Искам ясно да се разгранича от публичния разказ за това, че в десницата се е случила смърт, убийство, самоубийство.
Реалността показва, че има поне 240 000 души, които са гласували по места за различните формати с участието на СДС и ДСБ и това е различно от диагнозата “смърт” за жалост на всички професионални оплаквачки, казва в интервю за в. Труд Петър Москов, общински съветник от ДСБ. Оценката обаче е в параметъра на нещо друго, и то как апаратите на двете партии в “Синята коалиция” всъщност забраниха на хората да гласуват. Да, има малко или повече стабилно представяне на някои места, но имаме огромни имиджови проблеми - провалът в президентската кампания и лошите резултати в големите градове София, Пловдив, Варна. Причината да изглеждаме по този начин е, че “Синята коалиция” престана да бъде изразител на идеите и вижданията на модерните хора в България. И се превърна във функция на собствените си апарати. На изборите хората отказаха да бъдат функция на баланси между апаратите на ДСБ и СДС. Успяхме да заменим смисъла с процедура, нарекохме процедурата смисъл и така забранихме на хората да гласуват.
Има няколко извода, вътрешнопартийни и коалиционни. Първият е, че този път виновен за лошите резултати на десницата не е лично Иван Костов. Той стоя и публично, и демонстративно, и фактически извън формирането на процедурите, извън излъчването на номинации за изборите. Вторият извод е, че не можеш да представляваш модерните хора в България, събирайки едни юнаци, които от години тръбят, че техният проблем е, че не са заедно, защото Костов им пречи. Сега се събраха, но резултатът е 2% за кандидат-президента на десницата Румен Христов. Цената за достигане до тази истина обаче е много висока. Фашизоид като Стефан Солаков и дете на природата като Светльо Витков имат по-добър резултат на президентския вот. Това обаче е вътрешен разговор, а оттам натакък изобщо не е интересно кой между СДС и ДСБ е повече или по-малко виновен. Това интересува едни малко хора вътре. Подменихме смисъла на гласуването - да дадем перспектива на хората, с баланс между апарати, чиято първа грижа е кой да надделее и да надцака другия. От тази гледна точна за мен в този си формат и с този си начин на действие “Синята коалиция” няма смисъл от собственото си съществуване.
Това, което трябва да се случи, е, ако “Синята коалиция” иска да продължи, да бъде преразписана и като поведение, и като начин на вземане на решения, и като заявка за бъдещи политически събития - това хора, които гледат в една посока ли са, споделят ли общи принципи. И тогава можем да се представим в обществото. Другото е бандата на Петлюра, която постоянно взема някакви разнопосочни решения. Това е представителството, което модерният българин иска и ни го показа ясно на изборите. Във философски план всички ние, защото всички имаме вина и срам за резултатите, трябва да направим така, че - ако ще я има - “Синята коалиция” ще продължи да съществува, тя трябва да престане да бъде изразител на въжделенията на апарата си. И през институционалните си носители в парламента, общинските съвети, кметовете, да стане изразител модерните хора. Има нещо общо между хората, които са гласували в синьо по места, и тези, които са дали гласа си за Меглена Кунева. Това са около 700-800 000 души. Сечението, общото между тях е, че всеки по собствен начин е отказал да влезе в статуквото, че ГЕРБ е носител на модерното и дясното, а БСП - на свободата и човешките права. Как този тип хора започват да бъдат все по-заедно е разговорът за бъдещето и надеждата. Не е въпросът дали между ръководителите на “Синята коалиция” и г-жа Кунева има нещо общо, не, а че хората, които гласуват за едното и другото са направили немаргинален избор, който отрича статуквото на ГЕРБ и БСП. И ако ние наричаме себе си политическо представителство, трябва да работим за доверието им.
Всеки носи своята отговорност - кой повече, кой - по-малко. Но това все повече е маргинален разговор. “Синята коалиция” не може да представлява модерните граждани на България, без значение кой какви отговорности и как ще поема. Десницата търпи ерозия в големите градове, в най-твърдите ядра на модерността. Темата кой на коя партия е председател не вълнува тези хора. Те очакват друго - откровен разговор какво се случи, защо и как повече да не се случва, казва Москов за в. Труд.
