ПОЛИТИКА

2 15546 05.02.2008

Правителството, през чието управление „Кремиковци” спре да работи, ще падне от власт. Така смятат не само синдикалистите, но и политиците.

Станка Динева

 

Това го знае и Сергей Станишев. До този извод е стигнал и „мозъчният тръст" на социалистите. И премиерът, и БСП трескаво търсят изход, но пътят към него от ден на ден все повече заприличва на лабиринт, чийто край не се вижда.

На този комбинат никак, ама никак не му върви. Заченат в „грешка" (за желязното находище) от „руските другари", той е на път да бъде закрит с лъжа - за собствеността, за дълговете му, за „загубите" от дейност. Но да се затвори точно сега гордостта на социиндустрията ни означава

крах за цялата ни икономика

Статистиката сочи, че делът на продукцията на „Кремиковци" в износа на България е толкова голяма, че той ще се срине тотално. Според песимистите - до равнището на голямата криза от времето на Жан Виденов. Ако „Кремиковци" спре да работи, България ще изгуби почти 2,5 млрд. лв. от износа си - 10% от експорта на страната се дължи на комбината (по неокончателни данни през 2007 г. нашите предприятия са продали в странство стоки за 24,162 млрд. лв.). Това би разширило дупката в търговския ни баланс, която е над 12,7 млрд. лв. Пристанище Лом ще бъде доведено до фалит, тъй като 90% от товаропотока му се дължи на гиганта. Огромни загуби ще понесе и порт Бургас, защото вносът на суровини и износът на готова продукция запълват 70% от капацитета му в момента. БДЖ ще изгуби 30% от товарите, които превозва - те са на „Кремиковци". Други 1000 фирми-подизпълнители също ще бъдат доведени до ръба на съществуването си, защото предприятието е техен основен контрагент. НЕК ще се прости с клиента, който му осигурява 18% от приходите си, а митниците - 17%. Огромни загуби ще понесе и „Булгаргаз" - металургичният гигант е най-големият потребител на природен газ у нас. Продукция, равна на 2% от брутния вътрешен продукт просто няма да бъде произведена, защото се дължи на комбината. Това е сума, равна на 1,2 млрд. лв. по себестойност.

Социалният взрив

от закриването на комбината днес е трудно изчислим, но ще е сто на сто с огромни поражения. В комбината работят близо 7 000 души (включително със съпътстващите дейности). Синдикатите са сметнали, че прекият ефект от изхвърлянето на улицата на толкова много хора с твърде тясна специализация като стоманолеяр например, ще се отрази общо на 32 000 души - те приемат, че освен работещите в комбината последствията ще понесат още трима души на всеки зает - техните семейства, близки и роднини.

Не че за 18 години в България не са затваряни големи предприятия с много работници, но, за късмет на управниците ни, те не са били концентрирани в столицата. Като изключим идеалния и широкия център, Бояна, Драгалевци и Симеоново, блокове на кремиковски работници има във всички останали квартали. Пак по данни на синдикатите, средната възраст на заетите в металургичното предприятие е около 40-45 години. На толкова години човек трудно се наема да започне всичко отначало и да тръгне да се преквалифицира. Всички тези излъгани, гладни и озверели от обида хора не просто ще се изсипят на протести пред Министерския съвет. Психолозите са предупредили, че почти сигурно ще овършеят града и ще има ексцесии. А също, че в София ще се случи това, което стана преди няколко месеца в Париж. Не било изключено да пострадат и мирни граждани.

Цената на мръсотията

Никой не оспорва твърдението, че „Кремиковци" от десетилетия замърсява въздуха на София. Още по времето, когато Валентин Захариев купи гиганта, беше ясно, че веднага трябва да започне оборудването му с очистващи инсталации. За да се подпомогне процесът, държавата склони да не получи дължими от предприятието около 319 млн. лв. Договорено бе те да бъдат вложени за екооборудване. Това, разбира се, не стана. Но пък „Кремиковци" беше удостоен с „честта" да влезе в споразумението на България с ЕС. В анексите към него е записано, че ако заводите не спрат да бълват сажди и въглероден двуокис, България трябва да плати почти половин милиард евро глоба.

До края на октомври тази година мръсните производства или трябва да спрат, или да се превърнат в чисти. Не стане ли, комбинатът няма да получи т. нар. комплексно разрешително за работа от екоминистерството. Това е равносилно на принудително затваряне.

