става въпрос. Но е късно.
Няма да издигаме барикади, нито ще водим войни с организираната престъпност. Тя в това е силна. Трябва просто да заявим гражданската си позиция и да поискаме държавата да си върши работата, за което й плащаме. И контрол, контрол до дупка! Не е нужно американският посланик да ни казва, че е време да отвоюваме държавата си от мафията. Знаем го, но още се ослушваме дали някой друг няма да свърши тази черна работа. Време е. Не го ли сторим сега, разни нагли типове ще отровят и прегазят това, което е останало от нас и страната ни. Ако сте прежалили себе си и своя живот, не правете това с бъдещето на децата и внуците си. Трябва да направим първата крачка, колкото и да е трудна.
Другото е живот в морга.
Oгнян Стефанов
