Иска ми се да се порадвам и аз на всенародното веселие, наречено сватбата на Божинов и Николета. Даже си поиграх мислено върху възможността да ги прекръстя нещо в стил Бранджелина и се спрях на Божилета…
Така двамата много модерни, направо с крилца и рекламно време във всяка телевизия, станаха част от холивудското остроумие. Но така, както моята шега около общото им име Божилета, целият им медиен шум е само едно второстепенно, трудоустроено и пишман повторение на всичко, направено с вкус и полезност по света.
Може да е станало дума, да не съм чул, но защо не долових някакъв благотворителен нюанс в цялата предсватбена, сватбена и следсватбена тупурдия? Мигар не можеше в качеството си на известна /с каквото и да е…/, на бременна и на българка, Николета да оповести някоя благотворителна инициатива, която, макар и да беше предварително опорочена заради българското недоверие, можеше да им остане като добра сватбена биография. Чух по Канал 3 , че разноските по сватбата са около четвърт милион. Сладост и неземни почести за който е могъл да ги изкара.
Небесни хорове и земни фанфари за който е решил да ги похарчи за една нощ… Но някакси нагарча в целия катран да сложиш лъжица с мед, която хем няма да подслади живота ни, хем няма да обърне наопаки известната поговорка. Каквото искам да кажа е, че в средата на пустошта, в неизвестността на държавата ни, в политическите почесвания и боричкания Божинов и Николета застават над всеобщата несигурност и сипят пари върху медийното си и семейно огнище. Но именно защото това е огнище, дали пръснатите върху му пари няма да изпепелят възхищението на сънародниците им към тях. „Къде си вярна ти любов народна” бързо може да се изкълчи в зловещата ръченица на най-долнопробното безразличие или отегчение. Което бързо обхваща българина, който освен завистлив е и малко на принципа „да мразим, пък каквото и да е то…”
Ако бях личен пиар на младоженците, щях да им препоръчам какво да правят, как да удовлетворят всякое внимание - медийно и човешко.
Така че да застанат пред олтара и пред трапезата спокойни, облени от светлината на благославящите ги българи в този най-тържествен момент. Възхитен професионално от Божинов и забавляван ежедневно медийно от Николета, ги благославям с личните си пожелания за здраве, любов и деца. Надявам се моят вот на доверие да ги подсети как да постъпят за някой следващ щастлив ритуал от живота им. Как се правят нещата и как те да оставят добър вкус в избирателите им. Защото и бизнесът на Валери, и този на Лозанова зависят от хорското одобрение. Защото няма как в навалицата да различиш освиркват ли те или просто си свиркат. Пожелавам на Николета да стане добра съпруга, на Валери – да й помогне за това, като по-мъдър. И им казвам "Наздраве" с чая си преди сън. Благодаря.
Евгени Минчев
