„При физическите лица се забелязва т. нар. „синдром на Андрешко”. Всеки се опитва да укрие някой лев, но това не е фатално за бюджета. По-сложно е с големите компании.”, твърди Васил Панов, директор на данъчен осигурителен контрол.
Според г-н Панов за намаляването на данъчните измами трябва да се погрижат не само Националната агенция по приходите, а и самите потребители. „Искайки касова бележка за съответната услуга, клиентът става своеобразен контрольор на сивата икономика. Това в голяма степен се отнася и за нашумелия проблем с частните уроци, срещу който всички негодуват”, е категоричен Васил Панов.
Интервю на Васил Василев
В кои професии има предпоставки за укриване на данъци?
- Обикновено става въпрос за частна практика, където се полага личен труд, но не в обособен търговски обект. Тогава можем да говорим за предпоставка, защото този човек е труден за идентифициране и за налагане на контрол. Да дадем един пример. Частните уроци се дават в жилищата на учителите или учителите ходят на място при ученика. Това прави много трудно поставянето под данъчен контрол на такъв труд. Вярно е, че учителите не взимат много пари като индивидуална работа, но ако ги вземем в по-голям мащаб, ще се получат доста по-осезаеми цифри. В обратния случай. Да вземем един обущар, който също се изхранва чрез личен труд и който в някои случаи дори не е длъжен да регистрира фирма. Той обаче трябва да има обособен търговски обект, където клиентът ще разпознае, че извършва точно тази услуга. Този човек най-малкото ще си плати патента.
Сега вече можем да ги разделим на професии като лекари, зъболекари, дребни търговци, които с личния си труд работят на обособени места. Другият вид са тези, които работят без обособен търговски обект и където има предпоставки за укриване на доходи. Ние споменахме частните уроци, други подобни „професии” са например дисководещи, сватбарски оркестри, танцьори, строители, общи работници и т.н. Хубавото тук е, че те не реализират големи доходи, т.е. не са толкова рисков контингент от гледна точка на размера на дохода, който получават и респективно укриват.
Какви са предпоставките за укриване на данъците?
- Основната предпоставка е тази дейност да няма „лице”. Да се върнем на частните уроци. Трябва да стане конфликт между ученик и частен учител или между родител и частен учител, за да ни сигнализират и да излезе наяве, че учителят е взимал нерегламентирано пари. Установяването на този факт обаче е много трудно, тъй като тези пари обикновено се дават без никакъв документ. Стискат си ръцете и – всичко е спазарено. Макар че, според мен без никакъв проблем, всички учители с 10-те процента данък върху доходите от тази година, спокойно могат да си обявят тези доходи и да излязат на светло.
Има ли полза тогава от промените в Закона за народната
просвета, в който частните учители се задължват да подават редовни данъчни
декларации?
- Тази промяна ще има ефект, когато всички хора, плащайки си за някаква услуга, изискат съответен документ. Това ще помогне такива дейности да бъдат изкарани на светло. Съзнавам, че донякъде проблемът е и от наша страна. Преди няколко години направихме кампания за насърчаване на издаването на касови бележки. За съжаление тогава не оценихме ролята на обикновения ползвател – този, който трябва да изисква тези бележки, а наблегнахме главно над усилията на търговците. Изисквайки този документ, хората стават най-големите контрольори на сивата икономика. Всички усилия са насочени към това, как да вкараме в правия път недобросъвестните. А за мен и двете страни имат еднаква вина – единият за това, че не декларира доходите си, а другият – че създава предпоставки за това.
Когато сложихме задължителен надпис до касовите апарати, че клиентът задължително трябва да изисква касов бон, ваши колеги казаха: ,,аз от къде на къде ще върша работата на данъчните?!”. Последното нещо, което сме имали предвид с въвеждането на задължителен касов бон, е било да си облекчим работата за сметка на гражданите. Защото най-малкото, ако купите бурканче с развалено кисело мляко, касовият бон е един вид гаранция и с него можете да го върнете в магазина.
Къде е по-разпространено укриването на данъци: сред големите крупни фирми или при физическите лица?
