ИНТЕРВЮ

Докторът, политик и наследник на стар комитски род е учредител на Фондация българска памет и ратува за възраждане на българщината и за активна национална политика.

интервю на Ана Кочева

Комитска кръв тече в жилите на д-р Милен Врабевски. Той е от стар революционен род. По бащина линия нишката се открива в Тетевенско, където предците му Станчо и Станьо Врабевски са били сподвижници на Васил Левски. Тефтерчето на Левски е намерено точно в къщата на хаджи Станчо в Тетевен, в която Апостолът често се криел. Хаджи Станчо бил председател на местния революционен комитет и редом с това най-богатият човек в региона; мълвата разказвала, че имането му надвишавало десетки пъти това на най-богатия турчин в Тетевенско. Бил толкова влиятелен, че когато се събирала областната управа, първенците не смеели да взимат решения без него и когато той бил на гурбет, го изчаквали да се върне. Сега наследникът му, Милен Врабевски, смята, че тази негова активност може би е проява на ранно масонство, още повече че самият Г. С. Раковски точно по това време се счита за основоположник на масонството у нас. (Хаджи Станьо Врабевски има оригинал на ‘Горски Пътник’ с личен автограф на Раковски). Как иначе да се обясни факта, че мъже, напълно реализирани в живота, се включват в съзаклятие, представляващо смъртна опасност за тях. След обира на турската поща в Арабаконак през 1872 г., организиран от Димитър Общи, сподвижник на Левски, двамата Врабевски са заловени от турците и заточени в Диарбекир. Единият издъхва от побоищата, които му нанасят, другият оцелява, а през 1879 г. се завръща в България заедно с руските войски. По майчина линия прапрадядото на д-р Врабевски, Стойко Бойчев, е шипченски опълченец, родом от Лозенград, Източна Тракия. В България се заселва във Варна, където като поборник получава пожизнена пенсия и парче замя. В ония години държавата е следвала съзнателна политика на подпомагане и оземляване на бежанците от изконните български земи, които по силата на исторически несправедливости остават вън от политическите граници на България. Политика, която по-късно, а и понастоящем, е забравена. Въпреки че е бил осигурен до живот, Стойко си остава комита по кръв и веднага щом започва Илинденско-Преображенското въстание, грабва пушката, отива на Петрова нива и загива в едно от първите сражения с турците. Неговият зет Стоян прадядо на Милен Врабевски пък е участник в Одринската атака през 1913 г. След тая битка остава инвалид за цял живот, куршум счупил лакътя му.

Получава два ордена за храброст – единият от 1913 г., другият от 1915 г. при атаката край Криволак (дн. БЮР Македония). Внукът ги пази непокътнати в офиса си до ден-днешен и вярва, че по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война хората са живеели друг живот и са възприемали събитията като национална кауза, от която понастоящем държавата е абдикирала. В този смисъл д-р Врабевски вярва в поколенческите натрупвания, както и в родовата и националната памет. Тъкмо те обясняват и част от неговите настоящи занимания, както и факта, че е учредител на новата Фондация българска памет. Започвам от нея, въпреки че в последно време той активно навлиза и в политиката.

- На какъв етап е Фондация българска памет в момента?

- Фондацията е учредена, в момента работим по консултативния й съвет. Поканени са влиятелни личности, както и експерти, които ще покриват четирите посоки на развитие на дейността ни. Целта на фондацията е да постави в центъра на общественото внимание проблеми, чието разрешаване смятаме за важно и възможно. В глобална и европейска перспектива на първо място поставям акцент върху науката. Развитието на научно-изследователската и развойна дейност е актуална и значима тема за европейските структури. (Интересът ми е професионален и достатъчно конкретен – аз съм лекар и се занимавам с клинична научно-изследователска и развойна дейност).  Идеята ни е, че трябва да има приемственост в преподаването, трябва да се осигури континюитет за уникално ноу-хау, което е натрупано през годините и върши прекрасна работа. Не е тайна, че преподавателският процес е в криза, която се изразява в демотивирани преподаватели, и понижаване качеството на преподаването главно поради липса на адекватно финансиране. Девалвира и българската диплома, която не тежи така, както тежеше преди години, независимо че сега е призната, а преди не беше. Този парадокс води до значителни проблеми, особено при хората, които се занимават с наука и искат и децата им да се занимават. Смятам, че в исторически план моментът е подходящ за рашителни промени. Виждам нелоша възможност за положително развитие, ако средствата от европейските фондове бъдат привлечени в правилната посока, без да отиват в нечий страничен джоб.

