(Без)обидни ли са „грешките” на казионните прорицатели на обществените нагласи и настроения?
В тази изборна кампания недоволството от представяните резултати на някои от т.нар. „водещи” социологически агенции у нас завладява медийното пространство с голяма сила и интензивност. Ясно е, че това не е случайно и че с нажежаването на предизборната борба поводите и формите на това недоволство (при запазване на „утвърдените” български стандарти) ще стават все по-многобройни. Реакциите на обикновените хора, интелектуалци и публични личности ще стават все по-остри. Справедливият гняв на хората е насочен срещу онези „популярни” социолози, които с представяните резултати прекрачват границата на манипулацията, на моделирането на обществените нагласи и навлизат в пространството на гнусните лъжи
в стремежа си да угодничат на политическите си и финансови повелители и да задоволят мегаломанските си амбиции.
Веднага трябва да се направи уточнението, че не социологическите изследвания, а тяхното използване са причина за произвежданите инсинуации и манипулации. Това, че знаеш тайната на термоядрения синтез, не означава, че я използваш за употребата на ядрено оръжие. По подобен начин огромната част от професионалистите в тази нелека част на човешкото познание, знаейки и използвайки тайните на репрезентативното изследване, не бива да се възприемат като примитивни лъжци и манипулатори, призвани да узаконят господството на управляващите, като се превърнат в неразделна част от тях.
Теоретично възможността за нарушаване обективността на представяните данни се корени във важното място на проучванията на общественото мнение в медийната кампания като етап от цялостната политическа стратегия.
Именно неразривната връзка с медиите (задължително с най-голяма аудитория) при осъществяването на дадени обществени внушения прави изкушението за „изкривяване” на данните толкова голямо. С това се обяснява и окупирането на националния ефир от едни и същи и познати до втръсване „анализатори” и „експерти”. Напълно разбираемо и обяснимо от гледна точка на политическия маркетинг. Неразбираемо обаче от гледна точка на професионализма. Множество са конкретните факти, илюстриращи сериозното отклонение на прогнозните оценки и данни от действителните и за изнасяне на необосновани резултати, целящи определени внушения и поставящи интелигентните и мислещи хора в България в обидно положение. Няколко дни преди последните парламентарни избори през 2009 годинадамата с най-голямо присъствие под светлините
на медийните прожектори - Мира Радева, неориентирана още в предстоящата политическа промяна, прогнозира, че според резултатите от изследвания на ръководения от нея „институт”(става дума за Института за социални изследвания и маркетинг МБМД) очакваната разлика между ГЕРБ и БСП няма да надвишава повече от 9%.
Освен това тя „предвиди” допълнителна загуба за ГЕРБ от 2-3% в мажоритарния вот, тоест фактът, че не предлагат достатъчно популярни личности, ще намали общия им резултат. Всички знаем, че действителната разлика между основните политически опоненти на тези избори достигна 22%, а мажоритарно избрани депутати излъчиха само две политически сили - ГЕРБ и ДПС. Отклонението на прогнозните оценки, както се вижда, е доста голямо и далеч надвишава допустимата стохастична грешка, което предизвиква доста силни съмнения за „субективни” намеси върху представяните резултати. Вярно е, че и във водещите страни и агенции прогнозните резултати при електоралните изследвания се отклоняват от фактическите, вярно е, че освен стохастичната грешка при подобен род проучвания влияят и комплекс от други фактори (липса на откровеност при регистрацията на оценките, „преливане”на предпочитания и т.н.), но когато общата разлика напусне допустимите граници, остават съмненията за манипулация, имащи тежки последствия върху всички, включително и върху тези, в чиято полза се прави това внушение.
