В календара на прабългарите ноември бил наречен „месец на маймуната", а за славяните – това бил „студеният месец". Предците ни вярвали, че през това време на годината, когато природата се преобразява, от отвъдната земя плъзват зли сили, които сеят страх и болести сред хората и животните. Затова на тях посветили обреди и празници, с подчертано пречистващи и предпазни функции.
1 НОЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ ЧУДОТВОРЦИ И БЕЗСРЕБРЕНИЦИ КУЗМА И ДАМЯН
Кузма и Дамян са двама братя от Асия, възпитани в христянските добродетели. Когато пораснали, изучили чудните свойства на билките. Скоро се прочули като добри лечители. Заради щедростта им ги нарекли „безсребреници”. И днес на лобното им място стават много чудеса.
Днес църквата почита и паметта на преподобномъченик Яков Куостурски и учениците му Яков и Дионисий.
2 НОЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИЦИ АКИНДИН, ПИГАСИЙ, АНЕМПОТИСТ, ЕЛПИДИФОР И АФТОНИЙ
Акидин, Пегасий, Анемпотист, Елпидифор и Афтоний служели на персийцския цар Сапор по времето на Константин Велики, но тайно изповядвали христовата вяра. След смъртта на Константин жреци възнегодували срещу вероотстъпниците. Всички опити на владетеля да ги склони да станат отново езичници били напразни. След жестоки мъчения и изпитания били публично изгорени.
3 НОЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ СВЕЩЕНОМЪЧЕНИЦИ АКЕПСИМА, ЙОСИФ И ААЙТАЛ
Акепсима бил епоскоп при управлението на персийския цар Сапор. Заедно с Йосиф и Айтал просвещавали езичниците в учението Христово. За да ги прекърши, Сапор заповядал да изпратят на съд епископа, надявайки се така да пречупи християните. Усилията му били напразни, затова поискал тримата непокорни християни да бъдат убити.
Първата жертва бил епископ Акепсима, чиято глава паднала пред очите на добродетелните християни. Няколко години по-късно, след дълги мъчения издъхнали презвитер Йосиф и дякон Айтал, които жестоките езичници убили с камъни.
На този ден църквата отбелязва още светлата памет на преподобни Пимен Зографски (Софийски).
4 НОЕМВРИ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ЙОАНИКИЙ ВЕЛИКИ
Йоаникий се родил във Витиния през 8 в. Бил бедно овчарче - кротко, смирено и послушано. Възпитано в страхопочитание, момчето копнеел да посвети живота си на Господ.
Когато Йоаникий възмъжал, го взели във войската на император Лъв Хазар. Скоро се прославил като силен и храбър войни. Но се увлякъл по иконоборческата ерес, което не подхождало на високите му добродетели. По време на поход през планината Олимп, един монах му помогнал да осъзнае голямата заблуда. Йоаникий се разкаял за проявената слабост и дал обет пред Бог да му служи вярно до края на живота си.
След една голяма победа във войната срещу българите, Йоаким бил награден от императора за проявената храброст. Чужд на почести и слава, младият християнин отишъл в един манастир в Олимп. По волята на неговия игумен там прекарал известно време. Научил се да чете и пише, изучил учението на Иисус. А после станал пустинник.
Получил голяма мъдрост и прозорливост преподобни Йоависий се заселил в една пещера. Много благочестиви хора го навестявали , за да слушат мъдрите му проповеди и намерят изцеление за страданията си. Светият отец обходил много манастири, построил няколко храма и предрекъл края на иконоборческата ерес.
Преподобни Йоакиний починал на пределна възраст през 834 година.
Днес църквата почита още светлата памет на свети мъченици Никандър, епископ Мирски и на презвитер Ермей.
5 НОЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИЦИ ГАЛАКТИОН И ЕПИСТИМА
Галактион бил единствен син в богато семейство от град Емеса. Родил се по времето на император Деций Траян, който бил известен като заклет враг на християните. Но благочестивите му родители от малък го възпитали в християнските добродетели.
Когато станал на 24 сгодили Галактион за знатната девойка Епистима, която била езичница. Но мъдрите слова на нейния годеник запленили девойката и тя сама пожелала да стане християнка. Сам Галактион я кръстил и по негово убеждение се отдали на иночески живот. Поселили се в два различни манастира близо до Синай и заживели в пост и молитва.
Скоро за тези два манастира научил управителят на страната. Изпратил войници да дирят двамата вероотстъпници. Първи открили Галактион и го изправили на съд, за да отговаря за делата си. Последвала го и любящата му съпруга. Родложили ги на големи наказания – забивали им остри клечки под ноктите на ръцете и краката, отсекли им ръцете, откъснали им езиците. Най-накрая ги обезглавили и така сложили край на тяхното мъченичество.
Тленните останки на св. Галактион и съпругата му Епистима намерил инокът Евтолмий. Тайно ги погребал в скъпоценен ковчег и ги направил предмет на всеобщо почитание. По-късно написал тяхното житие, в памет на светите мъченици.
Днес е
ГОЛЯМА ЗАДУШНИЦА
По традиция тя е винаги в събота и предшества Архангеловден, затова е известна още като Архангелова задушница.
