Сурогатното майчинство скара депутатите в пленарна зала, които приеха на първо четене промени в Семейния кодекс.
Инициатор на поправките е депутатката от "Атака" Калина Крумова, а в дискусията активно участваха най-много представителите на мъжкия пол.
Д-р Лъчезар Иванов от ГЕРБ подкрепи Крумова, но уточни, че трябва да се създаде специален фонд за финансиране на процедурата, за да не се превърне заместващото майчинство в бизнес.
Червеният депутат Любен Корнезов побърза да се обяви срещу промените, като се позова на изследване в Русия, според което 75 % от децата, родени при сурогатство, били с увреждания. Корнезов аргументира позицията си и с честите случаи, при които заместващата майка, износила бебето, не иска да го даде на генетичните му родители.
Социалистът възропта и че в готвените промени никъде не се говорело за ролята на мъжа. Той се оплака, че никой в тези случаи не питал мъжете. „Детето пак от мъж се е пръкнало”, напомни Корнезов. Червеният депутат беше подсигурил становището си и с друга статия за донорската сперма. По този метод за асистирана репродукция мъж открил, че е станал баща на 70 деца.
Лъчезар Тошев от Синята коалиция пък освен срещу законопроекта, се обяви и изобщо против сурогатството. „Няма ли с този закон да поставим обществото в един голям полет над кукувиче гнездо?”, запита той.
Бившата социална министърка Емилия Масларова пък се притесни, че интересите на детето не били защитени от новите текстове.
„Детето не е домашен любимец, а човек, който има право на щастлив живот. В Германия се появи нова категория хора – арийска раса, които нямат родители и това са едни нещастни хора. Сурогатната майка задължително ще трябва да премине през психологически курс за заместващото майчинство, но това няма да реши въпроса”, коментира Лъчезар Тошев. Въвеждането на утробите под наем според него щяло да доведе до общество от нещастни хора.
