Първанов превзема левите с помощта на социалдемократите
Скандално кандидатът за президент на БСП Ивайло Калфин вече е раздал най-сладките постове на „Дондуков” 2 на бивши свои колеги и хора, които през годините бяха приближени до Георги Първанов и Сергей Станишев. Социалдемократът и бивш бесепар прави ново ляво ядро, зад което задкулисно стои настоящият държавен глава. Източници на „Торнадо” от „Позитано” 20 разкриха, че Калфин е обещал да направи президентски съветници своите другари Росен Карадимов, Филип Боков, Николай Камов, Бойко Радев, Андрей Райчев и Елена Поптодорова.
Естествено условието е да се бият рамо до рамо с него на изборите. Самата кандидатпрезидентска двойка Калфин – Стефан Данаилов също е пряко свързана с Георги Първанов и се смята, че е изваяна от самия него и близки до президентството бизнесмени и олигарси. Паралелно с това нито Калфин, нито Ламбо крият симпатиите си към личността на Първанов и дори застанаха в първите редици в НДК при учредяването на президентското движение АБВ миналата година. Освен че държавният глава има намерение да набута свои протежета на „Дондуков” 2, отиващият си Първанов смята да се подсигури като ги заключи в стоманените пранги на свои доверени и приближени подчинени. Такъв например е случаят с Росен Карадимов и Филип Боков. Карадимов е близък с Калфин още от създаването на Евролевицата на Александър Томов.
Двамата бяха и сред създателите на социалдемократите на Николай Камов, откъдето Калфин беше „откраднат” за министър на външните работи. В интервю преди 3 години Стефан Гамизов заяви категорично, че Карадимов, като съветник и на Първанов, и на Станишев, задкулисно управлява държавата. Подобна е ситуацията и с Филип Боков. След изненадващата победа на Първанов през 2001 г. дипломатът беше назначен за началник на кабинета му. През 2005 г. обаче Боков стана съветник на Сергей Станишев. Противници на държавния глава от централата на БСП са категорични, че едно от условията за премиерството на Станишев е било да назначи двете президентски подводници Карадимов и Боков в кабинета си. Целта на Първанов била да държи под контрол какво се случва в тройната коалиция и да влияе на управлението й чрез свои хора. След като свърши мисията на Филип Боков, той бе възнаграден от държавния глава със заслужена отпуска като посланик в Словения.
Елена Поптодорова също е една от президентските пешки които ще държат в патова ситуация евентуалния държавен глава Калфин, с когото са близки приятели още от създаването на социалдемократите. В същото време Поптодорова е свързана тясно Георги Първанов, който през 2002 г. издаде указ, с който изпрати дипломатката като посланик в САЩ. На този пост тя изкара 6 години. Другият коз на Калфин, Данаилов и Първанов е червеният социолог Андрей Райчев. Устатият защитник на левицата вече дори вършел своето и готвел сриващи рейтинга на ГЕРБ статистики, които щял да извади по време на предизборната кампания. В замяна на това отборът на Първанов бил готов да го вкара в „Дондуков” 2, където да дава акъл на новия държавен глава. Освен Калфин и Данаилов, Първанов е изстрелял още два харпуна в пасажите на Станишев – бившия вътрешен министът Румен Петков и сина на покойния Николай Добрев – Кирил. През годините и двамата доказаха верността си към Георги Първанов, подкрепяйки го във всяко негово начинание.
Те веднага били готови да бият шута на бившия премиер по сигнал на Първанов Единственият, който все още се колебаел, е бившият министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, който винаги е избирал най-изгодната за него позиция между „Позитано” 20 и „Дондуков” 2. Икономистът все още се спотайва и не обелва дума по повод кандидат-президентите на червените. Вероятно Овчаров ще постъпи в типичния си стил да изчака резултатите и след това да избере посоката. Самият Георги Първанов пък е открил война на два фронта – с АБВ и атака на председателския пост в БСП. Пред президента, който е пуснал кукички и на двете места, все още стои дилемата – дали да се опита да бутне Станишев в столетницата, или да реабилитира създадената от него безславна формация. И при загуба, и при победа на тандема Калфин - Данаилов обаче Гоце при всички случаи ще изгрее сред електората като герой.