На този ден църквата отдава голямо значение на ритуалното прекадяване с тамян, свързано с поверието, че “дяволът бяга от тамян" и паленето на свещи на гроба на починалия, за да не угасва споменът за него.
В деня на мъртвите се ходи на гробищата. Всеки гроб преливат с вода и вино. Хората вярват, че така поддържат “живота” на мъртвия на “оня свят”. Ритуалът изпълнява най-възрастната жена. Тя носи съд с вино, с което пръска гроба, като започва от мястото, където е положена главата. Прави три кръга от ляво на дясно, прекръства се до три пъти и изрича магическите думи: "Господ да го прости!" .
Стопанките на всеки дом нареждат поминална трапеза, на която оставят празно място за покойника. На софрата слагат седем ястия, хляб и вино. Раздават обредни погачки – литори, като първата хапка всеки оставя за душата на починалия. Ако по време на помена край трапезата закръжи пеперуда или мушица, всички вярват, че душата на техния сродник се е завърнала за кратко при тях.
6 НОЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ ПАВЕЛ ИЗПОВЕДНИК, АРХИЕПИСКОП ЦАРИГРАДСКИ
Свети Павел бил епископ на Цариград в годините, когато тържествувала Ариевата ерес. Били смутни времена, в които езичниците хулели църквата и клира, преследвали и убивали християните.
Жертва на тези гонения станал и епископ Павел. Няколко пъти той бил свалян и възкачван на патриаршеския престол, но светия отец не отстъпил от православната си вяра. Тази негова дързост и непоколебимост станали причина за мъченическата му смърт.
По заповед на император Констанций, ревностен привърженик на арианите, изпратил архиепископа на заточение в град Кукуз. Светият отец бил жестоко удушен по време на богослужение със собствения му омофор.
Това се случило през 350 година. Тридесет години по-късно пренесли мощите му в Цариград, а оттам – във Венеция, където били тържествено осветени.
Днес мюсюлманите празнуват най-големия празник
КУРБАН БАЙРАМ
Това е благословеният празник на турската общност у нас. Наричат го още Голям байрам или Коч байрам. Празнува се веднаж в годината, 70 дни след Рамазан байрам, в месеца на поклонничеството.
В основата му е жертвоприношението – древна езическа практика, свързана с пренасянето на жертвено животно в чест на божествата. В мюсюлманската религия този ритуал е митологизиран чрез персонажите на Ибрахим, решил да принесе в жертва единствения си син Исмаил, и на Джебраил – божият пратеник, пренесел на крилете си виторог овен в замяна на човешката жертва.
Стара традиция е месец преди празника всеки мюсюлманин да купи бял или черен, добре охранен виторог овен /можело и овца/, с черни очи. В митологичния образ на овена било въплътено вярването, че той е в състояние да пренесе душите на мъртвите по тесния като острие на сабя мост над ада, който водел до рая. Осмислен като свещено животно, мюсюлманите го посветили на своето семейство, което дълбоко почитали. Затова не се пазарели за цената, плащали на стопанина му според неговите желания и гледали животното с голяма грижа и любов до деня на Курбан байрам.
Въведение към големия празник са обичаите акътми и чурек гюн, които се изпълняват два дни преди байрама. Първия ден традиционно се раздават кътми и мекици. В края на акътми гюн започва обредното време на Курбан байрама, което завършва на седмия ден, в същия час. Втория ден - чурек гюн, се извършва ритуалното къносване на жертвения овен или овца, като се правят широки ивици на главата, гърба и корема. Дядо Али бей от село Подкова, община Кърджали, разказва, че някога този обичай се изпълнявал веднага след празничната молитва в джамията, байрам намаз, размяната на поздравления между роднини и съседи и непосредствено преди жертвоприношението, курбан. Тогава започвал същинският Курбан байрам – великият ден, в който доминирала радостта на мюсюлманите, че са доживяли до този свещен празник през настоящата година.
Особен момент в празника Курбан байрам е коленето на обредния коч или овен. Жертвоприношението било свещенодействие, затова трябвало да се изпълнява на недостъпно място или в двора на джамията. Когато отвеждали обредното животно, първо трябвало да го поят с вода, а очите му да вържат с бяла кърпа. След това внимателно да го повалят на земята с глава, обърната към Къбле Мекка-Медина. Трите му крака да вържат, а десният да остане свободен. Преди да го заколят, добре било мъжете да кажат тихо молитва за приношение – текбил. А после с един замах да отрежат главата му с нож, специално осветен от ходжата в навечерието на празника. При изпълняване на ритуала животното трябвало да се намира в пълен покой. Кръвта му оставяли да изтече в предварително изкопана яма, кою, защото вярвали, че тя притежава магическа сила. Затова взимали от тази кръв и я изливали в ъглите на неосветена нова къща, или пък се пазела, за да се лекуват циреи. Гръклянът на обредното животно, йоннек, се запазвал изсушен. От него хвърляли парченце, когато валял силен дъжд, за да предотвратят евентуална градушка. Десният му бъбрек, изпечен на жар, е първата хапка от курбана, която изяждал този, на когото той е посветен. А от дясната предница се отрязвали седем ребра, които носелеи в джамията, за да приготвят общоселския курбан. Останалото месо се деляло на седем пая, които мюсюлманите трябвало да раздадат като милостиня през четирите празнични дни.
