Вместо да балираме боклуците в София, да се използват за отопление, казва шефът на Топлофикация Плевен.
Валентин Терзийски е директор на "Топлофикация Плевен". Завършил е Техническия университет и е председател асоциацията на топлофикационните дружества. Кандидат е за общински съветник и водач на листата на либералния алианс в столицата.
интервю на Васил Василев
- Г-н Терзийски, защо топлофикациите у нас винаги се свързват със скандали?
- Цялата система на централното топлоснабдяване се опорочи по два начина. Липсва всякакъв синхрон между собственика на дадено дружество и мениджърския екип на дружеството, за да може да се направи ефективна инсталация и да се привлекат инвестиции. Трябва интересите на собственика и на мендижърския екип да съвпадат. Софийското дружество се прехвърляше като горещ картоф между община и държава. Втората теза, която се разви, беше делото срещу Валентин Димитров. Той беше осъден по престъпления, свързани с данъчните закони, не със задълженията му като управляващ софийската топлофикация. Не мисля, че един човек трябва да бъде изкупителна жертва на собственика на дадено предприятие и на екипа, който работи там. Политиката в подобни предприятия не се определя от Валентин Димитров, а на две нива – чрез закона за енергетика.
- Откъде се получава разликата в цената на топлоенергията в отделните градове?
- Наистина е нелогично най-големият производител на топлинна енергия в София да я продава на по-висока цена, отколкото в Плевен и Добрич, където там е най-евтина за страната. Това е поправимо и не трябва да откриваме топлата вода. Най-добре в тази посока се развиват северните страни заради отношението на собствениците на дружествата и на самите потребители. Там се използва максимално местният енергиен ресурс – биомасата е много разпространена и във Финландия и в Полша. Около обработката на зърната и плодовете, преди да достигнат до пазара, остава отпадна листна маса, която в България не се използва за гориво. Такъв е случаят и с падналите листа в горите например. Там масово се използва, докато в България всичко се изхвърля. София например може да се отоплява от отпадъците, които се използват за енергия, а не да се изхвърлят или балират. Инженери от "Топлофикация София" работеха над тази идея, която да бъде инвестирана. Отново обаче достигнахме до синхронизацията между собственика и мениджърския екип. От миналата година общината е едноличен собственик на "Топлофикация". Запознат съм с финансовия ресурс на това дружество и считам, че за година и половина могат да бъдат изградени няколко модула за високоефективно комбинирано производство на природен газ и една инсталация за изгаряне на битовите отпадъци. Те ще гарантират намаляване на цените до крайния потребител с 30-40%.
- Одобрявате ли действията на Трайчо Трайков?
- Имаме една народна мъдрост – да съдим за човека по делата, а не по приказките. В случая и на дела, и на думи г-н Трайков е отдалечен от този сектор. Имал съм няколко срещи с него и като директор на "Топлофикация Плевен", и като представител на асоциацията на топлофикационните дружества. Винаги ни е приемал с разбиране, но никога не е имало последващи действия. Честата смяна на ресорните заместник-министри пречи на нормалния диалог. Вече имаме трети зам.-министър в този ресор. Доста от хората са обезкуражени, както обикновените потребители, какъвто съм и аз, така и мениджърите. Човек се уморява да прилага рационални идеи, които после не се приемат.
- Може ли да се разреши проблемът на хората, които не ползват парно, но плащат заради тръбите?
- Това не смятам, че е проблем, защото е практика в останалите страни в ЕС. Същият е проблемът и с общите части. Ако нещо се повреди в блока, някои хора не искат да участват в поправката му. Имаме грешно мислене в тази посока. Хората живеят със самосъзнанието, че ако платят, ще се върнат във времето на ТКЗС-тата и ще се превърнат в колхозници или в съветския тип кооператив, че ще плаща чуждия ток. Това е теза, която обуславя икономиката и бита ни. Пътувал съм в много страни, както в цяла Европа, така и конкретно на Балканите. Такава гротеска с жилищния фонд в съседните ни страни няма. Гражданският фонд на страни, които са преживели прехода от социализма и войни през 90-те години, е много по-поддържан и планиран за развитие. Това рефлектира и върху отношенията между хората. У нас един блок от 25 апартамента се обитава от 1/3 пенсионери с нисък бюджет, от 1/3 хора, които не са високоплатени и от 1/3 хора от провинцията, които също не получават високи заплати. Такива хора си плащат редовно всички разходи, като се лишават от други неща. Останалите с по-високи възможности си казват „мен не ме интересуват, не съм искал тук да им топлофикация, няма да плащам”. Отделно има манипулиране на топломерите. Всичко това рефлектира върху изрядните граждани.