Три са производствата, които създават най-горлемите проблеми на „Кремиковци" - агломерационното, коксо-химическото и доменното. В агломерацията се извършва прерабтката на рудата. Полученият концентрат се подава на доменното производство, където се превръща в чугун. Оттам попада в стоманодобива. Там вече са закупени филтри, които обаче все още не са монтирани, но това може да стане до 3 месеца.

Коксо-химията преработва въглищата, които се използват в комбината. Там те се изчистват от ненужната прах и примеси и се концентрират до сравнително чисто гориво. Коксованите въглища се ползват в леярните в цялата страна. Това производство също може да се изчисти, но струва толкова скъпо, че едва ли старият или бъдещият собственик ще извадят пари за целта.

2000 души ще останат без работа, ако се закрият трите най-мръсни завода. Стоманодобивът работи със скрап, който не създава такива проблеми. Могат също така да се използват готови отливки чугун. Студеното валцуване на произведената вече ламарина не замърсява въздуха и почвата. От нея се прави поцинкована и покалаена ламарина, които се използват в строителството и в леката промишленост.

Работниците в комбината са изнедани, че от септември-октомври в завода не се произвежда ламарина с PVC-покритие, за която има добър пазар у нас и по света. С нея се правят хладилници, перални, печки. Най-големи поръчки сме имали от САЩ. Освен това цената й в момента е много добра. Това производство също е чисто, защото се прави на френски стан, купен сравнително скоро.

Мизерията и разрухата

в „Кремиковци" са описвани толкова пъти в медиите, че в тях вече няма новина. Не са глезотия на металурзите обаче исканията им за работно облекло. Например в заводите, в които се произвеждат течни метали, обувките са със специално покритие, за да не изгорят краката на леярите. Те също така и зиме, и лете работят със специално шаячно облекло, което ги предпазва от жегата. В цаеховете, където се източват ламарините пък обувките са със специални метални бомбета, чиято цел е да пазят пръстите от премазване или направо отрязване, ако падне лист ламарина.

Описаното работно облекло не е евтино. По закон то е задължително. Вместо него обаче работниците си купуват от пазара туристически обувки и какви да е дрехи, за да не изгорят и съсипят всекидневните си.

Пътят надолу на „Кремиковци" тръгва от 1992 г. По онова време почти нямаше вестник, в който да не се пише за източването на комбината. Публичност добиват схемите - точене „на входа" и „на изхода". Дирекно се отправят обвинения, че някогашната империя на убития Илия Павлов „Мултигруп" е поставила свои фирми като доставчици на суровини „на входа" и като търговци на готовата продукция „на изхода".

Как се точи комбинат

Металурзи, работещи от повече от 20 години в „Кремиковци", се шегуват, че могат да напишат учебник как се източва комбинат. Те дават следния пример: Ако тон суровина струва 100 лв., шефовете го купуват от своя фирма-посредник за 200 лв. Към тях се прибавят още примерно 100 лв. за производството на единица продукция. Така себестойността й става 300 лв. Собственикът я продава на друга приближена фирма за 200 лв. Тя обаче я търгува на истинския купувач за 400 лв. От завишената цена на суровината притежателят на комбината печели 100 лв. От разликата между реалната себестойност и крайната цена на сделката си изкарва други 200 лв. В крайна сметка чистата печалба на собственика е 300 лв. А комбинатът губи 100 лв. от „скъпата" суровина.

По думите на министри от правителството на СДС Иван Костов пръв е усетил „жегата" около металургичното предприятие и затова е побързал да го продаде за 1 лв. Въпреки големите обещания, купувачът Валентин Захариев не инвестира в комбината и продава на Прамод Митал. Той пък емитира облигационния заем за 325 млн. евро уж за модернизация, но се налага спешно да покрие неотложни задължения, натрупани от предшественика му за над 130 млн. евро или 260 млн. лв. Само теглените от ПИБ и от UBS заеми са 100 млн. лв. Отделно са сумите към бюджета, НОИ, някогашния фонд за реконструкция и развитие, НЕК и „Булгаргаз".

