Имам един приятел, който е наистина от малкото добри изпълнители на джаз в България и който освен медения си тембър има и едно друго качество.
Не по-маловажно и представляващо истинско удоволствие за околните - особено когато са домакини. Да прави вандалщини. С чар, с хумор, но вандалщини. Ние, приятелите, така си му викаме - Вандала. Вандала има способността да е в центъра на най-големите идиотщини и безумия, които се вършат от приятели, които са на вила с преспиване и доста алкохол. Идиотщини, които няма да описвам, а ще оставя на вас да си представяте, за да може картинката да е най-близка до вас.
Именно след един такъв безпаметен купон, когато сутринта Вандала пиеше утринното си ирладско кафе с Бушмилс, собственикът на къщата попадна в помещението на изминалия купон, в което помещение щетите бяха като след тайфун! Той, домакинът, влезе, погледна и замря. После бавно се ококори и изписка нещо от рода: Олеле,олеле мале, какво сте направили бе, идиоти…? И седна немощен на един строшен стол. Вандала невъзмутимо отпи от ирландското си кафе и полугласно прошепна: „Мммдааа, мрънканията подраниха…“
Смешно беше и до днес си го припомняме По повод мрънкането го разказах. Защото напоследък само мрънкам и никой не чува. Всъщност чува и ми отмъщава. Някак си законно. Не мога да мръдна, без да ми се появи някакъв проблем. И затова няма да спра да мрънкам каквото и да ми се налага от ГОРЕ. В личния ми живот. Каквито и да „запори“ да имам. Аз ще победя, защото на мислите запор няма. Както и да е… за какво мрънкам този път. Това ми се случи в „Била“, и както разбрах от хората на опашката, случката се оказа практика. Кой е виновен - не знам. Ако и този път си направят оглушка „органите“… ще счупя нещо държавно на същата цена, с която ни минават редовно в „Била“. Ще го направя тайно. Не могат да ме барнат за тази заплаха, защото това са намерения, а както казва Уилиам - „Намеренията са мисли, а мислите не са подсъдни.”
Прилагам две леко мътни снимки на ЦЕНИТЕ(!) на една и съща рибка, произведена от РЕЯ ФИШ и продавана в „Била“. Не са ясни снимките заради скапания ми телефон, но са в наличност и мога да ги представя, когато потрябва.
Надпис на етикета на продукта - топлопушена скумрия. Цена за килограм: 11.99 лв. Грамаж на продукта: 0.268 кг. Цена: 3.21 лв. Добреее. Какво се случва на касата?
Касова бележка с текст: топлопушена скумрия, цена за килограм 12.99 (!)лв., единична цена на продукта: 3.48! 0.26 ст. разлика. Не е голяма, нали? Но е ИЗМАААААААААМА! И всички хора от опашката ревнаха, че това се случва непрекъснато! Докогааааа! Писна ни! Нямам какво да кажа повече И понеже нямам място, защото трябва да се отдаде дължимото на „изборите“, в следващия брой ще ви разкажа как открих полезно нещо, което е направил президентът за десет години.
Довиждане.
Иван Ласкин
drememinamadurite@abv.bg