- Откъде идва проблемът с надписаните сметки?
- Преди да се приеме една поправка в закона, която създаде бизнеса на една група хора от порядъка на 500-600 млн.лв. и хората да се задължат да си сложат топломерите, се извършваше разпределение на база обем на жилищата. Преди домакинство, което има два радиатора и лира в сервизните помещения, плащаше средно по 85 лв. месечно. Това ще се случи и сега, ако се върне тази практика. Живеещите трябва да се съберат на събрание и да сключат договор с отоплителното дружество. Примерно в Сливен това се случи. Топлофикация там предложи подобни договори, тъй като постоянно жителите се чудеха ще има ли такса мощност и дялово разпределение, или не. Така тристайните апартаменти имат максимална сума 90 лв. на месец. Изчислено е, че тази сума е достатъчна за нормалното отопление. Всички са доволни и никой не следи съседа си дали сменя радиаторите си. В останалите градове подизпълнителят, който отговаря за разпределението и доставката на енергия, трябва да запише количеството, което е използвано в кооперацията. Разпределителните дружества уговарят цената с производителите, което е аномалия, защото уговорката трябва да се прави с потребителите. Който плаща, той поръчва музиката. Потребителят трябва да поръча на фирмата за дялово разпределение каква музика иска да слуша. Ако той е некадърен и не може да свири, трябва да си тръгне. В зависимост в каква фаза на сватбата сме, сватбарите просто хващат „музикантите” и ги изхвърлят. Фирмите за дялово разпределение са 5 по-големи и 15 регионални. Те трябва да са конкуренти, но това не се случва, защото договорът, който подписват с потребителите, не го позволява. Т.е. никой не може да си смени „музикантите”, защото свирят фалшиво. Всяка фирма си е направила уникален софтуер, одобрен от Министерски съвет, с който на практика връзват хората за себе си.
- Как държавата трябва да се намеси в хаоса с енергетиката, който се случва?
- Нито едно дружество в областта на енергетиката не може да си определя само цените без одобрението на държавата и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Така че не може Валентин Димитров да ощети държавата с дъвки, минерална вода и джакузи. Абсурдно е да се твърди, че един човек е фалирал дружеството. Всяка година то е подлежало на ревизия от държавния регулатор. Абдикацията на държавата в това отношение започна през 1998 г., когато спряха евтините доставки на газ от Русия Когато свърши безплатният обяд и цените на горивата се движеха съобразно международния пазар, се отвори прозорецът за българина. Тогава зейна ножицата и разликата между доходите ни и цените в останалия свят. Две са причините за жестоката реалност, която късно видяхме. България беше приспана от участието си в Съвета за икономическа взаимопомощ, където свикнахме, че каквото и да произведем, ще ни го купят. Вторият аспект беше самосъзнанието ни, че всяка частна инициатива е лош признак на капитализма и морален упадък за нацията. Голяма част от българите не искаха да мислят алтернативно и да дават идеи. Масово се чакаше държавата да им намира работа, както по времето на социализма. Нихилизмът към собствените интереси провали българина.
- Изгоден ли е за страната ни подписаният от президента Първанов голям шлем в енергетиката?
- Не знам дали подписите за АЕЦ „Белене”, Бургас-Александруполис или Южен Поток, които ни бяха представени, са голям шлем. Единствено смятам, че България трябва да подписва договори, които са изгодни за страната. Независимо дали става дума за Русия, САЩ или някоя друга държава. Не мога да приема хората, които са с крайно мнение – трябвало да не си сътрудничим с Русия или не можело да приемем атомни реактори от друга държава освен от руската федерация примерно.
