Григор Стоичков е от малцината останали живи съратници на Тодор Живков, но и свидетел на комунизма, перестройката, задкулисията около 10 ноември 1989 г. и предателствата в БКП и държавата.
Днес той има привилегията да говори за тези противоречиви и често обвити в митове събития в първо лице. Ветеранът от години живее сам в къщата си в Бояна. На фона на помпозните имения на мутри и новобогаташи тя изглежда скромна и някак вехта. Приема екипа на „Торнадо” в импровизиран кабинет, с много книги. Тук е събрал архива си – материали, снимки, много спомени. Обяснява, че пенсията на един бивш министър, вицепремиер и държавник днес не стига да отоплява цялата вила и затова се е свил като при криза само в малката стаичка.
По традиция черпи с кафе, шоколад и коняк. Години наред част от ежедневието му са няколко вестника - за да не изостава от политиката. Признава, че е добър приятел със Станиш Бонев, Георги Караманев, Христо Христов и други. Не крие, че от БСП не го търсят, а преди месец бил включен в комитет за честване 100-годишнината от раждането на Тодор Живков, но никога не е участвал в работата му, не се е събирал с другите членове, даже не ги знае кои са. Стоичков всъщност е от малцината лидери на комунистическия период, които в първите години на демокрацията бе осъден и прекара две години в затвора заради аварията в Чернобил през 1986 г. Казва, че е жертван от свои, изкупил е чужда вина, а партията му не го е защитила.
Тарикат измами Политбюро
Живков имаше нюх към кадрите, които предлагаха новости. Издигаше ги, но невинаги изборът му беше сполучлив. Като разбере, че са некадърни, ги освобождаваше. При него имаше един съветник, строителен инж. – Драгомир Коларов, некоректно момче, искаше бързо да се издигне. Та той доказа, че може да се правят апартаменти с метални конструкции бързо. Тогава имаше жилищна криза, Живков го послуша и му се довери. Специално обединение “ДСО Балканстрой” бе предоставено на негово разположение и под негово ръководство. Но аз и Пенчо Кубадински, които разбирахме от строителство, казахме неофициално, че тези нови идеи са нереални Но Живков вече бе убеден, че това е пътят и под негово давление се спря изграждането на циментови заводи, на тухларски заводи, тъй като смятаха, че са открили нова Америка и така ще решим жилищния въпрос през 1986-1987 г. Проведе се специален пленум на ЦК по тази тема, дадоха се много пари на това обединение. Един ден поисках да ме заведат на гара Яна, където беше експерименталната база, а Коларов ме убеждава, че сега не е подходящо. В същото време аз съм министър на строителството, а не ме допускат до наша база. Накрая Живков вече разбра, че е подведен, след като ходи лично на посещение на гара Яна. Един ден ми вика: „Слушай, ще се обадиш на Милко Балев, намерете му работа на тоя Коларов, не мога да го гледам вече...
Излъга ме отначало докрай”. Точно бяхме решили къде да го пратим този „рационализатор” и Живков пак ми казва – „спри, не го устройвай, сега излезе с предложение за супермаркети от метални конструкции”. Но преди това свика 10-членна комисия от специалисти, които да дадат компетентна оценка за проекта на Коларов. Тя беше положителна, построи се един такъв супермаркет, но още след първия сняг падна. След този провал Коларов беше окончателно уволнен.
Спрях самолета на Първия
Веднъж му спрях самолета на Живков, преди да излети. Всичко стана заради Деня на строителя. Внесох като строителен министър предложение за награждаване на 4-5 човека с орден “Герой на социалистическия труд” и “Георги Димитров”. Два дни оставаха до празника, а указът не е подписан от Живков Звъня в НС, отговарят, че предложение не е постъпвало. Разбирам после, че то не е докладвано и в секретариата на ЦК. А аз не мога да се явя на празника на строителя без отличията. Търся Живков и разбирам, че той е тръгнал за среща във Велико Търново. От зам.началника на УБО ген. Христов разбирам, че първият още не е излетял и веднага тръгвам към аерогарата. Взимам черновата с предложението и по най-прекия път стигам до летището. Точно в този момент самолетът тръгваше от стоянката. Като министър и на транспорта, аз излизам с колата на пистата, аварийно заставам пред самолета и му давам знак да спре. Срещам първо ген. Кашев. Гледа ме изумен, сигурно се пита как си позволявам подобно своеволие Без много да обяснявам, влизам в кабината при Живков, а там са Борис Велчев, Гриша Филипов, Пенчо Кубадински, Пеньо Кирацов и други. Обясних каква е ситуацията и защо съм спрял самолета, едновременно с това подадох черновата на Живков и го помолих да подпише. Освен това настоях от ЦК да дойдат да приветстват строителите, които правят чудеса за България. Тогава Живков лично разпореди на Пеньо Кирацов да си вземе куфарчето, да слезе от самолета и да присъства на празника. Когато всичко свърши, Живков се засмя и каза: „Няма друг в България, който да спре самолета на държавния глава, освен Шопа.”