При физическите лица се забелязва т. нар. „синдром на Андрешко”. Там е по-масово, всеки се опитва да укрие по някакъв начин някой лев, но пък това не е толкова фатално за бюджета. То само дава лоша картина, защото е масово. От друга страна, при фирмите, една голяма компания само веднъж да скрие данъци, може да се окаже и повече отколкото всички физически лица. В нашата администрация неслучайно са създадение такива структури за големи или средни данъкоплатци, където компаниите са по-малко на брой, но с по-голямо фискално значение. Те съществуват във всички европейски държави, защото една малка грешка при голяма компания, може да доведе до лоши последствия за бюджета. При тях някой път укриването може да не бъде умишлено, а в резултат на някаква грешка – счетоводна или техническа в декларациите. Не винаги укриването се прави ,,нарочно”.
-Какъв е размерът на укритите данъци за 2007 година?
-Пряко проучване не е възможно да се направи. Статистически се измерват с т. нар. данъчна грешка. Правят се изчисления по отношение на статистиката – потребление, платени данъци, придобити активи, пари в банкови сметки и т. н. и се изчисляват приблизително данъците, които би трябвало да постъпят в НАП. След това можем да сравним тези изчисления с данните, които ние имаме налице. Показателят, който ние следим в тази област са допълнително установените приходи от данъчните и осигурителните ревизии. За миналата година те възлизат на около 800 млн. лв.
-Какъв е процентът на разкритите данъчни нарушения?
- По същата причина, която коментирах не може да се даде подобна статистика. Няма администрация, която да каже, че е разкрила точен процент от извършените нарушения, най-малкото, защото не знаем колко е точният им брой.
-Предвиждат ли се някакви нови проекти за борба с
данъчните нарушения?
-За да се тръгне към разкриване на такива нарушения, основният метод е анализ на риска, т.е. да прецениш в даден бранш, в дадена ситуация или в определена законодателна промяна какъв ще е рискът да бъдат подтиквани хората към нарушение. От миналата година сме членове на ЕС и вече нямаме граници с Гърция и Румъния. С това започва и едно свободно движение на стоки, хора и т.н. По този начин една контрола падна. Преди това, ако внесеш от Гърция камион с портокали, например, първият контрол е на границата. Това вече го няма, сега Солун-София се пътува като София-Варна.
Именно за да се справим с подобни рискови ситуации от тази година беше създадена нова дирекция в НАП. Тя се казва „Управление на риска и ревизии при особени случаи”. Нейната цел е да се създаде механизъм, чрез който да се предвидят всички рискове пред укриването на данъци и осигуровки. Другото, което предвиждаме, е повишаване на квалификацията на данъчните инспектори, както и да им се дават инструменти за противодействие на данъчните и осигурителните измами. Имам предвид изготвянето на специални наръчници по браншове, при които е установено, че има подобен риск от укриване на данъци. Такъв сектор от икономиката е например туризмът. Строителството също влиза в този рисков сектор. Отделно строителните работници са нискоквалифицирани и са податливи на уговорката за ,,пари на ръка”. Защото колкото и да е добър един данъчен инспектор, след като не познава бизнеса, който проверява, няма да има възможност да открие всички нарушения. След като се запознае с въпросните наръчници, за които споменах, нещата се променят. Например може да поиска експертиза, защото за производството на дадена сграда примерно е изписано определено количество бетон, което принципно може да стигне за построяването на 5 подобни хотели.
Освен това имаме редица споразумения с отговорните институции като Агенция „Митници”, Прокуратурата, МВР и т. н. за обмен на данни и за съвместни действия. Работим и с браншови организации, които много ни помагат. Хората малко или много вече узряха, че нещата трябва да бъдат вкарани в някаква рамка и да има правила за всички. Онова време, което беше преди десетина години, когато всеки си правеше каквото си иска, тази еуфория по първоначалното нартупване на капитали очевидно започна да затихва. И хората сами искат да има правила, за да могат да си планират занапред нещата, за да няма неприятни изненади.