По традиция байрамът завършва с празнично угощение. Отколешна практика е жените мюсюлманки да се грижат за обредната храна. Туркините демонстрират своите изключителни умения в приготвянето на вкусна чорба от главата и шкембето на обредните животни - пача, капама, джиер бидеси или долма бидеси /баница с дроб/, къпана баница, баклава, които поднасяли с кисело мляко, коюрт. По време на празника никой не пие алкохол.
В миналото Курбан байрамът бил съпроводен с много веселие. В неговата заключителната и най-атрактивна част към него се присъединявали и момите от селото. Девойките участвали в т.н. байрамски игри, облечени в пищни празнични носии. Докато девойките танцували под съпровода на дайрета и тъпани, като пеели жизнерадостни песни, младежите се борели, надскачали се на един крак, надбягвали се, играели с топка от волска козина или на двойно хоро един върху друг, люлеели се на дървени люлки.
7 НОЕМВРИ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ЛАЗАР
Лазар бил родом от Магнезия. Още в ранна възраст почувствал силно влечение към Бога. И след като обходил светите места на Йерусалим, постъпил в манастира на преподобни Сава, където прекарал десет години. После се отдал на отшелнически живот в една необитаема планина близо до родния си град, където построил храма „Възнесение Христово. До него издигнал стълб, на който прекарал дълги години в смирение и молитва.
Мъченическият си живот преподобни Лазар завършил през средата на 11 в. На мястото на неговия стълб по-късно израснал известният Галисийски манастир.
8 НОЕМВРИ
СЪБОР НА СВЕТИ АРХАНГЕЛ МИХАИЛ
На този ден църквата празнува в чест на светите ангели и на св.архистратиг Михаил, считан за вожд на небесните сили и борец против духовете на тъмнината. Той е сред седемте първенствуващи ангели, които винаги стоят пред престола на Господ.
Християните вярват, че всеки човек има своя ангел-хранител. Той се моли за него, съветва го да върши добри дела, внушава му благочестиви мисли. Затова в деня на св.Михаил хората се молят за пред своя ангел: „Свети ангеле, който си ми даден от Бога, добри мой пазителю,моля те спаси ме от всички напасти, спаси ме от скърбите!”.
Днес празнуват всички, с името Ангел, Ангелина, геле, Янгел, Анжел, Анжела, Анжелина, Лина; Михаил и неговите производни.
В българската традиция този ден е известен като
АРХАНГЕЛОВДЕН
В народната митология Рангел (както обикновено го наричали) бил един от 6-те братя юнаци, които разделили света, земята и небето. На Рангел се паднало царството на мъртвите. Той отнасял душите на умрелите на небето, затова го му казвали Вадидушник. И заедно със събрата си Петър отреждали коя душа къде да отиде – в Райската градина или в ада.
Празникът се предхождал от голямата задушница, която по традиция се прави в събота. Рано сутринта на Архангеловден в църквата се отслужвала тържествена литургия. Във всяка къща се колел курбан – мъжко животно, като ритуалът се изпълнявал винаги от най-възрастния мъж в семейството. През това време жените приготвяли пита – рангелово блюдо или боговица, като вярвали, че парата, която излиза от нея е свързана с душата на техния господар и покровител. Хлябът разчупвали на кръст високо над главата на най-възрастния мъж, поливали главата му с вино и молели за благословията на св.Архангел Михаил.
9 НОЕМВРИ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНА МИТРОНА И ПРЕПОДОБНА ТЕОКТИСТА
Още през първите години след основаването на Христова църква много жени приели християнската вяра. Някои от тях пожелали единствено да служат на Бог. Затова се посветили на подвижнически живот.
Сред тези праведни и непокорни християнки били инокесите Митрона Цариградска и Теоктиста от Лезбос. Митрона била жертва на големите гонения срещу християните през 5 в. За да оцелее, постъпила в манастир и там живяла в уединение и молитви цели 75 години. Починала на 100 години, през 492 г.
Подобен иночески живот имала и Теоктиста. Когато била 17 девицата отишла в манастир на остров Лезбос, който скоро бил разорен от разбойници. Инокесата успяла да избяга. Заселила се в един изоставен храм на остров Парос, където прекара 55 г. Умряла през 881 г. в пълно самота.
10 НОЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ АПОСТОЛИ ОЛИМП, РОДИОН, СОСИПАТЪР, БРАСТ, КВАРТ И ТЕРЦИЙ
Всички тези свети мъже принадлежат към числото на 70-те апостоли. По време на своя апостолски живот Олимп и Родион били неотменни последователи на св. Павел, заедно с когото споделили смъртта по време на император Нерон. За изключителни заслуги към хората и Бога, Сосипатър, Браст, Кварт и Терции били избрани за епископи на градовете Икония, Пенеада, Берит. Те останали предани на своите паства до края на светлия си живот.
11 НОЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИЦИ МИНА, ВИКТОР И ВИКЕНТИЙ И МЪЧЕНИЦА СТЕФАНИЯ
Много императори се прославили като жестоки гонители на християнската църква. Сред тях били Антоний , царувал през 2 в. и Диоклетиан, който бил на власт през 3 в.
