Треньорите изкупват вината на лошия материал.
интервю на Васил Василев
- Г-н Василев, какво се случва в българския футбол?
- Лошото е, че не се случва нищо. Българският футбол не е развлечение, а мъка. С това много хора, които обичат великата игра, трябва да свикнат. Този процес няма да продължи година, две или три. Процесът ще е по-дълъг и ще става все по-мъчителен.
- Кой стои зад този провал?
- Защо провал? Говорим за една ситуация и за лош материал. Треньорите, които постоянно са обвинявани за състоянието на футбола, носят най-малка вина. Всичко е въпрос на поколение, ако говорим за националния отбор, който е далеч от световните стандарти. Няма как с тези футболисти да се сглоби качествен отбор, дори да дойде магьосник.
- Защо не е качествен материалът?
- Зад некачествения материал стоят компютрите и интернетът, които развалиха едно поколение млади хора, които вместо да са активни и полезни за себе си и останалите, вършат безполезни неща. Причини винаги могат да се намерят. Матеус, който за мен е най-малко виновен за провалените квалификации, е грешка на ръководството на БФС. Доказано е, че чужденец в България в днешно време трудно може да вирее. Доста хора го разбраха, но късно. В тази държава, откакто съм се родил, никога не е имало вина и виновни. Сега се опитваме да търсим спасителен вариант. Но както винаги се случва в България – този не се харесва на другия, третият бил безполезен според четвъртия и т.н. Боби Михайлов примерно не харесвал Любо Пенев. Моето лично мнение е, че Пенев е най-подходящият човек, защото поне няма да цепи басма на тези момчета, които се главозамаяха и се взеха доста сериозно, без да имат нищо над гърба си.
- Трябва ли държавата да се намеси във футбола, за да го извади от дъното, в което се намира в момента?
- Не е работа на държавата да се меси във футбола. Това е един доста интересен казус. Ако това се случи, то това е лошо за УЕФА и ФИФА, тъй като според тях държавата не трябва да се бърка във футболните работи. Като закъса финансово футболът у нас, веднага отборите ни скачат срещу държавата и й се търси сметка защо не се е намесила. Държавата има да решава проблемите в много други сфери, които са далеч от футбола – социална политика, здравеопазване, образование, икономика и т.н. През 1992 г. като тв журналист интервюирах тогавашния президент на футболния съюз Валентин Михов, който беше категоричен, че държавата трябва да стои далеч от футбола, че той трябва да бъде движен от частни инициативи, от големи пари, инвестиции и така навлизаме с размах и чудеса в световния спорт. 18 години по-късно палачинката се обърна – къде е държавата, защо не помага.
- Къде потънаха парите от инвестициите, които се обещаваха?
- Аз искам да попитам нещо друго. Замислял ли се е някой колко струва българският футбол, когато частна телевизия реши, че няма смисъл да налива свежи пари толкова дълго време в българското първенство? Нека някой да събере колко мачове има в първенството, да изчисли колко запалянковци са ги посетели, колко пари са платили за билетчета и ще изчисли колко ни струва футболът. Аз съм си направил своя сметка, която показва, че този спорт струва 3 млн. лв. Това ви е цената, господа, толкова ви гледат. Ако видим обаче от другата страна колко се влага, сметката става доста интересна. Затова не е лошо, когато се продават телевизионни права, да им се направи правилна оценка. Какъв продукт предлагаш, колко реално струва той и какви пари му искаш. В това отношение смятам, че цените у нас са доста надвишени.
- По време на свой коментар в мача Сърбия – България (6:1) в ефир казахте: „Бербатов дойде до Белград и поразходи националния екип, явно за него има по-важни неща от националния отбор”. Какво последва от тази ваша реплика?
- Моят коментар беше направен по конкретна ситуация за мача в Белград. Тогава Антония Близнакова ми донесе на живо по време на втората част на мача листче с коментара на мениджъра Емил Данчев на почивката. В мига, в който получих бележката, аз му отговорих в ефир и нямам никакво намерение да се занимавам с този човек повече. Интелигентният зрител много ясно разбра кой е кривият и кой е правият тогава. Аз смея да твърдя, че винаги казвам това, което мисли обикновеният запалянко.