Щраус идваше нелегално у нас
Един от най-големите митове за Живков е, че бил неграмотен като управленец, а в действителност беше голям държавник. Мога да приведа много примери. Участва на световното изложение в Япония, в Осака (средата на 70-те години). Беше удивен от бързия напредък в областта на икономическия прогрес на капиталистическите държави, които се представиха там. А в същото време си даваше сметка каква е ситуацията в България, в целия соцлагер. Така осъзна, че ние сериозно изоставаме. Свърза се със съветския посланик в Япония, оттам поиска веднага среща с Брежнев, подготви специална записка. Когато се виждат, Брежнев му казва, че е получил записката. Живков му обяснява в какво отношение сме изостанали, а Брежнев му казва: „Слушай, Живков - там, където трябва, не изоставаме, (тоест във военната промишленост, б.а.). Хайде стига сме говорили за икономика, дай да пием по една водка и да обядваме”. И така завършва разговорът им. Живков се върна в България и аз попаднах с други хора при него, когато разказа този случай. Тогава той каза още: „Досега сме разчитали в развитието на техническия прогрес на СССР, но повече не можем да се уповаваме на тях, трябва сами да си решаваме въпросите. Има едно техническо разузнаване, дайте да видим какво правим в тази посока”, настоя той. Възложи на Георги Атанасов, Огнян Дойнов и други да се разшири дейността на научно-техническото разузнаване, защото ние повече не можем да разчитаме на СССР. Живков им каза: „Ние трябва да купуваме, да “крадем” и да внасяме технически новости, да се развива България”. Беше наясно, че за това преориентиране трябват пари. Предложи около 50 млн. да се отделят за техническото разузнаване за да се разшири дейността му. Ето това е пример за държавнически подход – първо, вижда, че ние изоставаме от капитализма, второ – осъзнава, че тези, които са били водещи в соцлагера, тъпчат на едно място и той търси решение на този проблем.
Трудно общувахме със Запада, но той наистина търсеше неформални пътища. Знам от Живков, че е имал доста открити и близки контакти с Франц Йозеф Щраус. Приемал го е в ГФР, разговаряли са по проблеми, а после е казвал на Щраус в прав текст: „Вие имате такива заводи, такива аутобани, ние към това се стремим и затова искаме сега от вас някаква техника, която не можем да имаме по друг начин”. По-късно Щраус пристигна по негова покана в България. Знам, че и на лов го е водил, дори няколко пъти. Имаха и неофициални срещи. Тяхната цел беше да могат да отидат на лов, за да коментират проблеми. Чувал съм от съветника му Костадин Чакъров, че за оправдание на неофициалните срещи германският самолет кацал в София с обяснения, че има техническа повреда. Самият Щраус ценеше много Живков и казваше: „Аз съм се срещал и с други лидери на социалистическите страни, той е над всичките, той е ум, той е държавник”, твърдеше немецът за него.
45 г. търсихме агентите на Гешев в БКП
Мит е, че Живков е нямал нищо общо с отряда „Чавдар”, а също и че е бил агент на Гешев. В нелегалните години е бил секретар на районен комитет на партията в София. Работил е там, но е бил и при чавдарци. Когато отрядът е разбит, Живков е изпратен да го укрепва. Партизаните са обкръжени в Мургаш от много голяма войска, няколко дни се водят сражения. Тогава раняват Добри Джуров в ръката и заедно с Желязко Колев от Първомайско напускат отряда. Укриват се, въпреки че Джуров не е сериозно пострадал, но партизаните остават без командир. Тогава партийният секретар на отряда Драган Пешев, бивш учител от едно село Батулия, сигнализира, че положението е тежко. И тогава се възлага на Тодор Живков незабавно да замине от София за Балкана. Тръгва и стига до Кремиковци, там е имало една база, ползвана за бомбоубежище, но строго охранявана.
Поемат го двама шопи без оръжие, за да го заведат в отряда. Стигат до поста, но ги спират с предупреждение: „Ще стрелям!” Тогава единият шоп отвърнал: „Как ще стреляш, нали вчера минавах, аз съм същият, всеки път ли ще ме стреляш.” Войникът се оттеглил и така успяват да стигнат до отряда. Това става май – юни 1944 г. Живков събира партийното бюро, отрядът няма командир, но той има идеи – предлага да се разделят на три чети и така да се изтеглят. Уточняват се кои да бъдат четните командири и т.н. В тези трудни месеци Джуров никакъв го няма, крие се в Първомай, лекува си ръката, а после излезе герой и стана министър Съшити с бели конци са и връзките на Живков с Гешев. Той е известен като добър полицай. Ръководеше цялото вътрешно разузнаване, търсеше кои са ръководителите на партията и къде са. Аз също съм бил обект на негови разработки, разпитвал ме е лично, имам преки впечатления от него.
Но Гешев има и провали. Не можа да разкрие нелегалната печатница на БРП, а я търси в продължение на 4 години. Но твърденията за прословутото му тефтерче с кодовете на агентите са повече приказки. При Гешев е имало цяла картотека. Знае се кои са били картотекирани, наблюдавани. Той вероятно си е имал едно тефтерче, но то не е съдържало главната информация. Просто е имал систематизирана картотека, а тя е разкрита, описана, проверявана е и т.н. Що се отнася до Живков, аз не вярвам, че е бил зависим от Гешев а и нищо не се доказа в тази посока. Но истина е, че обвиненията за такива обвързаности излизаха от средите на нашите кадри, партийните членове.