Жертва на тяхната безумна омраза към християните станали войнът Виктор и девицата Стефания, чудотворецът Мина и дяконът Викентий, които умряли мъченически в името на Иисус Христос.
На тази дата църквата отбелязва светлата памет и на преподобни Теодор Студит.
Именници днес са Мина, Миндо, минко, Мино, Минчь, Минка, Минча, Виктор, Викентий.
На 11 ноември българинът празнува в чест на
СВ.МИНА
В неговите представи светецът бил господар на вълците, които трябвало да пуска и да прибира.
Празникът съвпадал със средата на т.нар. Вълчи празници в народния календар. Затова ритуалната обредност има предимно предохранителен и защитен характер.
В този ден стопанките обмазвали с кал и тор входа на огнището, на прага и зад вратата, за да залепят очите на вълците. Мъжете връзвали ножиците, за да не хапят.
За да се здрави и невредими жените не тъчали, не кроели, не шиели, не бродирали, не се решели с гребен. А мъжете не чукали сол, не сечали дърва и не ринели оборите на добитъка. Така предпазвали себе си и домовете си от страшните горски животни.
12 НОЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ ЙОАН МИЛОСТИВИ, ПАТРИАРХ АЛЕКСАНДРИЙСКИ
Йоан бил син на кипърския княз Епифаний. Когато бил на 15 години имал чудно видение. Една необикновена девойка му предсказала, че ще стане щедри и милосърден човек, отдаден в служба на човеците.
Йоан създал семейство, имал деца, но скоро останал вдовец. Заради високите му добродетели съгражданите му го избрали за епископ на Александрия.
През целия си живот св.Йоан се борил срещу лъжеученията. Давал подслон на бедните, изпращал щедри помощи и откупувал нещастниците. Защитавал онеправданите, съчувствал и утешавал безпомощните, съветвал неуките. Умеел сам да подбужда и другите към дела на щедрост и милосърдие. Затова всички възлюбили своя мъдър и боголюбив отец.
Когато персите нападнали страната, св.Йоан напуснал Александрия и се отправил към Цариград. По пътя починал. Погребали александрийският епископ с подобаващи почести в църквата „Св.Тихон Аматунски”.
13 НОЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ ЙОАН ЗЛАТОУСТ
Йоан се родил в Антиохия през 347 година в знатно семейство. Още от малък проявявал склонност към науките. Затова майка му Антуса го изпратила да се учи в прочутата Антиохска щкола.
За неговата невероятна дарба към словото и необикновеното му красноречие научил епископ Мелетий. Взел младежа при себе си, тайно го кръстил и причислил към своя клир.
След смъртта на майка си Йоан раздал богатството си на бедните и се заселил в пустинята. Две години живял в един манастир, а после се върнал в родния си град, където бил ръкоположен за епископ. Животът му преминал в много изпитания, тъги и неволи. Но той неуморно се грижел за бедните и болните, пращал мисионери и покръствал езичниците, работел за духовното издигане на човеците.
Въпреки неговото човеколюбие и справедливост, враговете на св.Йоан се оказали по-силни от него. По тяхна воля светецът прекарал последните години от живота си в изгнание. Изпратили го на заточение в Кукуз (Армения), където след нечовешки мъки и страдания намерил смъртта си.
Светият отец починал на 14 октомври 407 година. Тридесет години по-късно пренесли мощите на св. Йоан Златоуст в Цариград и тържествено ги положили в храма „Св.Апостоли”.
14 НОЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ АПОСТОЛ ФИЛИП
Филип бил родом от Витсаида. Но съдбата му отредила да бъде сред избраниците на Спасителя. Още когато Иисус го видял, заповядал на бедния младеж да го последва. От този миг Филип станал постоянен негов спътник и добър ученик.
След Възнесението бил избран за апостол. Неговата апостолска мисия започнала от Самария. Минал през Гърция, обиколил много области на Мала Азия. Навсякъде проповедите му възбуждали духовете на юдеи и езичници, които се отказвали от вярата си и ставали християни.
Разгневени от деянията на Филип жреците езичници искали възмездие за него. За назидание на всички християни, осъдили светия апостол на кръстна смърт.
Апостол Филип бил разпнат с главата надолу точно срещу входа на езическото капище. Умрял мъченически, замерян с камъни от освирепелите езичници.
На този ден църквата почита и светлата памет на благоверния цар Юстиниан – Управда.
В някои краища на България този ден е популярен като
МРАТИНЯК
В представите на българина Мратиняка е зъл, черен дух с перушина и големи зелени очи, който мори кокошките. За да бъде умилостивен злият демон, всяка къща прави жертвоприношение. Стопанката, за първи и единствен път, коли черно петле на къщния праг. Когато главата му падне, нарича: „Не те колим ние, коли те Мратиняка".
После жената прибира главата и краката , връзва ги с червен конец и ги окачва до огнището. В човката на петлето слага живо въгленче, за да пази къщата от зли очи, духове и таласъми. Скътва воденичката до комина и когато изсъхне, бабите лекуват децата, които се напикават. Жлъчката на петлето има също целебна сила – вярва се, че може да лекува всички болести и да разваля магии. Според старите ямболци магическа сила има и перушината на петлето. Някога знахарките с нея лекували болни от шемет (виене на свят), притъмняване пред очите и кръвотечение от носа.
