Минималните осигурителни прагове трябва да паднат, настоява шефът на Института за пазарна икономика
интервю на Деница Бояджиева
- Г-н Станчев, след като премине изборната еуфория, предстои приемането на Бюджет 2012. Какъв трябва да бъде той с оглед на задаващите се трусове в европейската и глобалната икономика?
- Според мен предстоящият бюджет трябва да бъде доста по-рестриктивен, защото в следващите години са залегнали много големи неизвестни. По принцип всяко увеличение на заплати и пенсии е неразумно, а в момента е два пъти по-неразумно. В общи линии има правилно настроение у управляващите да се намаляват разходите за МВР и Министерство на отбраната, но не смятам, че това е достатъчно.
- Резонни ли са харчовете на правителството в настоящата нестабилна икономическа ситуация?
- Трябва да се потърсят още резерви за съкращения. Това, което е характерно за тазгодишния и миналогодишния бюджет, а и за този за 2012 г., е, че много голяма част от парите на данъкоплатците отива в НОИ за покриване на дефицити. Необходимо е да се потърси начин те да се съкратят, но това не може да стане само с фискални мерки. Трябва да се направят промени в пенсионния кодекс, а в момента това дори не се обсъжда, което ми се струва доста неразумно.
- По конкретно какви мерки предлагате?
- Трябва драстично да се намалят разходите на пенсионната система. Това значи да се премахнат минималните осигурителни прагове и да се създадат стимули за плащане. Това може да стане чрез известно опростяване на вноските – тези, които се осигуряват на максималния праг, да внасят по-ниска вноска, и обратно. Вдигането на праговете не увеличава събираемостта, както твърдят синдикатите. Това слага спирачка пред развитието на производителността в бъдеще, намалява заетостта. С премахването на праговете НОИ ще престане на бъде разглеждан като ресурс за купуване на гласове. Защото обикновено пенсиите и минималните осигурителни прагове се увеличават преди избори. За това отиват милиарди. НОИ фактически е фалирал. Трансферите от централния бюджет към него са много големи - 9-10% от БВП, и това е тежест върху по-младите, върху производителното съсловие, върху работещите в частния сектор и несубсидираните държавни предприятия. Тези хора не са чак толкова много - около 2 милиона, които трябва да издържат 7 милиона. Разходите ще се намалят и чрез прекратяване на злоупотребите с инвалидните пенсии, чрез премахване на привилегиите за военни, полицаи, които не плащат сами вноски, а се пенсионират рано.
- Мнението ви за Пакта за финансова стабилност?
- Разбира се, трябва да има някакво ограничение на харчовете, но смятам, че начинът на пресмятане на нивото, на което трябва да се заковат държавните разходи - 37% от БВП, е много високо. Реално това е отнет доход от гражданите и от фирмите. Тези разходи трябва да се намалят, за да може хората сами да се справят с проблемите, които стоят пред тях, и да забогатяват по-бързо. Средният процент за нова Европа е около 30 на сто от БВП. От друга страна обаче има такива дефицити, които трябва да се покрият, че не може да се правят резки движения. Въпреки това не е разумно да се фиксира толкова високо ниво.
- Ниската заетост и липсата на нови работни места са сред водещите проблеми на страната. Какви мерки трябва да предприемат управляващите в тази насока?
- В момента нямаме кой знае какви полезни ходове. Европейската икономика изглежда крайно нестабилна и в тази ситуация не е подходящо да се правят резки движения във фиска.
- Как ще се развива сценарият в Гърция оттук нататък?
- Гърция има големи проблеми, които се изживяват от онези хора, които получават много пари от бюджета. Те могат да бъдат решени относително бързо, ако се изготви един приватизационен списък. При продажбата на гръцкото БТК, превозвача Оlimpic Аirways, атинския Акропол, няколко пристанища и острови, парите, нужни за погасяване на гигантските дългове, биха могли да се намерят дори и само от гръцки източници. Нещо такова направи и България, когато трябваше да си връща заемите към Лондонския клуб.
- Към една друга тема. Критикувате много здравния модел с аргумента, че у нас пациентът плаща двойно - веднъж осигуровки, а след това пак за лечение? По какъв модел трябва да се реформира здравната система?
- Парите трябва да следват пациента, а у нас не е така. Аз нямам нищо против част от тях да отива солидарно за другите, но искам да съм наясно с какво точно разполагам. Ако хората знаят, че 1/5 от вноската им за държавни медицински услуги отива например за "Бърза помощ", за инвалиди, за рак, за хронични болести, но останалите 4/5 се трупат по тяхната лична сметка, ще има прозрачност и стимул за рационално поведение. Задължително трябва да се ограничат луксозните плащания от НЗОК. Такива са например сумите, които отиват за зачеване ин витро. Това е голям проблем, но той трябва да бъде решаван в семейството. Може да е много благородно държавата да поема плащането, но това може да се прави само тогава, когато има средства. В противен случай тези средства трябва да се пренасочат към хроничните и труднолечимите заболявания, както и за решаване проблемите на Бързата помощ. Зъдължително трябва да има радикални индивидуализации на сметките. Без това това никаква реформа не може да се случи. Трябва да има разплащателна система, която да наподобява безналични плащания. Друг голям проблем е това безумно попълване на документи - от Института за пазарна икономика пресметнахме, че бумащината заема 18% от цялото работно време на джипито.
- Наемате ли се да направите прогноза за икономическия растеж догодина?
- Тази материя е в сферата на гадателствата. Нищо чудно да има такъв, но не изключвам вероятността да няма.
