„Бурканът прави силата” пасва за девиз на парламента
През далечната 1997 г. тогавашният посланик на САЩ в София Ейвис Боулън даде една удивително точна диагноза на изстрадания социализъм и болезнения преход у нас, издържана в стила на Чърчиловата теория за шкембето: „България ще се оправи тогава, когато българите спрат да правят зимнина!”. В колективното съзнание години наред битува убеждението, че
печенето на чушки е акт на оцеляване а претакането на зелето - висша форма на сигурност пред неизвестността на зимните месеци. С началото на поевропейчването ни обаче тенденцията плавно се обърна. Върху бурканите бе лепнат етикетът на нецивилизованата балканщина. Затварянето на зимнина се превърна в отживелица, постепенно хората прибраха чушкопеците от балконите, изчезнаха и опънатите ламарини пред блока. Градските чада се отдръпнаха от „упадъчното” домашно производство и този типично български феномен остана предимно в границите на селата.
Сезон на туршията 2011 обаче се очертава доста по-различен. От прозорците отново се носи дим и лепкав аромат на печени чушки, а в междублоковите пространства се оформят компактни групи съседи, обединени около котела. Тази гледка вече е типична и за много столични квартали, а не само за провинциалните градчета. В интернет форумите обмяната на рецепти за мариновани камби измести дори разгорещените дебати по случая „Катуница” В гида на съвременната майка, съпруга и домакиня BG mama участничките са се хванали за косите. От началото на септември дискусиите се въртят около жизнеутвърждаващи теми, като колко аспирина поема половинлитров буркан, целинката по на едро или по на дребно трябва да се реже, със студена или с топла вода да се залива зарзаватът. Въобще слагането на буркани преживява същински ренесанс, селски и градски импровизирани фабрики за зимнина димят из цяла България
Очевидно народът предусеща, че предстои тежка зима - тревожните сигнали, които се носят от цяла Европа, предстоящите избори и мътната политическа обстановка у нас, задълбочаващата се криза в реалния сектор, мрачната перспектива за доходи и заетост, както и обективното усещане, че асфалтът - макар да дава възможности за препитание в дългосрочна перспектива - все пак не се яде тук и сега. И хората се готвят да оцелеят до пролетта по единствения познат за тях и изпитан през годините начин - пълното мазе Пиететът към домашно консервирания зарзават е залегнал дълбоко в народопсихологията ни и може би по-подходящият слоган на сградата на Народното събрание е „Туршията прави силата”.
През годините неколцина политици се опитваха чрез „изпуснати” медийни прояви да реабилитират името на зимнината. Най-горд представител на тази група е бившият кмет на София и настоящ кандидат за същия пост Стефан Софиянски. Неведнъж той е гастролирал пред телевизионния ефир, представяйки всевъзможни рецепти и пинизи как се вари ракия, как се тъпчат буркани с царска туршия, колко е важен хрянът. Ненадминатият му специалитет обаче било киселото зеле. „Цяла България знае за моето зеле вече. Това е ритуал за мен. Държа кацата на тавана – трябва да е на студено. Даже съм
черпил журналисти със сарми домашно производство”, обяснява бившият градоначалник. При него обаче флиртът с домашната храна едва ли е въпрос на оцеляване!
Друг известен поборник за извоюването на специален статут на туршийката у нас е и екс държавният глава Желю Желев: „Налагах кисело зеле дори и като президент, защото много го ядем в нашия дом. И мисля, че българите, независимо дали са известни или не, обичат свинско със зеле през зимата”, обобщава той. В БСП-битието пък е точно както в народната мъдрост
Тая шия не от туршия въпреки че електоратът на столетницата е основен таргет на продавачите на зарзават по тържищата през ключовите месеци за зимнина септември и октомври. Нито настоящите прима балерини на социалистите Мая Манолова и Корнелия Нинова, нито ковчежниците на партията Румен Петков и адашът му Овчаров имат непосредствена нужда да купуват буркани и капачки, за да варят буркани.
Техните зимни запаси отдавна са затворени и положени в мазето. Ако не с друго, настоящият президент Георги Първанов отсрамва червените поне с консумация. Към момента той не е заявявал в обръщенията си някакви пристрастия към домашно приготвения зарзават, но при редките му посещения при баба Марийка Първанова в пернишкия квартал "Рудничар" той и вярната спътница Зорка винаги си тръгвали, натоварени с пълен сак лютеница и компоти, доверяват местните. Дали другият първи в държавата - премиерът Бойко Борисов, има афинитет към зимнината, не е ясно.
Предвид сиромашкото му детство и тежкото садене на картофи, премиерът ни вероятно също питае огромно уважение към земята и нейните плодове, включително и домашната туршия, но надали натовареното му ежедневие позволява да участва в направата й. Ренесансът на туршията е просто опит за връщане на социализма в България. След като въздишаме по Живков, как да не правим туршия, пита вечната опозиция на всяка власт Яне Янев. Според него сегашните управляващи правят просто туршиена политика, а народът им подражава.
Деница Бояджиева
Колаж Мартин Лалошев
