Апокалиптичните прогнози на финансовите корифеи и политическите лидери пращат надеждите на България в следващото десетилетие
В едно свое интервю преди няколко дни българският премиер не посочи срок за излизане от кризата. На въпрос кога българинът може да очаква подобряване на положението в страната, той заяви, че „Няма хоризонт за България.... имаме да плащаме за железниците, за заема за „Белене”, за еврооблигациите на Милен Велчев... Дори отлично да работим, всичко, което спестим през 2012 г., ще отиде за плащания през 2013 г. Именно заради такива падежи, ако не платим, ще фалираме”.
Германският канцлер Ангела Меркел беше по-конкретна. В редовното си седмично видео послание към германците тя заяви миналата седмица, че на Европа ще й бъде необходимо "десетилетие", за да заздрави финансите си и да излезе от дълговата криза. С други думи стягайте коланите, кризата ще продължи още 10 години!
Подобна прогноза за десетгодишна рецесия направи и бившият министър на финансите на Руската федерация Алексей Кудрин, който в свое интервю заяви, че „...ни чака т.нар. изгубено десетилетие ...и преди всичко това се отнася за държавите от Западна Европа.” Не особено оптимистичен бе и известният финансист и филантроп Джордж Сорос. Според него „Финансовите пазари влекат света към нова Велика депресия... Властите, особено в Европа, са изгубили контрола върху ситуацията”. Американският икономист Нуриел Рубини, предсказал кризата от 2008 г. прогнозира, че „..50% е вероятността САЩ, Еврозоната, Великобритания и другите развити икономики в близките 12 месеца да навлязат в рецесия, отколкото да реализират растеж... Преди няколко месеца предполагах, че новата кризисна вълна ще настъпи през 2013 г., но отслабването на американската икономика и на страните от Еврозоната и Великобритания – е нейното начало. В краткосрочна перспектива са ни необходими стимулиращи мерки в противен случай ни застрашава нова Велика депресия”.
След подобни апокалиптични прогнози веднага възниква въпросът, наистина ли ни заплашва нова Велика депресия и доколко е реално да говорим за подобни аналогии! Сегашната криза доста често се сравнява със събитията от 1929-1933 г., които започват с краха на американския фондов пазар в „черния вторник” – 29 октомври. Първата аналогия може да се резюмира със заглавието на един хитов филм „Имало едно време в Америка”. Както и през 2008 г., така и през 1929 г. всичко започва от САЩ. През 20-те години на миналия век Америка преживява бурен индустриален растеж, в частност на автомобилостроенето, и бум в търговията с ценни книжа. На борсата играят всички – от банкера до чистача.
Това „инвестиционно развлечение” е било достъпно за всички, дори за хора с невисоки доходи, защото, за да придобиеш акции, е трябвало да заплатиш само 10% от тяхната цена, а останалите - на кредит. И доколкото за периода 1927-1929 г. фондовите индекси са се увеличили над 2 пъти, печалбата от разликата в курса на акциите заедно с лихвата/дивидента са „изплащали” цената на кредита. Цялата тази еуфория приключва буквално за 3-4 дни. От „черния четвъртък” (24 октомври) до „черния вторник” (29 октомври) в сегашни цени американците губят близо 200 млрд. долара. Втората аналогия обикновено се свързва с една от причините за финансовия крах от 30-те години на миналия век и сега. Въпреки че и досега икономическите анализатори продължават да спорят за причините, породили Великата депресия, за една от тях – масовото отпускане на достъпни кредити, довело до създаването на „финансов балон” на фондовия пазар, все пак има определено единодушие. И през 2008 г. в САЩ всичко започва от създалия се „кредитен балон” но вече ипотечен. И дотук с аналогиите. След 1929 г. световната иономика се разви скокообразно и финансовите инструменти хипертрофираха. Дотогава фондовият пазар до известна степен отразяваше реалната икономика, докато сега ние имаме работа на практика с виртуално стопанство, което изпадна в криза. Това обаче не означава, че последиците от сегашната криза са виртуални.
За съжаление проблемите във финансовата сфера, която се откъсна от реалния икономически оборот, се пренасят в реалния сектор, т.е. производството, което забавя темпове в развитите икономики. В този смисъл наливането на все по-голямо количество пари (печатането им) не решава проблема, а по-скоро го задълбочава, развивайки се спираловидно. Всяка нова интервенция за поддържане на икономиката изисква все повече и повече наливане на пари. А именно за това предупреждава и Джордж Сорос – „за изгубениа контрол върху ситуацията на финансовите пазари”. Да погледнем към аналогията на цифрите: (виж табл.1, табл.2)
Данните показват, че размахът на последиците от кризата по време на Великата депресия и сега е несравним. БВП на САЩ тогава спада за 3 години почти с 1/3. Сега за подобен крах не може да се говори. Не се наблюдава катастрофален спад в реалния сектор, респ. на промишленото производство и селското стопанство. Нещо повече, срив в цените на стоките липсва и доказателство за това са инфлационните индекси, които са с положителни стойности. При настоящата криза недоволството е насочено към орязването на социалните разходи и протести „против Уолстрийт”, докато миналия век водещото начало е свързано с „гладните бунтове”.
Експертите обръщат внимание и на още един момент. Делът на индустриалния сектор в БВП на развитите икономики през първото десетилетие на настоящия век се колебае между 14% и 23%, докато в годините на Великата депресия този дял е 24-50%. С други думи в САЩ и развитите европейски икономики производственият сектор се е свил и всичко се произвежда в Китай и страните от Югоизточна Азия (особено потребителските стоки), за които дълговата криза се оказа периферна.
В крайна сметка втора Велика депресия или „не” за българина е важно кога ще види светлината в тунела!
Апокалиптичните прогнози на финансовите корифеи и политическите лидери ни пращат в следващото десетилетие. Но едва ли реалистичният сценарий ще е подобен. За българската икономика първите признаци за глътка въздух вероятно ще са през третото тримесечие на 2012 г., изключвайки, разбира се, сътресения в глобалната икономика. Ако пророчествата на финансовите „капацитети” се сбъднат, за осезаем растеж ще трябва да чакаме следващата петилетка. Възстановяването на предкризисния брой на работни места ще бъде възможно едва към 2015-2016 г. А песимистичния, сценарий, според който Европа я чака рецесия през 2012 г. и изостряне на дълговата криза, може да доведе до нов спад на родното производство през 2013 г. с 3-4%.
Великата депресия
|
Показатели |
1930 г. |
1931 г. |
1932 г. |
|
БВП (% към предходната година) |
-9,4 |
-8,5 |
-13,4 |
|
Безработица |
8,9 |
16,3 |
24,1 |
Криза’2008
|
Показатели/държава |
2008 г. |
2009 г. |
2010 г. |
2011 г.* |
|
БВП (% към предходната година) САЩ Германия Италия Русия България |
0 1 -1,3 5,2 6,2 |
-2,7 -4,7 -5,2 -7,8 -5,5 |
2,9 3,6 1,3 4 0,2 |
1,6 2,7 0,8 3,4 1,5 |
|
Безработица САЩ Германия Италия Русия България |
5,8 7,6 6,8 6,3 6,3 |
9,3 7,7 7,8 8,4 9,1 |
9,6 7,1 8,4 7,5 11,2 |
9,2 6,1 8 6,1 8,9 |