След 2009 година и наложената тотална политическа доминация на ГЕРБ изкушенията пред агенциите, работещи
зад границата на обективността се проявяват в две посоки. Болшинството от тях се надпреварват да угодничат и да раздуват рейтинга на властващите с надеждата да получат тяхното благоволение под формата на нови поръчки за електорални и други проучвания. Конкретен пример в тази насока са изнесените данни от изследване, отново на МБМД, осъществено в средата на май месец 2011 година. Според него при евентуални предсрочни избори управляващата партия ГЕРБ би получила пълно мнозинство, докато за Коалиция за България биха гласували 17-18% от имащите право на глас, за ДПС – 4,1%, Синята коалиция – 3.6%, "Атака” – 3,2%. Сериозната разлика на тези данни с резултатите от изследвания на други агенции, осъществени в същия период с идентичен инструментариум, предизвика размяна на остри реплики и обвинения. Констатираният при тези данни парадоксален „прилив” на около 300 000 гласа за управляващите при всеобщите оценки за негативите от участието им във властта беше един абсурд, който доведе до обвинения за методологически пропуски и липса на професионализъм.
Явно обаче това е била цената на последвалите по-нататък поръчки за проучване на електоралните нагласи във връзка с местните избори от страна на управляващата партия според наши достоверни източници. Това „заиграване” с управляващите, констатациите за голяма преднина пред политическите им опоненти и внушаването на безпроблемни победи на предстоящите избори може да им изиграе лоша шега. Според данните от изследването на МБМД от началото на септември месец кандидатпрезидентската двойка на ГЕРБ Плевнелиев - Попова би събрала 32,7% от обществения вот, а останалите двама основни конкуренти - между 12 и 15%. Предвижданата преднина за същата двойка при евентуален балотаж също е безапелационна - между 33% и 41,3% в зависимост срещу кого ще се явят.
Отчитайки ескалиращото недоволство в страната, все по-ясно очертаващата се социална детерминанта в народния гняв, тези резултати предизвикват силна доза на скептицизъм и съмнение. По подобен начин се възприемат и резултатите на силно зависимите от управляващите НЦИОМ и Центъра за анализи и маркетинг на Юлий Павлов. Стигна се дотам, че кандидатът за президент от РЗС Атанас Семов, отчитайки абсурда в представените данни за обществените нагласи във връзка с президентските избори, в открито писмо до Мира Радева да иска да се откаже от професията си, ако той получи резултат, по-висок от сбора на поне трима от кандидатите за президент, чийто рейтинг е измерван в проучването на МБМД.
Другата форма, в която се проявява игнорирането на обективността на оценките от електоралните изследвания, е съзнателното подценяване и намаляване на стойностите, касаещи управляващите. Обикновено то се върши от агенции, свързани финансово и най-вече организационно с опозиционните политически сили. У нас типичен пример за такава агенция е „Медиана”, която най-спокойно може да се преименува в „Червена мода” (по аналогия с друга позиционна средна величина). За „топлите” отношения на директора й Кольо Колев с настоящия президент и БСП неведнъж е говорил дори премиерът Борисов. Активните внушения от тази агенция за падащия рейтинг на управляващите придобиват много първични форми и късат всякакви връзки с обективността.
Още се помнят абсурдните прогнози на Колев в навечерието на парламентарните избори за почти равните позиции между ГЕРБ и БСП и че ГЕРБ ще спечели малко над 20% от обществения вот (на практика се оказаха близо 40%). В същата светлина трябва да се възприемат за съжаление и данните от септемврийското изследване на тази агенция, показващи стопената разлика между Плевнелиев и Калфин. За първия биха гласували 29,1% от гласоподавателите, а за Ивайло Калфин - 21,9%, за Меглена Кунева - 14,1%. Казвам за съжаление, защото подобни действия стопяват доверието на обществото в един много сериозен инструмент за самопознание, какъвто са електоралните проучвания, и превръщането им в работещ механизъм от цялостни предизборни стратегии, което е сигурен белег за здраво и модерно политическо битие. Но вярвайте ми, не всички са маскари.....
Васил Василев
