Бушуващата месеци наред дългова криза в Европа и сериозните сътресения на финансовите пазари са огромно предизвикателство пред световната икономика.
От бързината на овладяване на тези проблеми и предприемането на адекватни регулационни мерки зависи в голяма степен дали света ще изпадне в нова по-дълбока рецесия в сравнение с 2008 година, или постъпателно икономиката ще се стабилизира. Усилията на европейските експерти и политици са насочени основно към ограничаването на бюджетните дефицити и създаването на предпоставки за финансова стабилност. Конкретен принос в това направление са предложените мерки за ограничаване на разходите на Европейския Парламент, вследствие на задълбоченото изследване на авторитетната фондация за европейски реформи „New Direction”.
Ръководителите на екипа организирал проучването”Край на разточителството-намаляване разходите на европейския Парламент” са добре познатите и в България членове на европейския Парламент Джефри ван Орден и Дерк Ян Епинк. Констатацията, която те правят е , че годишната издръжка на тази безспорно важна европейска институция от 1,69 млрд. € е прекалено раздута и води до разрастване на бюрокрацията в него, а не до оптимизиране на механизмите и процедурите в него. Само за последните две години бюджетните разходи са нараснали с 18%, което на фона на задълбочаващата се дългова криза в някои страни-членки е недопустимо. Проучването, .предлага конкретни мерки,които да намалят бюджета на ЕП с около 400 000 000 € годишно или приблизително 24%.. Според директора на фондацията Джефри ван Орден „.предложените орязвания ще спестят около половин милиард, без да пречат на действията на институциите.”
Представителят на „New Direction”.за България г-н Райко Иванов, акцентира върху един много интересен факт, илюстриращ негативните процеси, произтичащи от разрастването на европейската бюрокрация, която е и основния фактор за главоломното увеличение на бюджетните разходи. След разширяването на Съюза през 2004 година, броя на служителите в Европарламента нараства от 3946 до 6245, като реалното увеличение на депутати е едва 4 човека- от 732 на 736. Интересен факт е също така,че има над 1000 официални служители в Европарламента, с доходи по-високи от тези на евродепутатите.За сравнение в долната камера на британския Парламент само 83 служителира получават повече от членовете на Парламента.
Основните практически стъпки, които проучването предлага за ограничаването на разходите на Европарламента могат да се обединят в следните направления:
- Ограничаване разходите за преводи на различни езици. В момента 100 милиона евро се харчат за превод на документи, от които около 90 са за „подготвителни” докумнти. При ограничаване броя на езиците за подобен род документи до 5-6, могат да бъдат спестени 40 милиона € годишно, без това да се отрази сериозно на работата на парламента.;
- Спиране на проекта за изграждане на музей на европейската история. Разходите по него се очаква да надхвърлят 150 милиона евро.;
- Намаляване с 10% на работната площ, която Европарламентът заема. Понастоящем той обитава 63 сгради, което е двойно повече в сравнение с 2002 година.На 26 септември 2011 бе гласувано ЕП да закупи и обнови още една сграда в Страсбург за 15.9 милиона €, както и да се похарчат 30 милиона € за пренареждане на офисите на членовете от европейския парламент.Предвижданата икономия от тези действия е в размер на 25 милиона € годишно.
- Замразяване на заплатите на евродепутатите на сегашното им равнище (93 685 € годишно).Успоредно с това се предлага да се намали с 10% размера на полагащите им се допълнителни разходи, както и полагащите пътни разходи.
