ПОЛИТИКА

И към партията на Пламен Юруков, и към формацията на Бойко Борисов са се устремили хора, които са изостанали от времето, изпуснали са своя влак и се опитват да яхнат чуждото магаре.

Теофан Германов 

Напоследък в десните политически централи трескаво се разработват сценарии, планове и модели за партньорство с ГЕРБ. Декларираната цел е сваляне на тройната коалиция от власт и победа на предстоящите най-късно през 2009 г. избори. Неспоменатата, но очевидна цел е връщането след седем (по библейски гладни за десницата) години във властта. Дефинитивно, прикачайки се към опашката на ГЕРБ, връщането им във властта ще е на бяло магаренце, кретащо зад генералския ат, но така или иначе това би бил единственият възможен начин за разцепените, изпокарани, затънали в отминали корупционни скандали десни да видят власт отново. Именно затова те забравиха клетвите си, че Бойко Борисов не е истински десен, че ГЕРБ е креатура на управляващите и други подобни, с които "награждаваха" бившия бодигард на Тодор Живков и царски главсек на МВР. Забравиха даже и част от скандалите вътре в редиците си, приеха с възторг идеята на ЕНП да се обединят зад Бойко Борисов, а най-вече - в публичното пространство. И въпреки приказките, че дясното спешно ще сменя лицта си с нови, на сцената се извървяха всички възможни стари муцуни, които уж се бяха отказали от власт, партии и политика.

Общо взето, борбата за дружба в дясно днес прилича на борбата за единство в левицата от 2005 г., когато всички леви партии и партийки се натискаха на печелившата БСП за коалиция, обикновено носейки дълъг списък с избираеми места за депутати и длъжности по министерства и агенции. Вероятно днес вече малките десни партии умуват върху тези свои писма "до Дядо Коледа", в които ще формулират цената на своята дружба с генерала. Друг въпрос е, че Бойко Борисов в типичният си стил може да бъде много по-безцеремоонен към всякакви апетити на коалиционните си партньори. И в момента, в който получи своето, просто да ги отпрати по живо по здраво. Това той е правил и на евроизборите, когато игнорира БЗНС-то на Мозер, и на местните избори, когато обърна гръб на редица успешни десни кметове, част от които победиха убедително и БСП, и неговите собствени кандидати.

Не е трудно да се прогнозира, че дясното, може би без гордо мълчащият Иван Костов (а може даже и с неговото участие "с отвращение") ще се яви заедно на изборите през 2009 г. Сценариите за това могат да бъдат различни и се разиграват, откакто Бойко Борисов реши, че е десен.

Ключовият нов момент е, че след определени колебания вече процесът ще се асистира активно от Европейската народна партия. Това става, от една страна, защото нашенските партии, членуващи там, са няколко и без изключение рискуват да нямат парламентарно представителство в близко бъдеще. Втората главна причина ЕНП да припознае ГЕРБ и да работи за дясно обединение у нас е, че с  нарастването на интеграцията на Евросъюза ЕНП и ПЕС се превръщат от континентални партийни "шапки" в активни общоевропейски организации, които водят борба на шахматната дъска от 27 квадратчета (държави), чиято цел е да се измъкне съответната страна от ръцете на опонента. В началото на настоящото десетилетие европейските социалисти управляваха в 80-90% от европейските държави. Днес във възход е евродесницата, която буквално тези дни е на път да измъкне огромна хапка от евросоциалистите - Италия...В рамките на тази игра между двете партии, възможностите пред ЕНП относно България са две. Първата е да подържа доказано и класически десните партии като СДС, ДСБ, ССД и други, които постепенно „честно, дясно и консервативно" да изчезнат от политическата ни карта и България да остане единствената страна в ЕС без десни в парламента. Или да си затвори очите пред някои проявления, действия и похвати  на Бойко Борисов, да го признае за десен, да го подпомогне и така да получи шанс да "вземе" и България на изборите през 2009 г.

Покрай горните събития се заговори и за различни модели на обединението. Единият и логичен вариант е "Обединени демократични сили". Той е изпробван през 1996-97 г., когато десницата спечели президент и парламент с убедителни мнозинства. Днес "ОДС - 2" има също ясен опонент - тройната коалиция, има силен водач с командирски наклонности - Бойко Борисов. Този формат вероятно ще бъде създаден съвсем скоро, ще му бъде измислено подходящо име и ще „коронова" в подходяща атмосфера Борисов за вожд. Но тук започват въпросителните.