При провал на изборите Първанов винаги може да прехвърли вината върху ръководството на БСП, което и без това предстои да бъде сменено на предстоящия конгрес след изборите. Евентуална победа на двамата абевейци пък ще се приеме като успех и на самия президент, и на неговото движение, в което те членуват. По примера на Бойко Борисов Първанов също е издигнал послушни кандидати, които да държи под контрол. На „Позитано” 20 все още се носи лошата слава на Ивайло Калфин като най-мързеливия в предизборния щаб на Пирински през 1996 г. на президентските избори. Данаилов също бил добра душа и в името на Първанов щял да изпълнява всички заповеди. Освен това Данаилов будел носталгия по старото време. Възрастните жени все още въздишали по остарелия плейбой и го наричали галено „нашето момче”. Точно той можел да реанимира червения електорат и да пробуди левите активисти. Противници на президентското лоби на „Позитано” 20 дори се бъзикат с Ламбо и шушкат зад гърба му, че е перфектният избор за финансовия кръг на Първанов.
Данаилов спокойно може да кара трамвай и да позира пред фотоапарати, каквито впрочем са правомощията на вицепрезидента. Станишев на свой ред въобще не се вълнувал от тактиките и стратегиите на Първанов и неговото обкръжение. За бившия премиер било важно да спечели кметския вот в по-големите градове, където да укрепи позициите си сред местните структури, за да си подсигури председателството на предстоящия червен конгрес. Всяка бутната кула на ГЕРБ в Пловдив, Варна, Бургас или в други големи градове била като червена точка за самия Сергей. Освен това столетницата имала много по-голяма изгода от кметовете, отколкото от президент, тъй като през общините минават всички пари, които след това пълнят партийната каса на червените.
При всички положения обаче амбициите на Първанов са да окупира лявото пространство и да превземе Министерския съвет на парламентарните избори след 2 години. Той така и не доказа управленски качества. Досега винаги е заемал длъжности, от които не зависят съдбата, социалното и финансовото положение на българина, а дали Първанов може да се справи с етикецията и захаросаните приказки. През 10-те си години мандат името му беше замесено в редица скандали, за които така и не даде ясно обяснение, както би следвало да постъпи истинският политик. Отминаването на гафовете с мълчание само засили подозренията към държавния глава и удари авторитета на институцията.
Вместо като държавник, през втория си мандат Първанов изглеждаше в очите на хората като човека интригант. Името му бе замесено с това на родни олигарси, както и на считания за мозък на "Октопода" Алексей Петров. Един от най-големите фалове на заминаващия си президент беше принадлежността му към агентурния апарат на ДС под псевдонима Гоце, както и липсващите страници от папката му в архивите. През 2006 г. президентът излъга народа че никога не е служил в агентурния апарат, но година по-късно призна, че е бил ченге консултант в ДС. Отново чрез интрига той се опита да събори финансовия министър Симеон Дянков, като публикува стенограма от другарския съд в „Дондуков” 2, който бе спретнал на вицепремиера с помощта на дясната си ръка ген. Никола Колев. Дори и по време на лов, Първанов отново изпадаше в нелепи ситуации, които не можа да обясни. Редица политически анализатори и политолози отбелязват, че от година и половина той отново действа подмолно. Не остават незабелязани от никого десетките му визити из страната, където отказалият се от БСП Първанов се среща с местните структури на столетницата, при това на държавна издръжка.
Сценариите се повтарят
Гоце се огледа в лицето на Луканов
Сценарият, с който Първанов се опитва да прецака Станишев, напомня на Лукановия план, който събори Жан Виденов. През 1996 г. за президент на БСП беше издигнат Георги Пирински, за когото се знаеше, че няма законовото право да участва, тъй като не е роден в България. Пирински тогава беше лансиран от хора на покойния Андрей Луканов. След умишления провал пред избирателите положението в левицата беше замазано с кандидатурата на Иван Маразов срещу синия Петър Стоянов. Маразов, подобно на Калфин, бе една от най-нелогичните кандидатури, с които лобито на Луканов целеше да компрометира допълнително кабинета на премиера Жан Виденов. Сценарият на бившия министър-председател успя и Жан падна от власт, но през същата година беше разстрелян пред дома си на ул. „Латинка” в столичния кв. „Изток”.
Луканов така и не можа да види резултатите, които постигна. И днес анализатори гадаят дали ако Георги Пирински бе издигнат за кандидат-президент, нямаше да спечели повече гласове от Петър Стоянов. В същото време Виденов беше поставен в патовата ситуация, в която днес Първанов се опитва да заключи Сергей Станишев. Жан нито можеше да отхвърли слабата кандидатура на Маразов, който повтаряше на избирателите, че не е политик, нито да я приеме и да застане твърдо зад нея. Поведението на Станишев е абсолютно сходно с това на Виденов и с нищо не подсказва, че е въодушевен от избора на БСП.
Васил Василев