- Споменахте, че във фондацията ще каните хора на високи постове, включително и държавни. Това не крие ли известни рискове нещата да се оплескат?

- Решението ми да се ангажирам политически е продължение на вярването ми , че все още има качествени хора в България, които не са имали възможност и условия да разкрият потенциала си.

- Само че качествените хора май не искат да имат нищо общо с властта.

- Негативната нагласа не е особено продуктивна. Политиката все още не се е превърнала окончателно в кауза пердута за качествените хора. Познавам смислени хора от различни социални групи и партии. Повярвайте ми, положението не е толкова безнадеждно. Очевидно трябват още усилия и прилагане на европейския стандарт тук на фона на балканско-ориенталския ни манталитет, деформиран още повече и от 50 години тоталитарен режим. Това наистина си е предизвикателство.

- Казахте, че единият от 4-те приоритета на новата фондация ще бъде науката, кои са другите три?

- Културно-историческото наследство. То е пряко свързано и с въпросите за икономическия растеж. Вижте, трябва да е хубаво да си българин, за да искат всички да са българи. Досега бяхме най-бедната държава на Балканите и където отидехме, чакахме да ни почерпят. Сега нещата започнаха да се обръщат. Отчитаме значителен икономически растеж, но за да продължим да се гордеем с българското, е нужно нещо повече от икономическа стабилност. Гордостта трябва да идва и от съзнанието за значимостта и богатството на нашето минало. Заедно с икономическия растеж то прави един прекрасен пакет, ако щете и туристически. Културно-историческото наследство трябва да се представи с достойнство, но и по модерен начин, за да се печели от него. Да се поучим от Турция например. Какво турско показват на туристите си? Показват предимно гръцко-елинистичния и византийския период и ги продават. Вече стана ясно, че културният и екологичният туризъм няма да просперипат от презастрояване –по крайбрежието, а и не само там. На пръв поглед изгубените паметници също трябва да се възстановяват, особено масивните. Какво казваше баба Ванга? Има три църкви с такава стойност, че, ако се възстановят, България ще тръгне на добре: „Св. 40 мъченици”, „Боянската църква” и Голямата базилика в Плиска. Е, двете са готови, но Голямата базилика тъне в забвение. Че това е най-голямата църква в света за времето на построяването си – 866-68 г. Разбира се фондацията може да направи много, но, за да е сигурен успеха на едно мащабно обществено-полезно начинание е важно да се усеща подкрепата на държавните институции, както и политическа подкрепа. Задължително и подкрепата на колеги и приятели, които мислят в същата посока. Участвах в учредяването на ГЕРБ, защото смятам, че бъдещето принадлежи на рационалните хора и до-голяма степен ние сме такива. Без силни думи, вече сме наясно как се гради капитализъм след тоталитарно общество, наясно сме с някои основни принципи на растежа и можем да вървим в правилната посока.

- Достатъчно ли сте тези хора?

- Хубав въпрос! Не мога да ви се закълна, защото не искам да правя реклама на партийната формация, а и да правех, щях да звуча нереалистично, ако кажа, че всичко е перфектно. Нищо ново под слънцето не сме направили с тази партия и както има кадърни хора, така се срещат и не чак толкова кадърни. Важно е, че сме единствената дясна алтернатива

- Визирах факта, че много сателити в последно време започнаха да ви се присламчват.

- ГЕРБ е печеливша кауза. Отборът, който печели, е атракция, притегателен. Опитваме се да запазим имиджа такъв, какъвто е замислен. Както виждате, досега не е направена нито една коалиция.

- Имах предвид по-скоро това, че по дървото взеха да се качват доста стари муцуни.

- Е, да! До известна степен има такъв риск. Но нали тенденцията е да надделее качественото. Все пак има още известно време до изборите, ако има пък и предсрочни – още по-добре! Не мога да се ангажирам с прогноза в момента, но мисля, че вървим в правилната посока.

- Добре, нека се върнем към приоритетите на фондацията.

