Събота сутрин, преглед на печата по „Хоризонт”. Някакво мило гласче съобщава: „Времето до средата на септември ЗА РАДОСТ ще е слънчево и горещо”.
Добре бе, възторжено момиченце, но хората на село с две ръце се кръстят дано да падне малко дъжд, че им изгоряха зеленчуковите градинки, а вие им предлагате (че се и прехласвате!) още от суша радост...
Ей, има хора, дето мислят, че народът целият е на морето, и не им минава през ума, че може да има нещастници, които не са го и помирисвали. То горе-долу това прозираше и в думите на министъра на здравето, пак по радиото. Поводът - някакво оплакване във вестник, че при нещастен случай не се отзовали навреме от „Бърза” ли, от „Спешна” ли помощ. Г-н докторът издума: „Сега през юли всички са на море...”
То може да е вярно, ама за едни, дето почти всеки месец излъчват по чисто нов милионер, па се возят по яхти и празнуват нонстоп. Обаче хич не иде да се забравя, че народецът с по 200 лева пенсия не му е до море ни през юли, ни през август. Точно тогава селякът гледа да спастри някой лев и да тури печени чушки и домати в буркани, па и запърженички патладжани –
АКО НЕМА РИМА, УДАРИ МА!
Кьопоолу на филийка хлебец би свършило добра работа, когато сняг забръска... Па ако се намерят и от картофките, дето Бойкова майка ни ги препоръча – пей, сърце! Ама, ха де – бързо се забравят чуждите дертове. По радиото се появиха накуп няколко кандидати. Меглена Кунева желаела ХУБАВА кандидатпрезидентска кампания... За кого бе, мило момиче? То и Емилиян Станев пише често за „хубава черна коса” – ама за другиго хубавата може да е русата или червената! Ха де! Че и кампанията така... Като онова пожелание (пак по радиото) – беше всекидневно по някое време: „ХУБАВ неделен ден – останете с програма „Хоризонт”. А то вали, че и гръмотевици трещят тук-там – за някого денят е хубав, за другиго не се знае... Ако добавим и писаното от „24 часа”: „Днес рожден ден празнува ХУБАВАТА дизайнерка И.Д. Освен че прави едни от НАЙ-ХУБАВИТЕ страници във вестника, тя защитава....” И т.н.
Ех, не е много оригинална думата, па и радиопожеланието също, ама все пак е приятно. Обаче ЗА СЕТЕН ПЪТ СЕ УВЕРЯВАМЕ че умни хора са били древните, спор няма! Ето латинската сентенция, явно изстрадана като наша милост: Verba volant, scripta manent – ще рече: „Думите (казаното) отлитат – написаното остава”, именно то е доказателството! Защо ви връщам пак към древността?
Вече може би 7-ми път ми се оплакват политици и отричат, че съм ги цитирал не така, както били казали по радио или по телевизия. И как да ги убедиш, че баш именно цитираната глупост са изпляскали. А-а-а, не-е! Ние не сме такива! И ето резултата – спирам да използвам думите на ВИП-персони, изречени или пред микрофона на Величко Конакчиев – там то е най-често, или по десетките телевизии. Казано другояче – иди и доказвай, че си чул или видял, а не че те не са го казали. Отпечатано ли е – да търсят и да се оплакват на редактора, дето го е допуснал, а не тоя, дето го е цитирал (и като глупост – го е коментирал!).
И какво? Неизкоренима е глупостта, която се твори чрез езика ни. Ексминистърът Даниел Вълчев има заглавие в „Минаха години”: "Опасна неграмотност се лее по телевизия и радио”. Ама има и още истини: „Всеки стихове приготвя – никой не чете!” – пример: ром не може да чете, пише АЗ със С, обаче пише стиховце: „Майка ми е циганка, баща ми е ром – в моя роден дом”... Не само „стра’отна” рима, но и висша поезия...
Ами нали именно ТАЗИ ОПАСНА НЕГРАМОТНОСТ се стараем да ограничим бе, уважаеми колега Вълчев, дано тая пуста неграмотност да я изгоним от средствата за масова информация (тъй наречените СМИ). Ама тежка задача е, колега, цял съзнателен живот го е правил акад. Балан, моят любимец Д.Подвързачов – начетен писател и журналист, моят учител проф. Л.Андрейчин, па и моята скромна личност. Изглежда непосилна задача...
Та да минем на малко по-весели случки. В.”Галерия” съобщава на цели две страници: „Волен кръшка на морето” и кажи-речи поразява страниците (със снимки и текст) за този нормален за лятото факт. Хубаво! Човекът ще чернее, ще зарежда, ще поучава там млади атакисти да се посвещават на бойни изкуства. Обаче какво стана – излезе пак някаква завързана
ПОЧТИ БЕЗКРАЙНА САГА Волен бил на море – да, но с млада депутатка от „Атака” на име Деничка. Той трябвало да я поучава по бойни изкуства – всеки ден тренировки. И ето „Галерия” зейва: „Волен с младо гадже!” Ама не е бе, човеци божи... Той си оформя всички членове по свой боен образ и подобие, а някои му завидяха! Що ще се учудвате – всички средства в политиката са позволени. Ама бил без Капчето, при това със служебната кола „Шкода”, па и в един и същ хотел, пък на всичко отгоре Капчето се била оплаквала, според седмичнита „Галерия”, дори си прерязала вените и била „напът завинаги да загуби Волен” (точен цитат).
Ами той си тренира хората да усвояват бойни изкуства бе, Капче! Работи с различни кадри – млади, стари, нужни са на „Атака”, няма сега да ги гони човекът я? Само че нещо все пак гложди някак си. Това ли е същата Деница, за която Митко (синът Капкин) обяснява, че журналисти били му я приписвали за гадже и която „... съм набутал в парламента” (цитират се думи на евродепутата във в.”Шоу” от 27.VII.-2.VIII.2011 г.). Та тя не му била гадже, а само се казвала Гаджева... Абе вземеш ли да обясняваш надълго и нашироко кой кум, кой сват, кой на булката брат – зарежи я тая...
А пък те, журналистите, само дебнат да им подадат малкото пръстче, и веднага спретват някоя игрословица (срв.гадже – Гаджева). Та и с новия съюз между Касим Дал и Мария Капон си направиха каламбур – нарекоха го „ДАл КапонЕ”, ама тези неща са в реда на нещата. Само се чудим на такива морски истории – дали не задминахме и онази балдъза-снаха от Албиона, за която „Торнадо” писа вече. Та ние, изглежда, си имаме по-заплетени саги от този род. Що не вземе и Янето така да моделира своите членове и членки, а? Ама той си е младоженец още, рано му е... Поживьом, увидим – както умно казваше по руски един от големите братя навремето...
проф. д-р Стефан Брезински
