„Ден за размисъл? Чудесно! Предстои народен вот. Като кон на празна ясла В размисъл е цял народ. (Виктор Самуилов)
Тони Филипов, д-р
Мислех днес да мисля. Затворих се в… там, дето мисля най-добре. И знаете ли какво измислих? Че нема смисъл да мисля. Щото каквото и да измисля, няма да е окончателно. Следващата събота пак ще трябва да се мисли. Пък ние, макар и да не сме шоп, от доста време сме сред тях… Така че го отметнахме засега това гайле, пък другата събота ще видим какво ще измислим, та пак да не мислим…
Не знам… Замисляли ли сте се за мисленето? Аз съм се замислял и да ви кажа честно, смятам, че е безсмислено. Философи и писатели се надпреварват да хвалят мисленето като голяма добродетел. Волтер вика, че „никой проблем не може да устои на атаките на постоянното мислене.” Колко постоянно бе, колега? 22 години не е ли достатъчно постоянно? И проблемът не само устоява, ами и заяква. Ивайло Петров пък вика, че там където свършвало мисленето, там почвала вярата. И какво, на кой му е по-лесно? На мислещия, или на вярващия?
Но пък, от друга страна, не е лесно и да не мислиш, ако веднъж си почнал. Викам си: «Не искам да мисля. Мисля как не искам да мисля. Но не бива да мисля, че не искам да мисля, понеже и това е мисъл.» А може би не е мисъл. Може би да не искаш да мислиш е просто Погнусата? Трябва да измисля как да не мисля, без да мисля, че не мисля. Но е много сложно. Просто не знам как толкова много българи го постигат…
"Cogito ergo sum"! (Мисля, следователно съществувам!) Точно така! Съществувам! А през това време некои си отживяха. Па аз съществувам, някак си… Ех Рене, ех Декарт… Идея си немаш какво значи протяжност в нашата координатна система… Не, българското мислене не може да е проява на Божия разум. Господ Бог не може да е толкова прост…
И най-интересното е, че не съм чул българин да се оплаква от мисленето си. Всеки е доволен. Дет се вика, ако пуснат акълите на пазара, всеки българин пак своя ще си купи… Наскоро си бях на село. И нали за тамошните се явявам малко нещо авторитет. Не за друго, а щото съм в София. И един ми вика: „Кажи нещо за политиката, какво ще стане на изборите?” И аз доде се замислям, за да му изложа възгледите си изчерпателно, той ме почна и ми каза цялата истина, без да ми остави шанс ни за реплика, ни за дуплика…
„Мисленето, викат философите, дава опосредствано познание за действителността, най-дълбокото познание.” Да, така е, но зависи с какво мислиш. Ако мислиш с телевизора, не дава познание. По телевизора познанието се опосредства от г-н премиера, а той, както сме отбелязвали и друг път (2 пъти), притежава простотата на понятие. А понятието е най-простата мисловна форма - понятие, съждение, умозаключение. Ако мислите, че преувеличавам, ще ви кажа, че съждението се изказва с цели изречения. А сега вие ми покажете тези цели изречения!
Не, наистина, пълно е с глупави апологетики на мисленето. “Прародителят на всяко действие е мисълта”, вика Ралф Емерсън. Много го уважавам, щото е голяма работа, но тук е казал голяма простотия. Мисленето и действието са като водата и шарлана. Умният мисли, глупавият действа. За това сме на тоя хал…
Психолозите като че ли са по-прави, като твърдят, че мисленето рядко протича в чист вид. В повечето случаи то обслужва някой друг познавателен процес – памет, възприятие, въображение, воля, емоции… В смисъл, че си мислиш, че мислиш, а всъщност мислено си на Хаимбоаз или Перник-Волуяк, и си млад и буташ бригадирска количка, а в количката другарката, ама млада, не сбабичасана, к’вато е сега… Или пък като малък си мечтал да станеш милиционер, или поне пожарникар… Или пък, като тъщата, си въобразяваш, че всички са крадци, но тоя поне прави нещо…
Разбира се, размисъл и мислене не са едно и също нещо. Писах на тия в БАН да оправят Тълковен речник. В етимологичен план може наистина размисъл да означава „задълбочено обмисляне, премисляне”, но с времето смисълът се е изместил. Помислете си, има ли власт, която ще ни подтиква зорлен към мислене, та и ще ни дава цял ден за това! А, ако обърнахте внимание, за втория тур ни се дава и един час отгоре, щото точно тогава ще сменят времето. Абсурд! Нали по едно време го махнаха деня за размисъл? И какво показа опитът? Че и с него, и без него, все тая. В смисъл, че нито пречи, нито помага. Но като има ден за размисъл, има и основание да се забрани алкохолът. Което е важно предвид на това, че пияният избирател може да забрави на кого си е продал гласа и да стане сакатлък…
Ох, айде стига толкова. От мисленето боли глава, а от мислене за мисленето направо те сцепва… Но по-страшното е, че мисленето носи печал. Още в Голямата книга е казано… А от мисленето за немисленето направо ти идва да се гръмнеш…