Голяма фирма - бедно положение

 снимка Вяра Йовева

Фамилията Митал изпълва кремиковските работници с големи надежди. Времето показа, че те са се отзовали откъм "неправилната" страна на фамилията. Инфарктните новини оттам заприиждат бързо - с остатъка от облигационния заем Прамод просто покрива разходите си за покупката на комбината и някои други „дупки" в металургичната си индустрия. За инвестиции в комбината парите не стигат. И ако не беше сбъркал да направи Александър Томов изпълнителен директор, вероятно щяхме да научим за края на „Кремиковци", когато последният тракнеше ключа на гиганта.

Може би е добра новината, която преди ден дойде откъм QVT Fund LP - компанията, която представлява интересите на притежателите на облигации от комбината. Оттам спряха всякакви разпоредителни действия със собствеността му и запечатаха сметките на своя длъжник. Така се сложи точката на играта „продавам - не продавам". А също така на заявката на Митал да остане да играе в бизнеса със земята, както сам заяви. Същата чужда земя, която кметът на София взе да обещава на кувейтски, катарски и всякакви други инвеститори за бизнеспарк. Идеята може и да не е лоша, но разликата между нея и металургичния комбинат е, че във всеки тон продукция има принадена стойност и работна заплата.

Варианти за изход от кризата

Само допреди два дни експертите чертаеха три възможни изхода за „Кремиковци".

- Първи вариант: „Плама"

Кризата става неудържима, няма пари за суровини и материали за производство. Предприятието в прекия смисъл на думата спира да работи. Според работниците от комбината „угасването" на една доменна пещ гарантирано я вади от строя завинаги - тя е облицована с огреопорни материали, които при досег с въздуха се саморазпадат. Хората от предприятието са сигурни, че до там няма да се стигне, просто пещите ще се поддържат работещи на минимума, за да не изчезне „Кремиковци" физически. До която и от двете възможности да се стигне, ще се провалят търговски договри за износ на продукция и по тях ще се плащат неустойки. Това гарантирано ще доведе до разпад на бюджета и до падане на кабинета. Тъй като все пак сме член на ЕС, по всяка вероятност ще започне процес на оздравяване, след като се назначи синдик. На освободените работници ще бъдат изплатени 6-месечни или едногодишни компенсации - зависи колко бурни ще са протестите. Това ще струва на държавата мужду 40 млн. лв. и 80 млн. лв. Ще започне рязането на оборудването за скрап и продажбата му на парче. Този вариант преживя преди години рафинерията „Плама".

- Втори вариант: „Жеваго"

Константин Жеваго купува предприятието (независимо по кой път ще се стигне до сделката). Така се запазва сегашното статукво. Ако не се налеят нужните 140-160 млн. евро за екология, поетапно ще започнат да спират мръсните производства. До година-две предприятието ще се е свило до равнището на цех от времето на соца. При този вариант политическият ефект от краха на „Кремиковци" ще бъде туширан и няма да се стигне до най-ужасяващата му форма на фалита.

- Трети вариан: „Нефтохим"

За купувач на металургичния комбинат се избира голям инвеститор. Например US Steel. Закриват се мръсните производства, остава стоманодобивът, в който се наливат сериозни пари за обновяване на оборудването и за екология. Предприятието запазва старите и печели нови пазари. Става бавно, но гарантира още дълъг живот на комбината. Интересът очевидно е налице, щом лично американският посланик Джон Байърли презентира металургичния гигант от САЩ. Такава бе съдбата на рафинерията „Нефтохим", купена от ЛУКойл, Русия, която продължава да работи.

Буквално преди ден в играта се намеси играчът QVT Fund LP, представляващ комитета на притежателите на облигации, емитирани от собственика на „Кремиковци" Прамод Митал. Така се роди новият,

- Четвърти вариант: Облигационерите

де факто придобиват „Кремиковци". Те възлагат на подходящ посредник да намери купувач. Тъй като процедурата е дълга, гарантират кредит за закупуване на суровини и за екооборудване. Това обаче ще стане, ако решат, че инвестицията си струва. За целта трябва да бъде изготвен анализ и предложени възможни сценарии, с които трябва да се съгласи българският кабинет, държател на 25% от предприятието. Ако се стигне до сделка, не е изключено правителството да продаде дела на държавата, за да се прости завинаги с кошмара, наречен „Кремиковци".

