В статия под заглавие „Нова, но и позната“ Нойе Цюрхер Цайтунг пише: „Българската литература може да се мери с добрите европейски образци“. В публикацията са представени няколко български романа, излезли на немски език.
Колко писатели познавате, които притежават собствено издателство с печатница? Един от примерите е българската писателка Божана Апостолова, родена през 1945 година. Тя е собственичка на успешното пловдивско издателство за съвременна литература „Жанет 45?, което разполага и с малка печатница. Берлинското издателство „Дитрих“ си е харесало издателската къща на Апостолова за своето издание за Балканите.
Кръстопът към празнотата
Там е отпечатано и немското преводно издание на романа на Апостолова „Кръстопът без пътища“. Той разказва историята на две твърде различни жени, които по един и същи начин се сблъскват с противоречията в родината им България. Сесил е преуспяла модна дизайнерка, която почти няма време за личен живот, а студентката Мария е неин антипод, доволна от спокойствието, осигурявано и от парите на баща й. Вървейки по своя път, двете жени срещат и откриват по свой собствен начин балканския „мачовизъм“, за да се впуснат в една истинска битка на двата пола, в края на която остава само блудкавото чувство за празнота.
Щастието не е в мрежата
Също и родената в Бургас Мария Станкова застъпва в романите си женската тема. „Черната жена и стрелецът“ е разказ за митичната сила на необуздания женски любовен копнеж. Подобни настроения авторката пресъздава и в краткия си роман „Скука“. В него една журналистка пише статия за жестокото убийство на жена, докато накрая не се самоидентифицира с жертвата. „Мрежата“ пък въздейства по-скоро като диалогичен колаж, а не като роман. В него Станкова протоколира видяното в анонимните чат-форуми в интернет. Накрая авторката ще открие, че животът в мрежата е не много по-различен от реалния, както и че щастието настъпва едва след като човек излезе от мрежата и изключи компютъра си.
Каин и Авел в съвременен вариант
Прекрасна комбинация от престъпление, отмъщение и невинно страдание представлява романът на родения през 1953 година Димитър Атанасов „Непоносима свобода“. Първата му част е разказ от перспективата на стадо диви коне. Във втората се появяват четирима бракониери, които имат стари сметки за уреждане. Тяхната жестокост се проявява в сцената с кървавата баня на невинните животни, за да се стигне и до истинска сцена с братоубийство, над която витае библейският мотив с Каин и Авел.
Един български бохем в Берлин
Последният роман на Виктор Пасков „Аутопсия“ е разказ за делника на саксофониста Чарли, представляващ низ от среднощни клубни изпълнения, секс-оргии и наркомански сбирки. Когато се оказва без работа, героят се връща в София. В българската столица той открива шифъра на собствения си хаотичен живот, в който се оказва, че никога не е късно да изживееш своята луда и страстна любов.
Вместо епилог
Съвременната българска литература се оказва на висотата на европейската, заключава Нойе Цюрхер Цайтунг. Авторите успяват да придадат съвременно звучене на актуални теми като крехката идентичност на зависими интернет-потребители, сложните взаимоотношения между половете и търсенето на приемливо обяснение за смисъла на творческата същност. Тази литература съчетава доста умело различните жанрове, традиции и стилови разновидности. Накратко: тези български романи отвличат читателя в един запленяващ с думите си свят, който е нов, но същевременно и познат.
www.dw-world.de
