Европа трябва да се обедини за преодоляването на дълговата криза в еврозоната или ще се изложи на риска от раздробяване, упадък и загуба на авторитет. Това пише председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу в статия в "Обзървър".
Ройтерс посочва, че публикацията в британския вестник е предназначена главно за Великобритания, където дълговата криза породи силен евроскептицизъм.
"Тъй като сме свидетели на фундаментални промени в икономическия и геополитически ред, Европа трябва да напредва заедно или рискува да се раздроби", твърди Барозу. Той добавя, че динамиката на глобализацията във финансите, икономиката и геополитиката изправят европейците пред "ясен избор" - или да живеят заедно, да споделят съдбите си и да са от значение за света, или да се изправят пред перспективата от "разногласия и упадък".
"В този решаващ момент ние или ще се обединим, или ще станем незначителни", пише шефът на ЕК.
Според него това означава, че скоростта на Европейския съюз от 27 държави и на еврозоната, в която членуват 17от тези страни "повече не може да бъде скоростта на най-бавния или на участващия с най-голямо нежелание член".
"В същото време не бива Европа да се връща към политиката от ХІХ век, когато се предполагаше, че мирът и просперитетът се гарантират чрез сложен баланс между ограничен брой сили. Знаем, че този вид баланс на силите не е работил дори и по онова време", пише по-нататък Барозу.
По негово мнение кризата е показала нуждата от по-дълбока интеграция на политиката и управлението вътре в еврозоната. Това е единственият път за осигуряване стабилността на еврото. Паралелно с това има нужда от фокусиране върху генерирането на икономически растеж.
"Европейските институции, създадени след Втората световна война, са най-добрият гарант, че се спазват договорените правила в един съюз от суверенни държави. Те имат независимостта и обективността да гарантират, че има равнопоставено отношение към всички държави - и в еврозоната, и извън нея. И да гарантират, че важните решения за икономическата стабилност не са заложник на някакви политически пазарлъци на базата на тесни национални интереси", пише Барозу.
Той подчертава, че задълбочаването на интеграцията в ЕС изисква задълбочаване и на демокрацията. По повод критиките, че Европа се управлява от политици и институции, които не са избирани пряко от народите в съюза, Барозу отговаря, че институции като Европейската комисия и Европейската централна банка са длъжни да действат в общ интерес, особено, когато политическата и икономическата стабилност на ЕС е застрашена. Това означава определяне на ясна посока за действие и препоръчване на трудни решения. "Но това не променя факта, че правителствата в Европа са тези, които взимат окончателните решения, а националните парламенти и Европарламентът гарантират демократичната им легитимност", обяснява Барозу.
Барозу изрично посочва, че еврозоната (където някои държави искат да продължат бързо напред с повече интеграция помежду си) не бива да бъде смятана за нещо, което може да се отдели от Европейския съюз. "Предизвикателството е как да задълбочим тази интеграция, без да създаваме разделения с онези държави, които още не са част от еврозоната", пише председателят на ЕК.
Той предрича, че един ден, когато историците се обърнат към сегашния период, ще разберат, че ЕС е отстъпил "от ръба на разпадането". "Надявам се, че те ще видят как Обединеното кралство изцяло се е ангажирало със своите съюзници и институционални партньори за гарантирането на стабилността на Европейския съюз", посочва Барозу.
Британският премиер Дейвид Камерън нееднократно е призовавал лидерите на страните от еврозоната да предприемат спешни мерки за гарантирането на стабилността на еврото. Великобритания, която запази своята собствена валута, отказва да допринесе за спасителните фондове за затъналите в дългове страни от еврозоната. Същевременно тя се опасява от загубата на влияние, което може да произтече от това, че изостава в т.нар. Европа на две скорости, посочва Ройтерс.
