Скучна, хаотична, безлична и манипулативна кампания, без истински протестен вот. Такава е споделената оценка на политически анализатори в коментар за БТА.
Румяна Коларова нарече кампанията скучна и вяла, която се реализира предимно на местно ниво и в регионалните медии. Стартът на кампанията беше отложен, не се търсеше голяма масовост и публичност, констатира тя. Политологът обяснява това с факта, че периферните, не много значими актьори, неизбежно водят такъв тип кампания заради ограничените си ресурси. А стратегията на големите политически играчи като управляващите и левицата е да поддържат статуквото, при което те са първа и втора политическа сила. В дългосрочен план целесъобразността на тази стратегия според Коларова е "приспиване" на протестния вот и блокиране на възможността за проява на "наказателен вот".
Според нея това е здравословно, а и логично за българската политика в този момент, защото няма натрупан ресурс за нова политическа партия. Коларова коментира, че досега протестният вот сам по себе си не е успявал да произведе видим електорален резултат, а още по-малко да се консолидира около фигура без политическа идентичност. Много анализатори говорят за Бойко Борисов и Волен Сидеров като за новодошли в политиката, но забравят, че Борисов присъстваше на ключови позиции във властта и в медиите още от 2001 г., обяснява политологът и припомня, че през декември 2001 г. Бойко Борисов беше най-одобряваната личност в държавата. По същия начин казват, че "Атака" е възникнала като феномен през 2005 г., но да не забравяме,че Волен Сидеров беше изпълняващ длъжността главен редактор на "Демокрация" в началото през съдбовната 1991 година, тоест той заемаше ключови позиции, макар да става партиен лидер по-късно, допълва Коларова.
Експертът не смята, че влиянието на случая в Катуница ще отзвучи до края на предизборната кампания и ще се забрави. Катуница вече се отрази на политическата ситуация по начина, по който всички очаквахме - нараства подкрепата за "Атака", особено там, където има привлекателни и професионално работещи кандидати на тази партия, коментира Коларова и уточнява, че въпросът е дали тази подкрепа ще се запази до края на кампанията.
Нейното мнение е, че предсрочни избори след местния и президентския вот са нереалистична цел и подобни призиви са предизборна закачка с висока доза манипулация. Ясно е, че предсрочни избори могат да се случат само ако ГЕРБ изпуснат кормилото на властта, а такива прогнози няма, смята Румяна Коларова.
Според политолога на първо място представителността на вота може да се ерозира от псевдомажоритарно гласуване, свързано с издигането на личности, които да замаскират неморални от политическа гледна точка коалиции. Това е дългогодишна практика, в резултат от която партиите реално престават да съществуват на ниво общини и са заменени с някакъв вид икономически интереси, обяснява тя.
Политологът Евгений Дайнов смята, че тази предизборна кампания е останала без образ и без образи. Той е забелязал огромен натиск да няма истински дебати и се чувства лишен от правото на информиран избор. Според него причината за тази безличност е, че силните на деня искат да внушат, че изборите нямат значение и са досадна формалност. Дайнов коментира, че периодът на предизборна кампания е довел до събиране на огромна вълна на гняв срещу ГЕРБ и управляващите също го усещат. Въпросът е дали гневните ще гласуват, посочва той и прогнозира, че ако тези хора отидат до урните, резултатите могат да бъдат крайно неочаквани. Ако това стане, Евгений Дайнов не изключва каквито и да било варианти за втори тур на президентските избори и не би се учудил да види балотаж между Ивайло Калфин и Меглена Кунева.
Експертът допуска, че Плевнелиев може да уравновеси в известен смисъл анти-ГЕРБ настроенията, тъй като, по думите му е прилична кандидатура. Дайнов обаче е на мнение, че в крайна сметка тези избори са вид референдум "за" и "против" ГЕРБ и че би било добре за общественото здраве "гневът" да отиде да гласува, освен ако внушението, че няма смисъл и че никой няма да направи нищо, не се окаже по-силно.
Гневната вълна, както Дайнов я нарича, според него би дала вота си именно за кандидатите, които имат най-ясни анти-ГЕРБ позиции и са отчетливо опозиционни. Някои от тези гласове могат да отидат за граждански кандидати като Меглена Кунева и Светльо Витков, но със сигурност вотът им ще бъде
ротив ГЕРБ, смята политологът.
