Докато източваха милиони от комбината, хитреци го обявяваха за Дубай на Балканите и екологичен бисер. Накрая държавата и притежателите на облигации останаха с пръст в устата
Сагата “Кремиковци” е към своя край! През последните няколко години комбинатът ту се превръщаше в Дубай на Балканите, ту ставаше най-екологичното предприятие в родната индустрия, ту привличаше стратегически инвеститор и се продаваше... и в крайна сметка „спря” да замърсява София и околностите. През април тази година новорегистрираната "Елтрейд къмпани" (със само 1 месец стопанска история) се яви на четвъртия пореден търг за производствените активи на комбината и плати 316 млн. лв. за тяхното придобиване.
Наследството! Преди 2 години, в началото на кризата, пазарната стойност на металургичния комбинат „Кремиковци" бе малко над 837 млн. лева (ефективната дата на оценката е от 01.09.2009 г.). При принудителна продажба обаче тя спада на 662 708 000 лв. С най-висока оценка са притежаваните земи - 202 млн. лв., а сградният фонд е 189 млн. лв. по ликвидационна стойност. В същото време според синдика на комбината Цветан Банков задълженията на „Кремиковци" са над 1,9 млрд. лева. Очевидно е, че имуществото на „Кремиковци" не стига, за да покрие кредитните вземания, тъй като тези средства са няколко пъти по-малко от натрупаните дългове.
Кой успя да се облажи и кой ще пие студена вода?
От 1999 г. (Тогава на 14 юни 1999 г. търговското дружество “Кремиковци” АД е приватизирано от “Дару Металс” АД/“Финметалс Холдинг” АД при следното условие: цена на сделката – 1 (един) от капитала на дружеството) стратегическите инвеститори цяло едно десетилетие източват комбината. При всяка финансова криза в комбината в ролята на спасител винаги се появяваше инвеститор, който да вкара свеж ресурс в дружеството. Първият беше българският бизнесмен Валентин Захариев, който придоби „Кремиковци” срещу 1 долар, сключвайки сделката на живота си. За 6 години, според някои оценки, той успя да „икономиса” за себе си около 200 млн. евро, най-вече с продажби на продукцията на комбината под себестойността на свързани фирми.
В доклада на Временната парламентарна комисия за проучване и проверка на безопасните условия на труд в "Кремиковци" (39-то Народно събрание) се казва, че дружеството е свързано лице с “Кремиковци трейд” ЕООД, “Кремиковци 2000”, “Кремиковци автотранспорт”, “Кремиковци кар”, “Независима лаборатория за анализи 2000”, “Тежка механизация - Кремиковци”, “Предприятие за производство на храни и хранителни продукти”, “Завод за стоки за населението и металоконструкции”, “Екотехнологии”, “Екотехт”, “Кремиковци Рудодобив” /данните са от Министерството на финансите – ГДД и одиторски доклад и годишен финансов отчет на “Делойт и Туш”/.
Относно търговските взаимоотношения със свързани лица по данни за 2003 г.:
• от общия обем на покупките на “Кремиковци” АД, доставките от “Кремиковци Трейд” ЕООД са в размер на 40,23%, а от останалите свързани лица – в размер на 1,15%;
• 49% от продажбите на “Кремиковци Трейд” АД и 77% от продажбите на другите свързани лица са доставки за “Кремиковци” АД;
• Стойността на износа на “Кремиковци” АД е 52% от общия обем на продажбите, а на “Кремиковци Трейд” – 34%;
Взаимоотношенията със свързани лица “маскират” действителното финансово състояние на дружеството. Не е ясно на какви цени се извършват доставките и покупките между тях. Финансови кредити се получават от свързани лица, задължения се изплащат от свързани лица и реализирани приходи от продажби също се получават от свързани лица. Основен доставчик и клиент на Кремиковци АД е дъщерното дружество Кремиковци Трейд ЕООД. По данни на Главна данъчна дирекция “ разплащанията с доставчиците и клиентите на Кремиковци АД се осъществяват от Кремиковци Трейд, по силата на договор за търговско представителство, след което се осъществяват документни прихващания и погасявания на насрещни вземания между двете дружества...”. Също така ”...Налице са данни, че през предходни периоди задълженията на Кремиковци АД към Булгаргаз и НЕК са погасявани, чрез преводи наредени от чуждестранни банки...”. През годината се натрупват големи задължения и вземания със свързани лица, които в края на годината се уреждат с протоколи за взаимни прихващания, а не се извършват ефективни разплащания между дружествата. Има данни, че с такива прихващания се уреждат дори ДДС по доставките, вместо ефективно да се превежда през ДДС сметки. Като прибавим и продажбата на комбината през 2005 г. на индийския бизнесмен Прамод Митал за 110 млн. долара, се вижда, че още на първо четене държавата се е лишила от близо 300 млн. евро
Ангажиментът на индийския бизнесмен бе за две години да инвестира 350 млн. евро. Вместо това според някои оценки са били отклонявани месечно около 15-20 млн. лв. или евро, според думите на икономическия министър по това време. Източването е ставало чрез фирма, приближена на Митал – „Стемкор”, която стои на входа и изхода на комбината, диктувайки цените на суровините и произведения метал. Това означава, че държавата се е лишила за този период по занижени оценки от около 300-400 млн. евро. Или като цяло е изгубила около 700-800 млн. евро за последното десетилетие. Още по-шокиращото е, че досегашните собственици (инвеститори), освен че източваха комбината, посегнаха и на държавния резерв.