- Какви са отношенията ви с Бербатов?
- За Димитър Бербатов ми е мъчно и напоследък изживявам всичко, което се случва с него много болезнено. От един уникален футболист хората в Манчестър Юнайтед го превърнаха в състезател без самочувствие. Това също е изкуство, да съсипеш футболист. Става въпрос обаче за личен избор. Някой например би избрал да напусне този тим много по-рано и да отиде в друг, където да играе футбол. Митко избра да стои в Юнайтед. Той сам си избра съдбата. Да е жив и здрав. Продължавам да го уважавам, радвам му се. Жалкото е, че поводите за това са все по-малко.
- Познавате ли как ще се развие двубоят?
- Очевидно имам някаква дарба и казвам предварително какво ще се случи в мача, за което някои хора ми се дразнят, защото мислят, че това е суеверие и дърпане на дявола за опашката. Октоподът Паул взриви света с прогнозите си, а Василев познаваше коя дузпа ще влезе във вратата и коя не. Виждам страха в очите на изпълнителите. Когато фаулираният бие дузпата, отново няма нужда да си Паул, за да познаеш, че топката няма да премине гол линията, защото е много трудно. Тези неща никой не ги признава.
- Кой спорт коментирате с най-голямо удоволствие?
- Всеки един спорт си има своя чар, но най-добре се чувствам, когато коментирам боксови мачове. В бокса няма интриги, като във всеки индивидуален спорт. Там един срещу друг излизат достойни момчета, които са изключително трудолюбиви и в същото време скромни. В мотоциклетизма също се състезават достойни хора. В България колективния спорт ражда интриги, а и не само в спорта – навсякъде е така. Колкото повече хора работят на едно място, толкова повече прикзаки зад гърба се изговарят.
Зрителите ни псуват, защото искат да чуят мислите си
Българинът гледа спорт много, при това безплатно. Няма държава в ЕС, в която да се гледа толкова много футбол без пари. Българинът предимно го прави на чашка. Когато е на втората, иска да чуе това, което той си мисли. Когато кажеш нещо, което е различно от неговото, ставаш винаги виновен. Затова коментаторите винаги са най-виновни за всяка загуба. Никога обаче спортният журналист не е обявен за герой, когато има победа. Аз не се чувствам виновен, че Бербатов е пропуснал или че Михайлов е заспал на вратата. Както не съм си приписвал никакви заслуги затова, че през 1993 г. на Парк де Пренс България се класира на Световно първенство. Ние с Мичмана не ритнахме топката, а Костадинов. След това в Щатите Стоичков ги разпиля, а не аз и колегите ми. Ние сме хората между зрителя и спортиста. Но понеже в тази държава негативизмът е номер едно, лесно можем да си обясним ругатните по наш адрес. Поколенията се менят, но народопсихологията си остава. Това съм го чувал от Николай Колев Мичмъна. Трябва да развалим винаги всичко.
Синът на ТВ легендата става новият Казийски
Съпругата ми Ася Църова е баскетболистка и е държавен шампион по баскетбол с четири държави. Жена ми е сериозен спортист и се понасяме. Аз доста време си я търсех и слава Богу си я намерих. С нея имаме син Мартин, който е на 11 години и тренира волейбол. Много се радва, че познава Матей Казийски и Владо Николов. В 5-и клас е, 164 см, и мисли за волейбол, вкъщи се говори само за този спорт. Радвам се, че е пълен отличник, държи фронта. Вкъщи сме единно семейство. Единственият ни проблем е, че аз гледам спорт от сутрин до вечер, което натежава. Имаме 4 телевизора, за да можем да смогваме. Жена ми иска да си гледа развлекателни програми и дори се шегуваме, че заради мен е намразила спорта.
