6 514 917 избиратели български граждани са включени в списъците за местните избори, а за президентските - 6 933 748.
Съобщават от пресцентъра на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, по данни на главната дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" /ГД ГРАО/, цитирани от БТА.
Право да избират общински съветници и кметове имат и гражданите на други държави-членки на Европейския съюз, които имат статут на продължително или постоянно пребиваване в страната. Изявилите желание да гласуват и включени в избирателните списъци граждани на други държави-членки на ЕС са 248.
Общият брой избиратели, заличени от избирателните списъци, по информация на МВнР, че са изявили желание да гласуват извън страната, е 32 390. От избирателните списъци са заличени и 7430 лица, които изтърпяват наказание "лишаване от свобода".
От избирателните списъци за общински съветници и кметове са заличени 444 749 лица с настоящ адрес в чужбина към 22 юни 2011 година. Заличени от списъците по постоянен адрес и вписани в тези по настоящ адрес за местните избори са 94 507 лица, а за президентските - 90 888 души.
След завършването на изборите на 23 октомври и балотажа на 30 октомври ГД ГРАО ще извърши проверка за двойно гласуване, се отбелязва в съобщението.
Във връзка със съпоставянето на данните от преброяването на населението и избирателните списъци от дирекцията информират, че съгласно Закона за преброяване на населението и жилищния фонд през 2011 г. обект на преброяването са били българските граждани, които живеят постоянно в България, но не са включени тези, които са напуснали страната преди 1 февруари 2010 година.
От Дирекцията отбелязват, че един от принципите на преброяването е декларативността, като няма механизъм за проверка на достоверността на подадените данни.
Законът за гражданската регистрация задължава в регистъра на населението да се вписват всички български граждани, независимо от местопребиваването им /в България или в чужбина/, като гражданската регистрация на физическите лица в България се основава на актовете за тяхното гражданско състояние, т. е. зад всеки запис на лице в регистрите стои официален писмен документ, а не твърдение, както при преброяването, пише в съобщението.
Всяко раждане или смърт на български гражданин се отразява в регистрите срещу документ, т. е. това са писмени документи с доказателствена сила. Според експертите това предполага разлика в данните при преброяването и при гражданската регистрация. Така например около 7,4 млн. са преброените български граждани, а в регистъра на населението фигурират около 8,5 млн. живи български граждани, живеещи у нас и в чужбина.