В празничния народен каледнар от 14 до 21 ноември са
ВЪЛЧИТЕ ПРАЗНИЦИ (Мратинци)
Корените на този празник откриваме в древността, когато по нашите земи траките почитали вълка. В представите им той бил вълк-главатар на воинска дружина, който нарушил обичаите и станал цар на разбойници. Затова в себе си той носел нещо от царството на слънчевият змей, макар и с обратен знак. Споменът за вълка-змей е пресъздаден в изкуството на древните траки – образи на дракони, с вълчи глави в ювелирни предмети, дърворезбени орнаменти и шевици.
Българите вярвали , че това са зли юноши, в които човек може да прихване всякакви болести. Стар обичай било стара и грозна жена да записва на тефтер грешниците. После им правела магии, с които ти мори с едно докосване на тоягата си. За да се предпазят от тях, хората не излизали по късна доба от домовете си.
От днес започва
КОЛЕДНИЯТ ПОСТ
Като мине голямата задушница и Архангеловден, идват и „Коледните заговелки". В народния светоглед те съвпадат с времето, когато лятото отива към зима. Тогава вратите между трите свята – небесен, земен и подземен, са отворени. През тях преминават зловредни сили за човека, които нарушават хармонията в подредения му свят. За да се предпазят от тях, българите прибягвали до различни магически ритуали и заклинания, с цел да прогонят злите сили - караконджули и вампири. Част от тази магическа сила е въплътена и в символиката на коледния пост. Неговият смисъл е да преобразим хаоса в космос и подреди отново живота в нормалния му ритъм.
Стара традиция е Коледния пост да се коли голяма кокошка, приготвена с кисело зеле. Правят се още пълнени чушки с боб и много мазнина. Точи се и вита баница с тиква - „тиквеник" с много орехи. След вечерята стопанката измива и скрива дървената лъжица, с която е сипвала блажно. Не я пипа 40 дни — чак до Коледа, когато става „отговяването".
За „отговяване" хората се подготвят още от Никулден, 6 декември. Мъжът в къщата хваща няколко врабчета, стопанката ги попарва, почиства и соли. После ги нанизва на конопена връв и провесва на сухо и прохладно място да съхнат. За Коледа врабците стават като чирози. Когато се върнат от църква, стопанката къса връвта с пилците и на всеки дава парченце - на момичетата крилце, а на момчетата - копанче, за да се „смърсят". Чак тогава могат да вкусят от блажните ястия.
.15 НОЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИЦИ ГУРИЙ, САМОН И АВИВ
През 3 век, когато на власт бил император Диоклетиан, един от най-ревностните идолопоклонници, много добродетелни християни станали жертва на неговата омраза към друговерците. Сред тях били и Гурий, Самон и Авив от град Едеса. След дълги мъчения и страдания, те били осъдени на смърт. Така тримата светци намерили истинското спасение за своите души.
16 НОЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ ЕВАНГЕЛИСТ МАТЕЙ
Матей се родил в Капернаум, във времето на Иисус Христос. Бил брат на св.ап. Яков Алфеев. Станал митар – събирач на данъци и имал лоша слава сред евреите. Но Господ го намерил достоен да приеме истинското учение.
От този момент Матей бил винаги с Христос в числото на дванадесетте негови най-верни ученици. Осем години след Възнесението на Иисус написал своето Евангелие, в което описал земния живот на Спасителя. Подобно на другите апостоли обикалял по света и сеел Божието слово. Преминал през много изпитания и умрял мъченически в името на Иисус.
Неговите страдания и смърт били ознаменувани с много чудеса.
17 НОЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ ГРИГОРИЙ, ЕПИСКОП НЕОКЕСАРИЙСКИ, ЧУДОТВОРЕЦ
Григорий се родил в Неокесария през 3 век, в семейство на заклети езичници. Родителите му го нарекли Теодор. Когато станал юноша, пожелал да учи в прочутата школа по правни науки в град Берит. По пътят младежът срещнал александрийския философ епископ Фирмилиан и станал негов ученик. Повярвал в Христос, приел светото кръщение и името Григорий.
След няколко години Григорий се върнал в родния си град и се отдал в служба на Бога. Отказал се от богатства и почести. Оттеглил се в пустинята и заживял в пълно самота. Скоро светият отец се прочул с праведния си живот и бил избран за епископ на Неокесария. Бог го дарил и с дара на чудотворството – да изцелява безнадеждно болните, да лекува нечистите души и вдъхва надежда на онеправданите. Чудотворствата му били толкова много, че го нарекли втория Моисей.
До края на земния си живот епископ Григорий служил вярно на своето паство. Преживял големите гонения срещу християните, той ревностно отстоявал христовата вяра. Дейно участвал във всички дела на църквата и водел постоянна битка с лъжепророците.
Епископ Григорий умрял с достойнство. Спечелил уважението на целия православен свят, днес той е почитан като велик св.отец и чудотворец.