Както и Коларова, той също смята, че случаят в Катуница няма да бъде забравен до края на кампанията. Катуница стана прекалено голям символ на всички болежки на държавата, за да заглъхне толкова бързо, коментира Дайнов. Според него това също е допринесло за настроенията против ГЕРБ и в някаква степен е в полза на "Атака" и ВМРО, основно на местно ниво.
За социолога Антоний Гълъбов кампанията е била манипулативна, хаотична и слаба, проектирана през скандали. Тя беше напълно изместена от правомощията на президента и умишлено беше превърната във вот на недоверие "за" и "против" правителството, каза той. Това разцентрова кампанията и пренасочи дебатите в съвсем различна посока, която няма нищо общо с президента, отбелязва социологът. По думите му участниците в предизборната кампания са положили допълнителни усилия хората да не са докрай наясно за какво избират президент и вицепрезидент.
Президентът не създава работни места, няма пряко отношение към икономическия растеж и това се знае много добре, но беше направено усилие избирателите да загубят ориентация, коментира Гълъбов. Той отдава лошата според него кампания и на други два фактора - късното номиниране на кандидатите и отказа от коментар за досегашните два мандата на Георги Първанов.
Гълъбов не смята, че ще преобладава мажоритарният вот на предстоящите избори. Ако кампанията беше ориентирана към реалните възможности на президента и към различните политически проекти на кандидатите, най-вероятно личностните им качества щяха да имат по-голямо значение, посочва социологът. По думите му точно защото кампанията е деформирана по посока на вот на недоверие към правителството, е потънала в партийност и критики към изпълнителната власт.
Част от опозицията разчита на протестен вот на предстоящите избори, но ми се струва, че истинският протестен вот няма да бъде реализиран, смята Гълъбов. Ще има по-скоро популистки радикален вот, който беше формиран около провокациите, свързани с Катуница, и предполагам, че известна част от тези избиратели ще стигнат до урните, прогнозира социологът.
Според Гълъбов три политически формации - "Атака", ВМРО и РЗС, се опитват да преразпределят този радикален популистки вот, който е между 7 и 9 процента, но все още не може да се каже коя от тях в по-голяма степен ще успее да привлече тези гласоподаватели. По-лошото е обаче, че това измества напълно фокуса на кампанията, посочва социологът. По негово мнение въпреки декларациите на някои политически сили, истината е, че никой не иска предсрочни избори и на по-голямата част от опозиционните партии сегашното състояние им е удобно.
Политологът Геновева Петрова смята, че кампанията се откроява с привидно "спокойствие", но според нея под това тлеят съществени икономически, политически и социални проблеми, които могат да окажат сериозно влияние върху електоралното поведение на избирателите. Става дума за икономическите притеснения и песимизъм на хората, трайната ерозия на доверието в ключови политически институции и социално-етническите напрежения в отделни части на страната, отбелязва тя и допълва, че всичко това е някак игнорирано в предизборната надпревара.
Петрова, също както и другите анализатори, е на мнение, че до изборите случаят в Катуница няма да отшуми. Тя обаче посочва, че управляващите са успели, донякъде успешно, да игнорират този проблем от предизборния дебат и в този смисъл, влиянието върху гласуването ще бъде по-скоро ограничено - ще донесе лек и недостатъчен за спечелване на призов резултат прилив на гласове за националистически кандидатури и в по-малка степен отлив на гласове от управляващите. "Катуница" обаче е от онези латентни социални проблеми, които ако продължат да бъдат игнорирани, могат да предизвикат неочаквана и остра социална реакция в бъдеще, предупреждава експертът.
Политологът се съмнява, че точно предстоящите избори могат да се превърнат в предпоставка за предсрочен парламентарен вот. От една страна, в местни избори винаги е трудно да се оцени влиянието на отделни партии на национално равнище, най-вече поради всевъзможните варианти на местни коалиционни формирования. От друга страна, както сме били свидетели и в предишни години, дори и сериозен провал в местния или президентски вот не е достатъчен за предизвикване на предсрочни избори докато има стабилно парламентарно мнозинство, отбелязва в коментара си Геновева Петрова.(БТА)