Съдът наложи запор върху 9 имота, собственост на „Кремиковци” заради липсващи в складовете на комбината коксуващи въглища от Държавния резерв. Липсите бяха на стойност 3 225 603 лв. или става дума за 19 633 т. коксуващи въглища. Абсурдното е, че държавата изпи една студена вода, тъй като повечето от запорираните имоти вече са били продадени под масата от досегашните „стратегически инвеститори” (визират се ловната хижа и рибарника, профилакториумът в Банкя, двете кафенета в „Сухата река”). Според икономическата логика "Кремиковци" е едно задлъжняло предприятие, което трябваше да е фалирало още в средата на миналото десетилетие. Безспорните, спорните и сумите към частни кредитори, които "Кремиковци" дължи, според оценки на експерти от МИЕ възлизаха преди 2 години на 847 млн. лв.
Но държавата си траеше, защото при закриването на комбината кредиторите трябваше да пият една студена вода, а това веднага щеше да рефлектира върху финансовата стабилност на икономиката. Смущаващ за възможностите на комбината да плаща редовно своите задължения е фактът, че с изключение на 2000 г. дружеството никога не е постигало някаква ефективност от основната си дейност. Неслучайно то реализира постоянно загуби от основната си дейност. Печалбата например за 2003 г. в размер на 119 млн. лв. бе в резултат на реализиран положителен финансов резултат, а произходът й са т.нар. курсови разлики, които след това липсват. Подобрените показатели за общата ликвидност се дължаха и на разсрочване на голяма част от дълговете на "Кремиковци" АД към НЕК ЕАД, Булгаргаз ЕАД, НОИ за дългосрочен период от време. Това разсрочване класифицира тази част от дълга като дългосрочни пасиви.
Големите губещи
Възелът от абсурди около комбината (а най-големият е строителството му в Софийското поле) трудно може да бъде разплетен. В пълен размер парите си ще получат само работниците, НАП и някои от кредиторите, чиито вземания са били обезпечени с активи още преди комбинатът да фалира през лятото на 2008 г. Държавните компании НЕК, БДЖ и "Булгаргаз" ще се простят със суми между 130 и 250 млн. лв. От приватизацията до датата на откриване на производство по несъстоятелност държавните монополисти са имали вземания за 130 млн. лв. След тази дата са натрупани още близо 120 млн. лв. задължения, които по закон не могат да се обезпечават, но въпреки това фирмите обслужваха комбината с решение на кабинета на тройната коалиция, а и през първите 7 месеца от управлението на ГЕРБ. Най-големите губещи обаче са собствениците на кремиковски облигации (12-процентови дългови книжа за 325 млн. евро, като срещу заема е било заложено технологично оборудване на комбината), които бяха емитирани през 2006 г. Продажбата на заложени в полза на облигационерите активи осигури само 80.52 млн. лв., с което се покриват едва 8.68% от вземането им, което с лихвите стигна 927.33 млн. лв.
Абсурдът ЦСКА
Но ако говорим за абсурдите около комбината, най-големият беше, че при поредния опит за препродажба на «Кремиковци» той се оказа в пакет заедно с футболния отбор на ЦСКА. Нещо като спомен от соцмаркетинга, когато «Отнесени от вихъра» вървеше с томче на др. Тодор Живков. Този пореден абсурд около металургичния гигант само показваше, че тогавашният индийски инвеститор не е бил много загрижен за комбината, а по-скоро го е използвал като трамплин за европроизход на многобройните си заводи извън рамките на общността и за попълване на офшорните си сметки чрез продажби навън на продукцията на завода.