18 НОЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК ПЛАТОН
Платон се родил в Анкира. От малък бил възпитан в Христовата вяра. Това стигнало до ушите на управителя на града, ревностен езичник. По негова воля младежът изправили пред съда, за да отговаря за деянията си.
Всички опити да отвърнат Платон от Бог били напразни. Затове го отвели в затвора и там го подложили на нечовешки изтезания. Господ бил милостив към своя син, изцелявал раните му и лекувал душата му.
Живота на св.Платон завършил мъченически през 266 г., когато отсекли главата му пред очите на праведните християни.
На този ден църквата почита и светлата памет на свети мъченик Роман.
19 НОЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК ВАРЛААМ
Варлаам бил един от многото добродетелни жители на Антиохия, които повярвали в Иисус и станали християни. За тази своя дързост светият старец бил подложен на нечовешки мъки и страдания, но те не пречупили вярата му.
През 304 г. Варлаам посрещнал смирено мъченическа си смърт в Кесария Кападокийска. С примера на своята твърдост засилил влиянието на Християнството сред езичници и юдеи, събудил уважение към Иисус Христос и неговото учение.
Днес църквата празнува още паметта на св.пророк Авдий, съвременник на пророците Йеремия и Йезекиил.
20 НОЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ ПРОКЪЛ, АРХИЕПИСКОП ЦАРИГРАДСКИ
Свети Прокъл бил ученик на св.Йоан Златоуст. Като праведен християнин му било възложено да служи при патриарха. След смъртта на великия му учител, Прокъл бил избран за негов наследник и през 434 г. го ръкоположили за патриарх на Цариград.
Времената били смутни. Появили се много еретични учения и лъжепророци, които силно смущавали православната църква. Но св.Прокъл смирено и с любов твърдо отстоявал учението на Христос. До края на живота си светият отец бил в полза на своето паство, правел чудеса и посвещавал езичниците в Христовата вяра.
Свети патриарх Прокъл починал на 20 ноември 447 година.
На тази дата църквата отбелязва паметта и на преподобни Григорий Декаполит.
21 НОЕМВРИ
ВЪВЕЖДАНЕТО НА СВЕТА БОГОРОДИЦА В ХРАМА
Когато Дева Мария навършила три години, праведните й родители изпълнили обета, който дали пред Господ – да въведат своята любима дъщеря в Йерусалимския храм и да я посветят на Бога.
За празника Йоаким и Ана събрали своите близки и със свещи в ръце довели Мария до светата обител. Там ги посрещнали първосвещеници и служители с пеене на свещени химни. Родителите на Мария оставили дарове и жертви на Бога и благословени се прибрали у дома. Поверили любимата си дъщеря на св. Захария, който я въвел в Светая Светих, там където влизал веднъж в годината само първосвещеник.
От този ден девойката заживяла в Божия храм. Тук се възпитавала под надзора на по-възрастни благочестиви девойки, за да се подготви за мисията, която й била отредена от Господа. И по внушение на Св.Дух Дева Мария се сгодила за престарелия Йосиф, който станал неин покровител и баща на Божия Син – Иисус Христос.
Този ден в някои селища на страната ни наричат
КУЦУЛАН
Празнуват деня в чест на най-страшния куц вълк, който ядял човеци. Затова хората пазели много забрани - жените не вземаг гребен в ръка, не перат, не шият, не плетат, дори хлябът не се реже с нож, а се разчупва, мъжете не обличат нова риза.
Днес по стара традиция се отбелязва светлият празник
ДЕН НА ХРИСТИЯНСКОТО СЕМЕЙСТВО
Задължително било най-възрастните в рода да съберат голямото семейство на богата трапеза. На нея се нареждали различни ястия и лакомства най-вече за децата. А преда тържествения обяд всички се изповядвали пред иконата на св.Богородица и молели Девата за здравето и щастието на цялото семейство.
22 НОЕМВРИ
СВЕТИ ПРАВЕДНИ МИХАИЛ БЪЛГАРСКИ
Свети Михаил Войн бил българин от град Потук /предполага се, че това е било името на днешния град Батак/. Син на богати и знатни родители, той от малък бил възпитан в християнските добродетели.
Когато станал на 25, младежът постъпил във византийската войска. По време на войната, която император Михаил III водел срещу агаряните, Михаил Войн бил изоставен от изплашените византийски войници сам срещу врага. Отправил горещи молитви към Бога, храбрият войн останал жив и невредим. На път за дома си извършил чудо – убил огромен змей и спасил живота на една девици.
За добродетелния живот и сторените чудеса св.Михаил Войн бил прославен от Господ. А през 13 в. българският цар Калоян тържествено пренесъл мощите му в столицата Търново и ги положил в патриаршеската катедрала „Св.Възнесение”. Великият Търновски патриарх Евтимий му написал житие, което е запазено до днес.
23 НОЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ АМФИЛОХИЙ, ЕПСКОП ИКОНИЙСКИ И СВЕТИ ГРИГОРИЙ, ЕПСКОП АКРАГАНТИНСКИ
Днес църквата почита светлата памет на епископите на Кесария Кападокийска и Акрагант св.Амфилохий и св. Грирогий. Живяли по различно време, двамата свети отци отдали живота си в служба на своите християнски паства. Добри учители и просветители, те оставили след себе си съчинения, полезни за църквата и целия християнски свят.
