Държавниците ни се надяват на благоволението на високия гост, а част от роднините ругаят емигранта
Дилма Русеф пристигна в България главно заради българските си семейни корени. Родословното дърво на баща й – българина Петър Русев, й бе поднесено лично от премиера Бойко Борисов при встъпването й в длъжност като президент. Държавниците ни очакват засилване на икономическите връзки, а ГЕРБ – повдигане на рейтинга си за изборите. Бразилия е шестият голям инвеститор в Европа и деветият търговски партньор на ЕС. Наскоро външният ни министър Николай Младенов даде пример за добро сътрудничество между нашите страни със закупуването от българския национален превозвач на нови самолети, произведени в Бразилия, и анонсира свободни ниши за сътрудничество.
Дали обаче сегашното идване на Дилма Русеф в България ще провокира сантиментално 63-годишната дама е напълно непредсказуемо. В българската преса, освен положителни писания, тия дни се появиха и доста противоречиви сведения за миналото на нейния баща, както и за нея самата. Според казионната информация бащата на Дилма, родом от Габрово, е емигрирал през 1929 г. във Франция, а след това в Аржентина, след което се установява в Бразилия под името Педро Русеф.
Там създава ново семейство с бразилка, от който брак е и дъщеря му Дилма. За Педро се изтъква, че е политически емигрант по икономически причини. Български роднини на бразилския президент обаче имат различна версия за бягството му. Според нея той напуска България заради натрупани дългове към кредитори и с парите от кражба от магазин за платове на чичо си Захари Корнажев. При това постъпва изключително непочтено, като изоставя бременната си съпруга Евдокия Янкова няколко седмици преди тя да роди първородния им син Любен.
Това твърдят Цоню Корнажев и Анна Петрова, едноутробна сестра на хидроинженера Любен Русев, с когото побразилченият баща богаташ Педро Русеф не пожелава да се види до края на живота си. Любен Русев, по думите на сестра му Анна, умира трагично през 2007-а година. Предизвиква смъртта си с глад и отказ да приема лекарства. Любопитно е дали Дилма Русеф ще пожелае да види гроба на брат си в Централните софийски гробища, 65-и парцел, потънал в бурени и само с един дървен кръст отгоре. Докато бившата му съпруга Евдокия /Дуся/ и синът му Любен мизерстват, за Петър Русев се разчуло, че вече има построени 15 къщи в Бразилия и притежава захарни плантации, които не можели да се обиколят за по-малко от три дни. До края на живота си Любен Русев мечтаел да види баща си на живо, както и сестра си Дилма.
Двамата уж си били уговорили среща през 2004-та година в Париж, но тя така и не се състояла - Дилма измислила нещо в последния момент и Любен се връща в България дълбоко разочарован. Няколко писъмца и малки колетчета от бащата, и то след 19 години пълно мълчание, били единственото нещо, което Любен и майка му получавали инцидентно след 1949-а. След смъртта му през 2007-а вдовицата му Маргарита се сдобила с някаква финансова помощ от Бразилия, за която не се знае как е била поискана и по какви канали е пристигала в България. Съществува и една история как Багряна е трябвало да пренесе у нас няколко скъпоценни камъка и малко валута като подарък, но те така и не стигнали до Любен и Дуся – поетесата обяснила, че й били отнети на митницата.
Надеждните свидетели на семейните истории, свързани с бащата на Дилма Русеф – Петър /Педро/, почти липсват. В Габрово в момента живее Тошка Ковачева, която е снаха на Пия, едно от петте деца на Цана и Стефан Русеви – баба и дядо на Дилма, т.е. въпросната г-жа Ковачева е направо страничен човек, но именно тя е най-активната, минаваща за роднина, като дори даде интервю за най-голямата бразилска телевизия „ГЛОБО”. В Габрово бе учредена Българо-бразилската фондация „Русев”. Другите известни български роднини на бразилската президентка са говорителката на ЦИК Ралица Негенцова и публицистът Цоню Корнажев. Оказа се, че Негенцова, като внучка на Ран Босилек, всъщност се явява кръвна роднина на Русеф по линия не на поета, а на баба си – съпругата на Ран Босилек, която е братовчедка на Петър Русев. Най-близката жива роднина на Дилма Русеф в България е всъщност дъщерята на брата на баща й - Цанка, която се явява нейна първа братовчедка.
