Политическото ръководство трябва да заеме силна позиция срещу езика на омразата и да гарантира, че ще продължи да разполага значителен брой полицейски служители, които да защитават ромските квартали от заплахите за възмездие и тормоз.
С тази позиция излезе Организацията на обединените нации (ООН), изразена от Рупърт Колвил – говорител на Върховния комисариат на ООН за правата на човека, цитиран от АФП.
Смъртта на младеж, който бе ударен от ван, управляван от роднина на ромския лидер Цар Киро в южното село Катуница, разпали вълненията сред българското общество. След като местните и хората от околността започнаха да вилнеят, протести против малцинството, включително скандиране на нацистки лозунги, започнаха да се провеждат из големите градове всяка вечер.
Върховният комисариат на ООН по правата на човека изрази съжаление от смъртта на младия българин и настоя, че извършителят на престъплението трябва да бъде изправен пред съда. Той подчерта, че "речта на омразата, подхранваща антиромските протести, буди голямо безпокойство".
"Неприемливо е за една цяла общност да използва колективно наказание за престъпление, извършено от едно лице", изтъкна Колвил. "Призоваваме българските власти на най-високо политическо ниво да преизчислят публично този принцип на индивидуална наказателна отговорност", заяви още той. Отбелязвайки, че антиромски настроения се наблюдават и в Унгария и Чехия, Колвил предупреди, че "при подобна атмосфера междуетническото напрежение нараства и се рискува ромите да се превърнат в изкупителни жертви".
Ромското малцинство в България, представляващо близо 9% от населението на страната, живее предимно в угнетени райони с висока бедност и безработица и ниска образованост спрямо средната за държавата. Разочарованието на обществото от корупцията, огромната пропаст между богатите и бедните и неспособността на съдебната система спомогнаха за обръщането на етническите българи както срещу ромите, така и срещу турците, коментират експерти.