Имен ден имат Александър, Александра (от старогръцки произход и означава „зашитник на мъжете").
24 НОЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТА ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА ЕКАТЕРИНА
През 4 в. в Александрия имало девойка от царски род, която се прочула със своята хубост, доброта и мъдрост. Името й било Екатерина. Много богати и знатни мъже искали да се оженят за нея. Но девойката предпочитала смирения и скромен живот.
Съдбата на Екатерина бил предопределен. Един отшелник, със светъл ум и необикновена мъдрост й разкрил, че единствено достоен за нея е роденият по чудесен начин от Светата Дева Иисус.
Екатерина почувствала истинско облекчение. Окрилена от вяра и надежда, тя дълго се молела пред иконата на Света Богородица, докато заспала. На сутринта, с радост видяла на ръката си чуден пръстен. От този миг озарената й душа принадлежала единствено на Господ.
По това време в Александрия пристигнал беззаконният цар –гонител на християните. Той поискал поданиците му да принесат жертва на идолите. Екатерина стояла безмълвна на прага на храма и мислела единствено за своя Бог. Когато видял това, царят побеснял и поискал да изпълни повелята му. Девойката била непреклонна. Тогава владетелят повикал своите мъдреци, за да я оборят. Но вместо това жреците онемели пред пламенните слова на светицата и се признали за победени.
Още много време царят воювал с непокорната християнка, с надежда да я върне към езическите богове. Когато видял собственото си безсилие, осъдил св.Екатерина на смърт. По негова заповед била отсечена главата на светицата пред очите на целия град. Легенда разказва, че в този миг ангел хранител взел тялото на мъченицата и го отнесъл в планината Синай.
Именици днес са всички, които носят името Екатерина и Катя.
Празникът на Св. Вмъч. Екатерина българите наричат още
КАТЕРИНИНДЕН
Хората почитат светицата заради способностите й да лекува бяс и шарка. Някога жените приготвяли обредни пшеничени питки. Омесвала ги рано сутринта стопанката на дома с мълчана вода. Те били най-малко и пет и най-много девет на броя, нашарени с вретено. После ги мажела с петмез, рачел или мед и ги раздавала на комшиите.
Ако в къщата имало болни деца, вземала две питки, заставала на кръстопът и давала на всеки минувач да си отчупи с думите: „Ха вземи за Света Катерина да ни е край дома и да ни пази от Шарко и Беско!" всеки трябвало да отчупи къшей и след като се прекръсти до три пъти да изрече: „Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, тъй да се лепи здравето по децата ти!" „Амин! — дай, Боже!" - отвръщала стопанката и гледала на тек (нечетно число) минувачи да раздаде питките, за да пресече и болестта. Хората вярвали, че всички, които хапнели от тази питки ще се предпазята от бяс и шарка.
25 НОЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ
Когато се отправили към Великоморавия светите отци Кирил и Методи взели със себе си своя роднина Климент. Той бил още юноша, но с радост приел да бъде техен спътник. Зедно с тях стигнал чак до Рим, където бил ръкоположен в свещенически сан от римския папа Андрей II.
След смъртта на св.Методи, немските духовници прогонили от Великоморавия просветители на славянската писменост. Климент, Наум и Ангелари стигнали до България, където намерили горещ прием. Благочестивият български цар Борис изпратил Климент в Охрид, където той работил всеотдайно сред новопокръстените като учител и свещеник. А на събора в Преслав през 893 г. св.Климент бил избран за пръв епископ на българския език. В продължение на тридесет години светият отец служил неуморно на своето паство. Превеждал книги от гръцки на български език, съставял проповеди за празници, създавал свои достойни последователи. Опростил глаголицата и създал т.нар.кирилица. С дела извършил още много чудеса. Основал манастира „Св.Пантелеймон”, където завършил светлия му живот.
Свети Климент починал на 27 юли 916 г. В знак на признателност, учениците му написали неговото житие – в памет на великия учител и просветител на българите.
На тази дата църквата отбелязва и деня на свети свещеномъченик Климент, епископ Римски.
26 НОЕМВРИ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ АЛИПИЙ СТЪЛПНИК
Алипий живеел в Адрианопол. Още преди да се роди съдбата му била предопределена –да служи на Бога. Майка му го поверила на епископ Теодор, който го ръкоположил за свой дякон.
Скоро Алипий раздал имота си на бедните и се заселил в елинска гробница, на едно пусто и страшно място. Там имало стълб с идол, който светецът заменил с кръст. Заживял подвижнически живот и останал на стълба петдесет и три години, отдаден на молитва и пост.
Св.Алипий умрял през 640 г., когато бил на 118 години.
Много хора идвали на това място и се одивлявали на чутовния му подвиг. Много чудеса се случили там. В памет на светеца устроили два манастира – мъжки и женски, където се преселили неговите последователи.
27 НОЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК ЯКОВ ПЕРСЯНИН
Яков бил богат и знатен християнин в двора на цар Издегерд. За да спаси своето семейство от посегателствата на царя езичник, той приел да извърши езически обряд, въпреки волята си.
