Потресен съм от плъхове като Вероника, Трепетлика и Путица, които години наред са си взимали сребърниците
Ето че пак изкараха имената на някакви си сътрудници на ДС. В сайта на Министерството на културата пуснаха информация за агентурно минало на няколко души, между които и на директора на Военния театър Мирослав Пашов. Факт е, че Пашов НЯМА агентурен псевдоним. Квартирата му имала, каквото и да означава това. Между другото много се смях на името Вероника, с което е окичена една дама, която ние познаваме като Красимира Филипова и леко прилича на Императора от Междузвездни войни. Името Вероника означава „истински образ“ (от латинското verus iconicus). Това е името на светицата, която изтрила лицето на Исус с кърпа и на нея (кърпата) се появил Неговият образ. Супер, ама да я бяха кръстили Амбър. Вечната Амбър, защото и марсианци да дойдат на власт, Амбър пак ще е в Министерството на марсианската култура. С по-висока заплата от моята. Нищо че си скъсвам трътката от работа Както и да е. По-добре да приемеш от мъдреца отрова, отколкото от глупака лекарство. Затова и не се съобразявам с глупаците.
Обаче продължавам да се питам защо относно „агентите“ е все така, „на час по лъжичка“? Аз ще остарея, докато излязат имената на всички с агентурно минало. Тъкмо забравя за някой и хоп - ново двайсет! Защо, като е толкова интересно и важно да знаем кои са доносниците, ние пак не ги знаем? Или поне всичките не ги знаем, кои са, защото още не са станали директори, депутати и не знам какви си. И какво значи „на час по лъжичка“? Ами такъв бил законът - добре, срещу закон не се върви, но малко ни писна. По-точно на мен ми писна. Не желая вече да ме връщат към минало, което не е част от моя живот, а най-малкото е част от живота на сегашните млади хора, които и понятие си нямат от ДС. Може би мислят, че ДС значи дъска за сърф Никога досега не съм си позволявал да изнасям каквато и да е информация за нашите „вътрешно ведомствени“ театрални пикантерии, защото смятам, че това е мръсно и долно начинание. Толкова любов е напоена в нашите гримьорни, че „само споменът остава“…
Сега обаче след тази мерзавщина, която се случи в театъра, в който работя толкова години и се чувствам на мястото си, не издържах и „написах по долното, за което се подписвам“. Каква точно е мерзавщината, ще разберете след рекламите.
Реклама: На изкрящопясъчен фон като Валкюра се появява Красимира Филипова, която избърсва с многоцветна кърпичка лицето на министър на културата от близкото коалиционно бъдеще. След избърсването се появява не лице, а гъз. Слогън: „Моята кърпичка чисти всичко“ Край на рекламата След като се „разбра“, че г-н Директорът Пашов е бил съдържател на „явочна“ квартира с иглолистното наименование Кипарис, театралната среда се разшумя като кипарис на бриз и на мен веднага ми се обадиха разни услужливи лайньовци, за да ми помогнат да прочета в сайта на министерството излязлата информация. Нищо не прочетох, защото ми дреме на мъдурите за тия глупости, и много се изненадах, когато Мирослав Пашов реши да обърне внимание на това. Директорът Пашов извади всичките документи за него и ги остави при секретарката си, за да може всеки, който се интересува (която заинтересованост сама по себе си е също долна) да ги прочете. Точка.
Оказа се, че той нито има някъде подпис, нито има работно име (както в случая с Вероника) и кой знае кой услужливец е изкарал сребърници като е вербувал тухлите от апартамента на Пашов. Име има квартирата, не той. Аз лично не прозрях някаква“вина“ в Пашов и отидох да пия бира в барчето, като започнах да си измислям сам агентурни имена и да веселя колегите. Дионис, Памид, Мавруд, Димят и Гроздан бяха моите имена и се смяхме доста. Това, което ме втрещи и за което пиша този текст, е изключителната мерзавщина и подлярщина на някакво долно лице, което постъпи по следния начин:
Хубавецът свалил информацията от сайта и я разпространил като плъх из театъра, та да знаем всички, ако случайно не четем сайта на Министерството всеки ден по пет пъти! Каква жертвоготовност! Каква изобретателност, и то в театър, в който така би трябвало да се разпространяват нови пиеси.
Вие сещате ли се какъв би бил този човек (ако е на възраст) по времето на комунизма? Че той сигурно би хабял по две химикалки на ден. Печатар. Ако е на моите години, позорът му е още по-голям. Разпространиха се позиви. Вие разбирате ли, че в двадесет и първи век някой подпъхна позиви под вратите на гримьорни, кабинети, на „пропуски“, в барчето под менюто!
Позиви!
Не мога да повярвам, че духът на мръсотията и предателството с които в червата си беше увреден комунизмът, е жив и сега! От кого да се срамувам. От Пашов, с достойно поведение и без нито един подпис, или от Позивиста? Живея в ебати извратеното общество. Ужасна реплика каза една голяма българска актриса от Военния театър по повод случката с Позивиста: “Боже, Господи, та аз сега се съмнявам във всеки от нас за тия позиви“. Гнус, та на квадрат!
Мръсникът, не само че осра себе си, ами и накара хората в театъра да се съмняват в СЕБЕ СИ! Браво, отлично изпълни дълга си на гнида, която роди въшка. Не Пашов, а гнидата петни името на театъра, когото толкова обичам! И ако Пашов не можеше да води театъра, в което кой ли не се усъмни, аз първи щях да грача по него. Военния върви добре и печели пари. Нямам никакъв страх от директори и каквито и да е длъжности, щатове и началници. Свят голям и ако не можеш да играеш без „щат“, значи не си за професията. Ама тоя път ме потресе поведението на ПЛЪХА. И този плъх утре ще се нареди да си вземе заплатката, точно както преди двадесет и три години са си взимали сребърниците Вероника, Трепетлика и Путица.
Как да ги намериш, как да ги изобличиш, когато са гниди. Крият се и само газ и мас ги оправя.
Наистина съществува огромно несъответствие между това, което си, и това, което хората мислят, че си. Също така, различно от това, което мислят за теб, че си, хората казват, че си. И какво от това? Нали всичко в края на краищата трябва да се приема с чувство за хумор... а дали плъхът има такова чувство? А относно гримьорните и дъхащата от тях сласт в някой друг брой на „Торнадо“. Ако Огнян Стефанов ми плати достатъчно, ще има материали за стотици броеве. Лека нощ. Ми няма само със Златки да се занимаваме я!