Трябва да тръгнем отдолу, за да имаме успех след десетилетие Нямаме големи шансове за медал на Олимпиадата Гледайки сегашната ситуация в този спорт, не искам синът ми да го тренира, казва братът на Кобрата
интервю на Иван Атанасов
- Г-н Пулев, запада ли боксът в България?
- Със сигурност има такава тенденция, защото хората, които трябва да се изграждат като състезатели от малки, нямат примера и условията за това. Виждате, че сега някой започва да спортува и впоследствие вижда – този не си е взел премията, онзи не е получил заплатата. Никой разумен и здрав човек не би се занимавал с подобен спорт. Ние искаме от един човек да направим един шампион. Не става. Трябва да разполагаме с цял национален отбор от силни играчи, между които да се роди поне един лидер.
- Какво е положението с материалните бази?
- Има редица спортни училища в България, но цялата система не е изградена правилно, трябва да се подобрява. Материалните бази, от своя страна, са много зле, под всякаква критика. Сега създадоха новата зала, но може ли цяла София да разчита на една Многофункционална зала. В столицата има много тренировъчни помещения, както и приблизително 20 клуба, които функционират. От тях големите са три-четири – Левски, ЦСКА, Славия.
- Колко средства според теб са нужни, от гледна точка на твоята гражданска позиция, както и потребителската ти дейност в пазарната ни икономика? Над 1000 лева ?
- Минимум.
- Изплащат ли се 100% премиите и заплатите при победи на републикански, европейски и световни първенства?
- При победи на републикански шампионати проблемът с парите си отива по съответните клубове. Пак е и до държавата, защото тя финансира тимовете, тя им бави парите. Всичко е един омагьосан кръг.
- Знаете ли какъв е бюджетът на БФБ за тази година?
- Варира някъде между 700-800 хиляди лева на година, базирайки се на успехите от предходния сезон. Смешно е, че Министерството на спорта определя премиите и бюджета по-скоро на око, отколкото чрез статистика.
- Понастоящем къде точно се намира националният ни отбор по бокс?
- В световен мащаб не сме на добро ниво. През 2006 г. бяхме втори в Европа, а оттам постоянно падаме в класацията. Мисля, че ще продължаваме да затъваме, ако не се обърне по-сериозно внимание. Сега има ново ръководство на федерацията, имат желание да работят и се надяваме да го сторят правилно.
- Какво трябва да се направи, за да излезем от дупката?
- Стъпките не са една и две. Основно трябва да се започне отдолу. Федерацията да построи окръжни центрове, в които да се събират деца от различни градове и села. Да се централизират нещата. За целта трябват пари. След това е необходимо самите отбори да имат стимул за производства на национални състезатели, изразяващ се ествествено с нормални парични бонуси. Тогава те ще започнат да работят пълноценно, когато знаят, че за свършената работа ще получат добри пари. В момента никой не взима и лев затова, че е пратил състезател в представителния тим. Ако трябва да прогнозираме в години, мисля, че при правилна политика ще имаме класни бойци след десетилетия. Трябва да мине цяло поколение. Нужни са време, работа и труд. Аз примерно, като виждам каква е сегашната ситуация, не искам моят син да стане боксьор, да извърви тежкия път и накрая да не се реализира пълноценно, а да остане с контузии.
- Преди време ти каза, че в другите страни треньорът взима еднаква премия със съответния състезател за медал, плюс две години твърда заплата. Как стоят нещата у нас?
- Точно тук е голямата пародия. Самият старши треньор на представителния ни тим не върши кой знае каква работа, за да произведе шампион от даден състезател. Тях ги създават личните им наставници. А те самите получават смешни пари за успеха, даже понякога и нищо не взимат. Посочените премии са субективни, определят се на око, като няма ясно изградена форма, по която да се знае чисто кой колко ще вземе. Заради тези неясноти хора, които нямат нищо общо с процеса по изграждането на състезател, взимат големи заплати, а тези, които са вършили черната работа, остават без нищо. Например личният ми треньор Борислав Бояджиев взима смешните 300 лева, затовам че ме е създал и всичките ми успехи са благодарение на него. А тези 300 лева ще ги взима само в рамките на една година, общо – 3000 лева. Докато треньорът на националния отбор Петър Лесов взима 2500 лева и 100% от премията. Не го упреквам, просто системата куца.
- Новата федерация ще постави ли този въпрос на преден план?
- Би трябвало да го разгледа. Ние им го говорим отдавна. Наскоро бях участник в една телевизия и поканих президента на БФБ – Красимир Инински, който каза, че е запознат с проблема. Човекът знае как се става боксьор, има бизнес нюх и контакти, има желание, остава да направи това, което очакваме от него.
- Не смяташ ли, че боксът запада и „благодарение” на новите силови спортове – ММА, Муай-Тай, Джиу-Джицу и т.н.
- Абсурд. Това са коренно различни спортове и си има две ясно разграничени аудитории, едните обичат ММА, другите класическия бокс, независимо че всички са силови състезания. Правете разлика между България и света. Само тук боксът запада. Навън той просперира с пълни сили. Защо в Германия гала-вечерите не намаляват? Защото там всичко се прави професионално.
- Съдейки по брат ти, смяташ ли, че треньорите в Германия са по-добри от родните?
- Не, организацията е по-добра. Професионализмът, с който всеки работи, е по-добър. Мисля, че успехите на Кубрат в амтьорския бокс са доказали качествата му, така че победата при професионалистите не е случайна.
- Ти мислиш ли да се пробваш при професионалистите?
- На този етап нямам такива планова.
- В световен мащаб позициите ни се сриват. А на Балканите?
- Тук сме на едно от първите места, но това не е критерий. Гърците са си зле финансово, сърбите ги бием винаги. Ние, ако тръгнем да се мерим със страните околко нас, вече ще умрем тотално.
- Има ли някакво напрежение между хората във федерацията, породено от недоимъка в бокса?
- Не, не съществуват дрязги. Казвам го съвсем откровенно. Всичко зависи от бюджета на държавата. Виждате, че не само в бокса, но и в целия спорт ситуацията е подобна. Единственият негативен аспект е, че във БФБ има една камара хора, които си получават заплата на наш гръб, без ние да ги познаваме. И в един момент личните треньори на победителите нищо не взимат, с което пада и стимулът им за успехи. 300 лева заплата месечно в рамките на една година – пародия.
- Предстои олимпиада. Имаме ли шансове за медал?
- Не са много големи. Първо, в света боксът е напреднал много, а ние изоставаме. Отстъпваме не толкова по техника, колкото по сила спрямо другите. Виждате, че Русия, Украйна и Куба са традиционни фаворити, така че мисията ще е изключително трудна.