- Да, третият приоритет е демографският проблем, а четвъртият – грижа за българите извън границите на България. Това е българският диозец, останал вън от политическото пространство. Ще се върна на демографската криза, тя, освен демографска, е и, както споменах, криза на образованието, с работните места и иска бързо решение. Във връзка с това станах първият спонсор на кампанията „Искам бебе”. Тя постигна реални резултати, нещата започнаха да се получават. Все пак се занимавам с наука, би трябвало да влагам компетенциите си и в тази посока. Като първи спонсор, реших, че подкрепяйки тази кампания, мога да направя и много повече, заемайки се сам с тези активности. Доста сме направили, но сигурно затова разбираме колко много имаме още да извървим. Колкото по-надълбоко се навлиза в един проблем, толкова по-ясно става, че има много работа по него. Що се отнася до българите извън граница, поканих 150 деца от Бесарабския регион тази есен у нас. Медиите не го отразиха, защото ваканцията им съвпадна с предизборната кампания, та да не би да излезе като реклама. Не беше!

- Ще подпомагате, предполагам, само старата диаспора, не и новата емиграция?

- - Точно така. Новите сами ще се върнат, ако България стане атрактивно място за живеене. Тези хора, след като сами са решили да напуснат България, сами са намерили решението и не са моя цел. Но има и други, които копнеят за България, а тя не им отвръща както би трябвало. Родината е нещо свещено за хората от Бесарабския регион, а те са живели много по-трудно, отколкото сънародниците ни в Македония, напр. Те са преживели четири режима и всеки от тях в по-голяма или по-малка степен е бил враждебно настроен към тях. Подложени са били дори и на геноцид през Сталинското време. Те са били третирани като врагове, само защото по произход са българи и никога не са го отричали. Били са под румънско, молдовско поданство, какво ли не ... И тези хора са абсолютно съхранени, говорят хубав български език, живеят на компактни маси. Още по-ценно е, че те са съхранили патриархалното възпитание. В тях виждам тази ценностна система, която са имали нашите баби и дядовци, която са се опитвали да ни предават, въпреки че ние сега в модерното време, в което живеем, много изоставаме по тия показатели. Реших да работя в тази посока, тъй като България има нужда от тези хора, има нужда от тяхната ценностна система, от техния потенциал, те могат да заместят до голяма степен липсващото тук в България във връзка с демографската криза, да заемат незаетите работни места. А децата поканих, за да се подготви почвата рано или късно те да дойдат тук, за да учат. Организирах пътувания през най-големите ни градове и културно-исторически обекти. Първото им впечатление от България е нещо, което много силно въздейства и оставя спомени за много време напред. Те бяха наистина много впечатлени, тръгнаха си със сълзи оттук и ми позволиха да си възвърна увереността в силата на българския дух и в потенциала на този близо половин милион българи, живеещи там. Но ми се ще онези, които няма да могат да се върнат в България, да почувстват грижата на прародината към тях, да разберат, че има една майка България, която милее за тях, че не забравя, че те са нейни чада. Тук в сила отново влиза икономическия фактор – една държава, която е член на ЕС обаче не само може да го направи, но е и длъжна. Ще бъде страхотна загуба, ако се чака още 5-10 години, тези хора ще се изтрият. Още повече, че от 90-те години насам те вече могат да се самоопределят свободно, защото няма „гражданин Советского Союза”. Впрочем чак сега виждам, че са пуснали за обсъждане в МС стратегия за развитие на българщина. Националната доктрина , която е направена от прекрасни специалисти и може да се намери в интернет, за жалост не е официален документ, тя няма тежестта да е изготвена от институция и да се следва. Нещо хубаво се случи преди няколко дни – вече стана законосъобразно да се възстановяват войнишките паметници, т.е. това е стъпка към съхраняване на българщината и то ми харесва. Ако се развиваме в тази посока, ще бъде прекрасно. А фондация като нашата, трябва да подпомогне процесите. Така че като цяло това е нашата визия, тя ще се развива. Има хора, които ще помогат и засега сме доволни от това, което се случва.  

- Щом фондацията носи името „Българска памет” това означава, че тя ще се финансира изцяло в България, така ли?

- Засега я финансирам аз. Ще разчитаме и на други донори, разбира се. Има и още много хора, които имат желание да помагат. Идеята е наша, българска, мисля, че е хубава. Не знам, дали се забелязва, но мисля, че понастоящем сме свидетели на едно второ българско Възраждане, усещат се хората вече, че има доста за съхраняване, въпреки че маса нещо загубихме безвъзвратно, за съжаление. Аз въпреки това смятам, че не бива да тънем в безнадеждност, защото България може да се превърне в още по-хубаво място за живеене, ако всички се съгласим да работим за това. Заслужава си, заради бъдещето на децата ни.