 

 

Още факти:

 
10 000 дка от земята на „Кремиковци" са вече продадени

Преди седмица в „Неделя 150" Желязко Христов - председателят на КНСБ, изнесе смайващи факти. Той заяви в прав текст, че доскорошният изпълнителен директор на комбината Александър Томов е продал 5000 дка от земята на предприятието. А също така, че е изтъргувал и голям брой апартаменти, собственост на „Кремиковци". Общата сума, събрана от посочените сделки, възлизала на 70 млн. лв. От микрофона на Българското национално радио Христов попита каква част от парите са постъпили в хазната. Ако държавата трябва да получи дял, равен на процента, който държи в металургичния гигант - 25%, това означава, че в бюджета трябва да са влезли около 17,5 млн. лв. Нито един официален представител на правителството или на Министерството на финансите не потвърди превеждането на подобна сума.

Според слуховете, които се разнасят из предприятието, от общо 22 000 дка собствен терен са продадени 10 000 дка. Тоест, комбинатът в момента разполага само с половината си земя. Ако това е вярно, то плановете за изграждане на бизнескомплекс, складове и производствени помещения там, за които говори Бойко Борисов, може да стартират и без него.

 
Златното хвостохранилище

То прилича на огромна миазма - в него се изливат всички отработени води от производствата. Мръсното блато съдържа в себе си цялата менделеева таблица, което го прави изключително апетитно парче.

По време на една от пресконференциите покрай кризата в „Кремиковци" бившият изпълнителен директор не отрече пряко, че хвостохранилището е заложено. Упорито се говори, че утайникът на комбината е даден на бизнесмена Васил Божков като гаранция, че ще бъде изплатена цената, договорена за футболния отбор ЦСКА.

Хора, които твърдят, че са разговаряли с него по въпроса, разказват, че той се кани да преработи мръсната кал в хвостохранилището, защото в нея се съдържат скъпи и редки метали - злато, сребро, арсен, барит. За целта обаче е нужно закупуването и монтирането на почти един завод оборудване. При задаващите се спорове около собствеността, това едва ли ще стане скоро.

Синдикални дейци от комбината пък твърдят, че хвостохранилището е дадено срещу неиздължени 2 млн. лв. за скрап, доставен на „Кремиковци". Като адресати на сделката се сочат двама братя от едноименното село, които местните наричат Дъмбовци. До момента тази информация не е потвърдена официално. Не е и отречена.

 
Случаят „Томов"

В политическите среди той е известен като „Добрият вълк Лупи" заради смирения образ, който показа и в най-критичните ситуации. В комбината обаче го наричат „Вечната Амбър". Някогашният съветник на соцпремиера Георги Атанасов тръгва от БСП и сменя още три партии, докато акостира в комбината. Името му изплува, след като Валентин Захариев купи „Кремиковци" за 1 лв. от правителството на Иван Костов. Точно Томов се сочи за човека, свързал Захариев с Прамод Митал. Той се смята и за мотора за сделката с „Кремиковци" между двамата. Опита се да влезе в тази роля и сега, като доведе Константин Жеваго. Работниците шушукат, че получава процент от всяка сделка, на която посредничи. В тази сметка не влизат консултациите по разни въпроси.

Официално реална власт да управлява Александър Томов получава през септември 2007 г. Оттогава, по думите на металузрите, датира забавянето на заплатите, липсата на работно облекло и неплащането на пари за храна. По време на неговото управление свършват суровините, а производството пада на 40% от възможностите на комбината.

Бившият вицепремиер на България полага отчаяни усилия да покаже колко е загрижен за „Кримиковци" и колко е невинен за докарването му до фалит. Недоверието към него обаче му попречи да яхне гребена на работническото недоволство. Доверието си от него сне и Прамод Митал.

Факт е обаче, че Томов е от хората, които имат отдавнашен поглед върху „Кремиковци". Той става член на надзорния съвет на комбината през 2002 г. Оттогава и до момента през него минават счетоводните отчети и балансите на предприятието. Той знае движението на всяка стотинка. Както и схемите, по които е източвано предприятието, за каквото и самият той намеква.

Томов е представлявал държавата в комбината. До момента не се е чуло да има доклад от него с информация за проблеми.

„Всяка седмица високопоставен човек от „Кремиковци" източва по 250 хил. лв. Месечно това прави 1 млн. лв. Тази операция се играе вече четири месеца." Думите принадлежат на синдикален функционер в комбината, пожелал да остане неназован. Според него, това не би следвало да остане извън полезрението на изпълнителния директор, без чийто подпис нито един документ не може да мине.