Това силно наскърбило родната му майка и добродетелната му съпруга. В писмо до Яков те споделили своето разочарование. Трогнат от тяхната болка светецът без колебание се отрекъл от дадения обет. Разгневеният цар положил всички усилия да вразуми неверника, но те били напразни. Нито страшните мъчения, нито смъртната присъда били в състояние да отвърнат свети мъченик Яков от вярата в Бог.
Този ден църквата празнува още деня на преподобни Теодосий Търновски.
28 НОЕМВРИ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНОМЪЧЕНИК СТЕФАН НОВИ
Стефан бил родом от Цариград. Още като юноша станал монах в Авксентиевия манастир. Прославил със своята добродетелност и мъдрост, затова го избрали за игумен на манастира.
По това време иконоборческата ерес ставала все по-силна, а гоненията срещу иконопоклонниците – все по-жестоки. Цар Константин Копроним знаел за мъдростта на Стефан и респектът, който имал сред християните. Решил чрез него да сложи ред в духовния живот на страната. Светият отец нито за миг не се поколебал да отхвърли молбите на злият владетел.
Разярен, императорът заповядал да разорят неговата обител, а епископът – да пратят на заточение на остров Проконис. Светият отец не стигнал до острова. Бил върнат в Цариград и отново го хвърлен в тъмницата, докато народът ликувал и искал неговото спасение.
Животът на св.Стефан завършил мъченически през 767 г.
Църквата почита още светлата памет на свети мъченик Христо и свети 15 Тивериополски.
29 НОЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК ПАРАМОН
На тази дата църквата отбелязва паметта на мъчениците Парамон и Филомен. Светите мъже били сред онези, които намерили мъченическата си смърт по време на големите гонения срещу християните, предприети от императорите Деций и Аврелиан през 3 в.
30 НОЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ АНДРЕЙ ПЪРВОЗВАНИ
Андрей и Симон били двама братя рибари. Един ден в родния им град Витсаида минавал Йоан Кръстител, който разказвал за Иисус и неговите чудеса. Още щом чул за Спасителя, Андрей станал негов ученик. Той бил сред първите, които Христос избрал да бъде апостол. Затова го нарекли Първозвани.
След Възнесението на Иисус, св.Андрей поел по света, за да проповядва словото Божие. Минал през Мала Азия, бил по нашите брегове на Черно море и в страната на скитите. Митарствал из градовете на Понт и Гърция, проникнал в Осетия и Авхазия, обходил целият Кримски полуостров и бреговете на Черно море. Целият си живот апостолът посветил на проповеди. Понасят гордо гоненията и хулите на езичниците, и със своите слова и чудеса печелел сърцата на езичниците, които ставали християни.
Земният му подвиг завършил в Патра, където му била отредена кръстова смърт. Християните в града погребали мъченика с подобаващи почести. Три века по-късно Император Константин пренесъл мощите на св. Андрей Първозвани в Цариград, в църквата „Св.Апостоли”.
Именден е за онези, които се наричат Адриана, Андрей („мъжествен").
Днес българите отбелязват празника
AНДРЕЕВДЕН
Наричат го още „Мечкинден". Една легенда разказва как в семейството на малко невръстно момиченце починала майка му. Бащата се оженил повторно. Мащехата и довела свое момиче, което обичала повече от завареничето. Карала го да върши всичката работа в къщи и все била недоволна.
Един ден навън било много студено. Мащехата дала на завареното дете черна вълна и му заръчало да я пере докато стане чисто бяла. Детето нарамило къделите с вълна и отишло на реката. Прало черната вълна чак до мръкнало, замръзнало от студ, но черното не ставало бяло. Тогава седнало на брега и горчиво заплакало. В този миг се появил белобрад старей. Разказало тъжната си история, а старецът само го погалил и му рекъл да се прибира у дома и да не се бои от мащехата си. После внезапно изчезнал.
Детето се прибрало, дълго чукало на затворената врата. Когато злата мащеха творила вратата, пред нея стояло Златно момиче и сияело като самото слънце.
Завистливата мащеха решила да направи и своето дете в златно момиче. Облякла го хубаво, дала му една малка къделя вълна и го изпроводило до портата. Доведеничето бързо стигнало реката, хвърлило къделята, защото нямало намерение да пере и седнало на брега. Чакало, чакало, но никой не дошъл. Измръзналото дете заплакало и мигом пристигнал белобрадият старец. Когато го попитал защо плаче, девойчето отговорило, че чака него, за да го направи като заварената му сестра. И него мъдрецът проводил със същите думи и изчезнал. Момиченцето грабнало вълната и хукнало към дома.
Щом дочула стъпките му, майката отворила вратата, но още по-бързо я затворила – пред нея стояла голяма черна мечка. Това било проклятието на мъдрия старец – превърнал любимото й дете в страшна мечка.
Този ден още с първите слънчеви лъчи най-старата жена в дома с дървена лъжица вземали варена царевица, хвърляли зърната в комина и наричали: „На ти, мечко, варена царевица, да не ядеш сурова!" и вярват, че „мечки няма да газят нивите и да пакостят на хората". Хората вярват, че на Андреевден денят започва да расте „колкото просено зърно".