Вярно е, че са били вербувани хора на ЦК, които са информирали Никола Гешев. Но през годините на социализма не можаха да се разкрият кои са те. Този въпрос е стоял пред партията след 9 септември 1944 г., искали сме да узнаем кои са ни предавали. За себе си аз знам, но има много другари, които също пострадаха. Но тези членове на ЦК, за които се предполага, че са били доносници на Гешев – останаха неразкрити. Един ли е бил, двама или повече – не се разбра.
Джуров е доносникът на Горбачов
Когато Горбачов пое властта, още при първата им среща Живков му е казал директно, че ние изоставаме от другите страни и трябва обсъдим как да се преодолее този застой. Горбачов обаче не му е обърнал никакво внимание. Живков обаче не се помири и разработи едно изложение до генералния секретар на КПСС от 28 страници, на руски. В него изложи основните недостатъци на социализма не в България, а на социализма въобще. И предложида се обсъди проблемът, а КПСС и Горбачов да призоват всички първи секретари да разгледат тези недостатъци и да набележат общи мерки. От Москва обаче не идва никакъв отговор. Тогава Живков ни събра в тесен кръг и ни запозна с това писмо. Каза, че от 7-8 м. не е получил мнението на Горбачов. Всички мълчаха, тогава аз взех думата. Викам, добре, щом няма отговор, предлагам това писмо да бъде изпратено на първите секретари на всички социалистически страни. Живков ми вика: „Ей, Шопе, много си наивен”. Аргументирах се, че някои от първите като Ерик Хоникер веднага ще докладват в Москва. Но Живков отсече: „Нищо не можем да направим, ако не застане начело КПСС”.
Ясно беше, че Горбачов от началото е бил взел твърд курс да махне Живков. През цялото време Андрей Луканов е информирал КПСС какво е ставало у нас. Оказа се обаче, че лесно не могат да свалят Живков, защото беше авторитет.
Активират Андрей и Петър Младенов Най-напред КПСС се ориентира към Андрей да бъде заместникът на Живков. Но получават информация, от тяхното разузнаване, че няма да се приеме. Тогава Шеварднадзе предлага своя колега външен министър - и така изплува Петър Младенов. Той и Луканов започнаха активно да работят срещу Живков, но се усещат, че ако ги разкрият – не им се пише хубаво, а са сами. Тогава искат помощ от Горбачов, а той вика Добри Джуров, чрез съветското военно министерство. Знам, че по време на срещата Горбачов го величае, че е най-големият командир, най-праволинейният и така прокарва идеята за обновяване на властта в София. Директно му казва, че Андрей Луканов и Петър Младенов нямат опора. Така Добри Джуров става тяхната вярна опора. Връща се у нас и насрочва едно учение до село Огняново, на което кани само определени хора. След учението Джуров ги информира за задачата, която му е поставена от Москва. Живков обаче знаеше за този замисъл. Празни приказки са, че тримата – Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев, на Сергей баща му, са го убедили да подаде оставка. Преди заседанието на ПБ на 10 ноември в 10 часа Живков ме повика. Директно ми каза: „Днес ще си дам оставката, но искам да се посъветвам с тебе по някои въпроси”. Опонирах му дали сега е моментът, а той ми отвърна: „Аз съм вече нежелан за съветското ръководство и трябва да дойде нов човек, в когото имат те доверие. В интерес на България е аз да се оттегля”.
Тогава започнахме да обсъждаме кой да го замести. Живков предложи да са хора от състава на ПБ, а аз му предложих Георги Атанасов. Живков отвърна: „Добре де, ти сега го предлагаш, а когато аз исках да го направим председател, ти възрази”. Отговорих му, че съм бил резервиран, защото е пропагандистки кадър, няма подготовка, но сега ситуацията е друга, никой от ПБ не познава икономиката като Атанасов. Тогава Живков ми каза: „Съветските хора са за Петър Младенов, но аз ще предложа Георги Атанасов”. Отидох направо при Георги Атанасов, предадох му разговора ни и го накарах да отиде при първия. В началото започна да го увърта, но накрая се обади на Живков и му насрочиха среща към 2 часа.
Живков му е казал какво се случва, че е решил да предложи него за първи секретар. Часове по-късно по време на заседанието Живков наистина предложи Атанасов за свой заместник, макар че знаеше какъв е сценарият на заговорниците. А тия тримата, които си приписват, че са убедили Живков да се оттегли, са отишли при него в 17 без 5 минути и той директно им е казал, че няма за какво да говорят, защото си дава оставката. Тези хора не са герои – Джуров, Йотов и Станишев. Искам да подчертая, че Йордан Йотов е изключително честен, но беше тогава под влиянието на Добри Джуров. Чест му прави, че преди време излезе и каза: „Добри Джуров е нечестен човек” и се разграничи от него, макар, че Джуров му е бил командир в отряда “Чавдар”.
в.Торнадо