Тази жена обаче е в медийно затъмнение, на преден план се цитират Негенцова и Корнажев, които правят антиподни изказвания – Негенцова лустросва, а Корнажев пръв вади на показ образа на Петър Русев като непочтен човек. В негативен план се изказва и Анна Петрова, сестра по майчина линия на първородния син на Русев – Любен. Тя твърди, че майка им Евдокия е станала жертва на брака си с Петър Русев не само като изоставена от него да гледа сина си като самотна майка, но и по-късно, по времето на соца, когато на цялото й семейство се е гледало с недобро око, тъй като Русев, според доклад в ДС, бил „измамник-беглец”.
Заради факта, че му е била съпруга, Евдокия Янкова, завършила елитно музикално образование, известна детска писателка и преводач, била многократно уволнявана от работа и завършва кариерата си като работник трети разряд в Софийския хлебозавод „Торнадо” се добра до повече подробности след лична среща с Анна Петрова. „Моята майка – Евдокия Янкова, е учила в Робъртс колеж, разказва Петрова. Баба ми – Калиопа Янкова, родом от Велес – македонка, е била видна българска общественичка. Завършила е Одеската Ришельовска гимназия в края на по-миналия век. Като отличничка е била стипендиантка на графиня Толстой. Завършва изящни изкуства – дървена скулптура. Нейно дело са дървените иконостаси на църквата „Св. Стефан” в Будапеща и едноименната в Цариград. Учредява стипендии за бедни деца в Руската гимназия в София, където подпредседател на настоятелството е бил граф Лобанов-Ростовски.
Баба ми беше в един писателски кръг с Дора Габе, Елин Пелин, Балабанов, Елисавета Багряна и др. известни личности. Тук е мястото да отбележа, че Багряна се запознава с Педро Русеф през 60-те благодарение на баба ми и майка ми, а не както пишат, че двамата се били познавали и затова тя отседнала в бразилското му имение за 3 седмици. Но да се върна на това как е повлияло на двете жени, известни в светските кръгове на стара буржоазна София, когато Петър Русев изоставя майка ми бременна. Било е ужасно. Баба ми е била не само известна, но и имотна жена. Имали сме прекрасна вила в Бояна, където сега е Дом №8 в резиденцията; голям апартамент в сграда на „Аксаков” и „Бенковска”, която пък заграбиха Кюлев и комбина с фалшифицирани документи и заплахи, но това са други истории.
Впрочем в същата сграда са били собственици старите Данон, дворцовият лекар Богдан Бошнаков и художникът Щъркелов. Всъщност по негов портрет на майка ми Петър Русев се влюбва в нея. Тя е учила по онова време в консерваторията в Будапеща. След 30-те, когато Петър Русев най-безотговорно забягва, първо я преследват кредиторите му, а след 44-та тази страница от биографията й й коства политически репресии И не само тя бе репресирана, но и брат ми - един страшно кадърен хидроинженер, който въпреки трудностите се доказа и беше предложен за орден за заслуги, преди да почине. През 1964-а година, една година преди да обявят шахматиста Петросян за световен шампион, брат ми Любен прави реми с него. Искам ясно да кажа: никога Любен Русев не е имал финансова подкрепа от баща си Педро Русеф и никога баща му не пожела да се видят наживо, както и да го запознае с другите си деца, между които - Дилма Русеф.
Това трябва да се знае, защото тия дни четох, че един вестник, съвместно с частна студия „Мира Мар”, щели да правят филм за Петър Русев. Като имам предвид всички небивалици, които се пишат, представям си какъв ще е и филмът. Съжалявам, че не мога да бъда в унисон с хвалебствената вълна за българския корен на Дилма Русеф, но да изкривя истината означава да плюя върху паметта на майка си и на брат си – не мога да го направя. Изкарват и Петър, и дъщеря му Дилма големи революционери. Няма никакви данни за това, че той е бил „активен член на БКП” през 20-те години, „писател” и „поет”, близък приятел на Гео Милев и Багряна и др. подобни лустросани измислици. За Дилма Русеф пък и „Пари мач”, и „Дойче веле” не се страхуват да отбележат, че госпожата ловко спекулира в медиите с тази част от биографията си, когато изкарва банковото си обирджийство в отряда „Палмарес” като революционна дейност.
Един от обирите, в които участва сегашната бразилска президентка, е признат в класацията на най-големите банкови обири
в Латинска Америка.” Софиянката Анна Петрова не се притеснява да коментира и как си обяснява цялата тази приповдигната истерия около визитата на Дилма Русеф в България. "Цялата тая олелия има една-единствена цел - облагодетелстване в големи мащаби. Хора като мен, които се опитват да развенчават мита Русеф, са меко казано неудобни и за властниците, и за т.нар.„роднини” до N-то коляно. Затова и в много медии ми затварят вратите”, заключава жената и пояснява: "По образование съм историк археолог. Предпочитам фактите пред големите очаквания!"
Еми Мариянска