Първата е как този формат ще взима решения. Най-вероятният начин е Бойко Борисов да им каже (както е прието в собствената му партия): "Ще правите и говорите, каквото аз ви кажа!". Интересно е как и доколко стари политически лисици като десните лидери ще изтърпят подобно третиране и кое ще надделее - волята за парче от властта или чувството за достойнство. Познавайки българските политически нрави лесно можем да кажем, че една коалиция "Ще правите, каквото аз ви кажа!" ще е нетрайна, раздирана от взаимни обвинения и ще се разпадне по-бързо, отколкото можем да си предтавим. Освен това този филм вече сме го гледали.

Вторият въпрос произтича от прословутата история за снопа стрели на Хан Кубрат. Идеята е, че десните могат да влязат в коалицията с ГЕРБ поединично, задоволявайки се да излъчат по един депутат и някой и друг зам.-министър. Но могат да влязат и като предварително обединен десен блок. Впрочем, идеи в тази посока вече се чуват. Те са и доста разумни, защото обединени десните не са чак толкова слаби, познават механизмите в ЕНП, имат прилични структури и кадри на много места, могат да създадат коалиция от два равностойни субекта - ГЕРБ от една страна и те - от друга. Обединени, те ще могат да седят не на ъгъла на заседателната маса в приемната на ГЕРБ, а на кръгла маса, на която ще поставят искания за позиции, проекти и идеи. Основният проблем за десните е дали ще успеят да надмогнат вътрешните си противоречия и дали амбициите им ще са достатъчно големи за подобен политически ход или ще се задоволят с ролята на властови фигуранти.

Възможността за десен блок в обединението около ГЕРБ получи и още една трактовка. СДС вече направи опит в тази посока, когато Пламен Юруков покани всички бивши седесари да се завърнат и консолидират около (в) синята формация. И СДС, и Юруков имат основания за такъв подход. СДС е основата на дясното в България и все още в очите на мнозина е (макар и позавяхнал и олющен) символ - марка на демокрацията. От друга  страна, в СДС се опариха най-много от дружбата си с генералската партия през миналото лято. Формацията на Юруков беше добра, само докато си партнираше с ГЕРБ. След това тя беше порязана и сведена до ролята на фигурант в проектолистите за общински съветници, бяха неглижирани и голма част от успешните сини кметове.  Когато СДС "спря да слуша", откъм столичната община беше спонсорирана една група ексседесари, главно на заплата в администрацияна, която запя рефрена за приятелство с ГЕРБ и стана "доброто" СДС на мястото на вече "лошото", начело с Пламен Юруков. Тези генералски игри на "добър-лош" като нищо могат да се повторят, а и най-вероятно ще се повтарят при готвеното коалиране, защото сега и залогът е много по-голям.

Затова и същият опарен, но желаещ да е лидер-възродител на СДС, Пламен Юруков, тези дни разви идеята за "историческа амнистия" на всички покления и личности, отлюспени по различно време от сините редици. Друг въпрос е, че има гигантска разлика между най-ранния СДС на Желю Желев от 1990-1991 г. и следващите му превъплъщения. Тогава той беше широка коалиция на промяната, в нея членуваха и леви, и десни. Тяхната мотивация бе желанието за нещо ново след 45-години комунистическа власт. Визията на хората за бъдещето на страната също беше различна: от идеята, че СДС ще донесе социализъм с човешко лице, до представата, че "ще трепем комунягите".

Вторият СДС беше този на Филип Димитров - той бе „дясното на крайния антикомунизъм и реституцията".

СДС на Иван Костов - или както тогавва беше популярно да се казва "третата вълна" в СДС - бе СДС на приватизацията и концентрацията на власт, на превръщането на синята анти-БСП коалиция в единна партия и формирането й като християндемокрация.

