До края на месеца правителството има намерение да гласува Бюждет 2012 и той да бъде внесен за обсъждане в парламента. По думите на финансовия министър Симеон Дянков той няма да бъде по-различен от тазгодишния.
Това, което е важно да се знае, че финансовата рамка за следващата година се изготвя в условията на много нестабилна ситуация в Европа, която неминуемо ще се отрази и у нас и при несбъднати прогнози за ръст на заетостта и за раздвижване на вътрешното потребление. В същото време се очаква един от основните двигатели на икономиката ни - износът, да се забави заради проблемите в еврозоната, пише money.bg.
Дебатите около закона бяха отложени заради изборите, а и икономистите трудно се наемат да правят прогнози, защото никой не знае какво ще се случи в Европа.
Въпреки това според икономиста Петър Ганев, освен че бюджетът през 2012 г. няма да има „кой знае какви различия" спрямо 2011, очакванията не само за инфлацията, но и за развитието на икономиката в световен мащаб и най-вече в Европа, сочат, че трябва да се внимава повече с бюджета. Това, което беше заложено от правителството като ръст за тази година, вероятно няма да се изпълни, така че трябва да се подходи по-консервативно", коментира Ганев.
По данни на Националния статистически институт, месечната инфлация за септември е нулева. Като цяло обаче от началото на годината ръстът на потребителските цени е 1.5%, а годишната инфлация е 3.3%. По този начин годишната инфлация е под правителствените прогнози, според които за 2011 г. тя ще бъде 3,7 %.
По думите на икономиста сравнително ниската инфлация в момента се дължи на ниското потребление, но е сигурно, че цените ще растат. „Всички индикатори сочат, че ще има растеж на цените догодина", категоричен е Ганев.
Според него в Бюджет 2012 г. трябва да се заложат повече буфери. „Важно е да бъде намален дефицитът, защото дори и да има точка „буфери" в бюджета, ако дефицитът е голям, може да има проблеми", смята Ганев.
Към края на август дефицитът по консолидирания бюджет е 731,1 млн. лева, сочат данни от финансовото министерство. Това прави един процент от прогнозирания брутен вътрешен продукт, като през август миналата година дупката в хазната е била 2,2 %. Фискалният резерв е 5 млрд. лева.
Петър Ганев прогнозира, че правителството ще заложи „по-оптимистичен" вариант на дефицита в бюджета за следващата година - например, дефицит от около един процент.
Икономистът от Индъстри Уоч Лъчезар Богданов допълни от своя страна, че ще бъде успех, ако правителството спази прогнозите, заложени в Конвергентна програма за 2011 - 2014 г. Там е поставена цел в края на периода - т.е. 2014 г. дефицитът в бюджета да е 0,6 % от брутния вътрешен продукт. Докато се достигне до това ниво на дефицита, той ще бъде намаляван на няколко стъпки, като тази година намалението трябва да е най-голямо - с 0,6 процентни пункта. Прогнозата за тазгодишния бюджет е да бъде с 2,5 % на минус. „Трябва да престанем да мислим, че с акта на бюджета правителството ще успее да отлепи икономиката от дъното или да създаде работни места", допълни Богданов. Той подчерта, че прогнозите на кабинета за ръст на заетостта през тази година не са се сбъднали, а се случва точно обратното - безработицата расте.
Вероятността поставените от правителството цели като икономически растеж да не се изпълнят, също е голяма, смята икономистът. В програмата до 2014 г., която е писана през март и приета през април, се предвижда тази година икономиката ни да отбележи ръст от 3,6 %, което още миналата година бе определено от икономистите като „непостижимо", а за догодина - малко над 4 %. Между другото, още през пролетта самото правителство коригира мъничко надолу прогнозите си за икономически ръст.
Икономистите са категорични, че е изключително важно как ще бъдат инвестирани парите на правителството и към кои сектори ще бъдат насочени. Това, че има заявки да има повече пари за култура, наука, образование и спорт за сметка на сигурността, не гарантира, че парите ще бъдат изхарчени ефективно. Според Лъчезар Богданов е добре, че на държавните служители няма да бъдат раздавани 13-ти заплати, но „пенсиите са много по-съществено перо". Той припомни, че при управлението на Сергей Станишев през 2009 г. пенсиите са увеличени на два пъти през годината, което е ударило бюджета с 900 млн. лева. „Ето това е големият риск - социални придобивки", смята Богданов.
Той е категоричен, че решението на финансовия министър Симеон Дянков да не раздава 13-та заплата на държавните служители до края на мандата е много правилно. „Аз бях против тази порочна практика, още когато имаше излишъци. Държавните служители трябва да бъдат стимулирани с бонуси, според работата им, а не всички по равно - с 13-та заплата", допълни Лъчезар Богданов.
