Pеферендумът по кризисния план на ЕС за Гърция е логична стъпка на премиера Георгиос Папандреу от гледна точка на политическия процес в Атина.
Огнян Минчев
Ако гърците кажат "да" - ПАСОК ще има мандата да управлява с "твърда ръка" кризата и плащанията по нея. Ако кажат "не", кабинетът подава оставка и след извънредни избори Нова демокрация идва на власт, за да... постави същия въпрос пред гръцките избиратели. Тази простичка логика на домашната гръцка политика обаче е арогантна и абсурдна в контекста на европейския процес за вземане на решения по гръцката криза.
Планът за спасяване на Гърция от фалит не е благотворителна акция на политическия връх в Брюксел, Берлин и Париж, а е сложна бизнес операция, която трябва да промуши доверието към общата европейска валута и към европейската финансова система през иглените уши на лавинообразно растящите подозрения, че Европа няма и не може да има обща политическа и финансово-институционална идентичност. Политическото решение за европейски спасителен план за Гърция отпреди два дни успокои пазарите и нормализира донякъде позициите на еврото.
Византийският номер на Папандреу изневиделица да сервира на партньорите си референдум някъде през януари върна еврото и финансовите пазари обратно в хаоса. "Мистър Хаос" - така нарекоха западните коментатори гръцкия премиер часове след оповестяването на неговата изненадваща оферта за референдум. Днес в Кан очевидно ще бъдат взети сурови решения независимо в каква посока - към спасяване или към изоставяне на Гърция. Логиката на банкерите и на финансовите пазари често е атакувана като брутална и несправедлива, но тя няма да бъде отменена дори и с благородната цел да се спаси "люлката на демокрацията" от последиците на няколко десетилетия финансово безгрижие, практикувано от предшествениците на премиера Папандреу.
Като стана дума за предшествениците на сегашния гръцки премиер, нека обърнем внимание и на още един аспект на гръцката финансова криза. Какво по-точно възнамерява да попита гърците премиерът Папандреу на референдума през януари? Един честно и открито зададен въпрос за референдум би следвало да звучи така: "Уважаеми сънародници, съгласни ли сте да плащате през следващите 10-15 години заемите, които баща ми и неговите партньори от Нова демокрация вземаха в продължение на десетилетия?" Гръцкият политически елит се формира на кланово-клиентелистки принцип и страната на практика се управлява от няколко семейства чрез наследяването на властта от баща към син. Тази структура на политическата власт прави още по-лесно за гърците да идентифицират поименно виновниците за днешната отчаяна дългова криза и да призовават наследниците им - включително и по най-неделикатни начини на уличен протест - да си поемат отговорността и сами да се справят с кризата.
Погледнете какво става на гръцката улица от доста време насам. През юли и август нямаше стачки поради практичния общонационален стремеж да се вземат парите на туристите. От началото на септември всичко започна отначало. Всяко съсловие, всеки занаят и синдикат стачкуват поне по веднъж-два пъти месечно срещу антикризисните мерки на правителството.
Защо, какво се надяват да постигнат? Гърците знаят много добре, че като нация, като народ нямат шанса да отминат горчивата чаша на висящите върху тях дългове. Но като съсловия и професионални групи могат да изпратят до политическия връх в Атина ясното послание: "Режете парите на когото си искате, само не и нашите, защото ще ви накараме да съжалявате, че изобщо сте дошли на власт..." Рекет даден - рекет приет! Всички правят това, всеки се надява да се промуши по-тънко през ножицата на окастрения жизнен стандарт, на антикризисните мерки. Ако това продължава, демокрацията няма да се окаже политическата система, способна да мобилизира гърците за справяне с предизвикателствата на дълга.
Затова по логиката на парадокса Георгиос Папандреу си избира най-радикалния демократичен инструмент - референдума, за да се разтовари от политическа отговорност и да я предаде или на опозицията, или - още по-добре - на народа като цяло. Хегел бе казал, че народът е това цяло (общо), което не знае какво иска. Тестът за Гърция е колкото се може по-бързо да реши какво иска, за да не увеличава цената на собственото си изпитание. Тестът за Европа е ефикасно да наложи решение, което я спасява от връщане десетилетия назад в процеса на интеграция. (24 часа)