Въпросът е кой точно от тези Съюзи на демократичните сили желае Юруков да възроди? Илюзията, че ще се вдигне всенародно движение за промяна, е нестъстоятелна. Идеята, че всички лица от 90-те ще са от полза - също. Тази идея само ще реанимира някои позабравени (за радост) политически муцуни. Хора на Бакърджиев, Софиянски и други вече прашасали лидери наскоро проявиха рядка за последните години медийна и политическа активност. Големият въпрос е дали с точно тези и подобни на тях лица от предишните СДС ще може да се изгради нещо ново? Или просто десният блок (връщането на бившите седесари в СДС) ще е най-доброто, което може да сполети дясното, пък и младия и безспорно обещаващ син лидер?

Третият голям въпрос е - точно тези хора и тези обединения от хора и партии ли са алтернативата пред България за близкото бъдеще? Пороците на сегашното управление могат ли да бъдат поправени и „излекувани" от точно такова обединение на хора? Доколко то може да бъде стабилно? И как партията, която се гради предимно върху структури, оглавявани предимно от ексшефове на РПУ-та, ще си сътрудничи с класическите десни? Колко реално може да бъде подобно обединение по места - и докато се правят изборните кампании, и докато се работи в институциите?

Един съществен въпрос пред дясното обединение е техническият, но много ключов проблем с избирателната система. Пламен Юруков подкрепи президента Първанов относно идеите му за промени в изборното законодателство. Това единомислие на пръв поглед е скандално, но то има едно много ясно основание - при наличие на елементи на мажоритарна система класическите десни определено имат много по-добър шанс за реализация. Това се видя и на местните избори. Пропорционалната система винаги е толерирала безличието в модела "Ще гласувам за човека на БСП (СДС, Царя, Волен, Бойко), независимо кой е, какъв е, бива ли го". Той е много удобен за ярките лидери и големите партии, които чрез него вкарваха в НС всевъзможни послушници, посредствени хора, продажници, корумпирани, закононарушители или лица с екстравагантно поведение. Общинските избори миналата година ясно показаха, че на много места хората харесваха Бойко Борисов, но не гласуваха мажоритарно за човека, издигнат от него. Именно затова ГЕРБ има около 40 кмета, БСП - 110, а близо до „герберите" са ДПС и десните. Пропорционалните резултати показаха друга тенденция, при която ГЕРБ е първа политическа сила, но именно мажоритарният избор е ахилесовата пета на генералската партия. До подобни заключения вероятно са стигнали и в десните централи. Ако успеят да си извадят правилните изводи, то шансът им за добро представяне на предстоящите парламентарни изборит може да се увеличи, както и стартовите им позиции в евентуалната дясна управленска коалиция. Защото при мажоритарни избори ще е много трудно на Бойко Борисов да се клонира на 120 и да бъде избран навсякъде. А върхушката на ГЕРБ от бивши шефове и служители на РПУ-та трудно ще бъде конкурентна на възможни силни кадри и личности от традиционните партии, включително и десните. Това стана видимо в ключови общини като Велико Търново, Кюстендил, Плевен, а и в някои от ройоните в София, където кандидати на коалицията СДС-ДСБ изместиха набързо подбраните или "напазарувани" от екипа на Софиянски претенденти за районни кметове на ГЕРБ. Именно затова мажоритарният елемент е шансът на десните за добра стартова позиция, която да не позволи коалицията да се управлява "по генералски".

И точно в тази връзка изключително съществен става въпросът доколко и как тази коалиция ще стане всеядна към политическа мърша? Днешните първи стъпки на формирането на десен съюз заприличват на филм по Стивън Кинг, в който политически трупове се надигат или се връщат от небитието. Факт е, че освен десни лидери и активисти от 90-те години към този съюз се отправиха и част от най-верните до вчера на Сакскобургготски кадри на НДСВ, приютили се в „Българска нова демокрация". Бившите царисти едва ли страдат от илюзии за електорална тежест, но йезуитският ход, с който Симеон ги лиши от ръководни постове в НС и партията, показва, че те нямат шанса да бъдат допуснати като "коалиционен партньор в сянка" и съответно  ще се пробват да пласират поне няколко души от кръга на "панайотките" или "шулевките" в бъдещите листи на ГЕРБ (или на СДС). Подобни опити има и от  други позабравени или неудовлетворени политфункционери. Именно тези факти би следвало да „светнат" като червена лампичка в главите на политическите шамани на ГЕРБ, които най-накрая трябва да решат с подобни хора ли ще се заиграват или наистина искат да предложат нещо ново на обществото.