Най-важният закон се защитава и атакува с политически аргументи. Продължава наливането на пари в предприятия от социалистически тип
Започна поредният парламентарен театър бюджет’2012. При това всички участници започнаха старателно да играят своята роля. Мнозинството се „опитва” да докаже, че е направило сериозни промени, а опозицията – че това е само параван, зад който се крият пропуснати възможности за насърчаване на икономиката. Всичко това подсказва, че дебатите върху бюджета ще са повече политически, отколкото икономически въпрос. Или както беше казал преди години Емил Хърсев, „Какво значат тук някакви си цифри?”.
Според икономическия министър Трайчо Трайков изработването на консервативни бюджети през изминалите 2 години е правилен ход на правителството. Нещо повече, между първо и второ четене бюджет`2012 г. може да стане още по-консервативен и да се намалят допълнително парите на някои от министерствата. С други думи всички ще трябва да затягат коланите и по думите на финансовия министър, ако се наложи, да се режат още разходи, това ще засегне всички министерства с изключение на здравното, образователното и социалното.
За най-нереформираните сектори парите няма да бъдат орязвани въпреки важността на реформите в тези сфери, за които дори вицепремиерът Симеон Дянков настоява. „В тази ситуация още по-важни стават реформите - в администрацията, здравеопазването и социалната сфера”. В същото време според него реформата в болничната помощ тепърва предстои, а реформата в пенсионната система е закъсняла. Необходим е нов анализ доколко стабилен ще бъде бюджетът на НОИ при увеличаване на пенсионната възраст чак от 2021 г. В момента 2 млрд. лв. от държавния бюджет отиват за пенсии
тоест половината от изплащаните пенсии се покриват от данъците. Реформата в администрацията е сведена до разформироването на структурата на Държавния резерв и съкращаването на щата й от около 600 души, като същата функция ще се изпълнява от нова агенция с щат от около 40 души.
В същото време са налице два правителствени подхода, които до известна степен омаловажават, макар и минималните реформаторски усилия на управляващите. Те са свързани със „социалистическото” разбиране за социалното пазарно стопанство, допускащо наливане на пари в нереформирани сектори на икономиката – здравеопазване и БДЖ. Ще продължават да се дават субсидии на губещата държавна фирма БДЖ, вместо да се тръгне към приватизация или прехвърлянето на управлението й на голям международен оператор, имащ опит с подобни дружества. Освен това ще продължи монополът на здравната каса, вместо да се създадат условия за увеличаване на конкуренцията, за развитие на пазара на здравни услуги.
Засега бюджет`2012 е „щедър” към хората с най-ниски доходи (получаващите минимална работна заплата и евентуално тези с минимални пенсии). По думите на министър Дянков правителството запазва решението си минималната работна заплата да се увеличи от 1 май до 290 лева и се търси вариант за увеличение на минималните пенсии. За всички останали, наредили се на бюджетната софра, важи призивът „надежда всяка оставете”.
Прогнозата за ръста на икономиката може да бъде намалена между първо и второ четене на закона за бюджета. Засега тя остава 2.9% (Вж. Таблицата). Тя се доближава до прогнозата на ЕК за растеж в България от 2.3% за 2012 г. и дефицит от 1.7%. По този показател България е четвъртата най-бързо развиваща се икономика в ЕС. Това е обаче на фона на прогнозирания почти нулев растеж в целия ЕС. В българския проектобюджет обаче е заложена нестабилната макроикономическа обстановка, но при растеж на ЕС от 1,9% през 2011 г. и 1,8% през 2012 г. За същия период, според нашето финансово министерство, световната икономика ще отбележи нарастване от 4,3% през 2011 г. и 4,5% през 2012 г. (много оптимизъм и по-малко реализъм). С други думи, на фона на случващото се в българската и световната икономика, бюджетната прогноза за 2012 г. изглежда твърде оптимистична.
Междувременно седем от големите европейски държави обявиха рецесия за следващата година - Холандия, Италия, Франция, Испания, Белгия, Португалия и Великобритания. Европейската комисия ревизира очакванията си за ръст на европейската икономика, включително и прогнозата за България (еврокомисията намали очаквания ръст в ЕС за 2012 от 1.9 на 0.5%). Според новата прогноза големи икономики като германската, испанската, френската ще се забавят и ще имат над 2 пъти по-малък ръст от очакваното през пролетта. Влошава се и перспективата за България - вместо 3.7% Европа вече прогнозира 2.3% ръст на българската икономика при планиран растеж от 2.9% в проектобюджет 2012 г. Прогнозата за безработицата е коригирана от 8.5 на 12.1%, а скромен ръст от 3% на инвестициите се очаква едва през 2013 г. Според ЕК темпът на възстановяване на България изостава от темповете на възстановяване на повечето развиващи се икономики в ЕС.
Признанието на финансовия министър, че приходната част е смятана при очакван ръст от 1%, т.е. по-консервативно от заложените параметри, не е нищо друго освен презастраховка за очаквана рецесия, която няма да премине само за 1 година. Целенасочено е заложен и 1.3% дефицит - по-малко спрямо предварително обявените в конвергентната програма 1.5%, защото България е малка икономика и лесно може да понесе удари от рецесията в Западна Европа. Като се има предвид, че три от основните външни пазари на България - Гърция, Италия и Германия, ще свият потреблението си, включително и на български стоки, подобни скрити буфери са обясними. Миналата година износът ни за Гърция и за Италия е бил по 1 млрд. евро от общ експорт от 15 млрд. евро.
Увеличени приходи в държавния бюджет вероятно ще се реализират и чрез т. нар. „инфлационен данък”. Заложената в макрорамката инфлация от 2,8 % едва ли ще се устиска през следващата година. Очаква се ново поскъпване на цената на електрическата енергия заради таксите, които ТЕЦ следва да плащат от следващата година за изхвърлените във въздуха вредни емисии. Предвидено е и повишаване на акцизните ставки за газьола и керосина. Съгласно Договора за присъединяване на Република България към ЕС и по-конкретно Преговорна глава 10 „Данъчна политика” е договорен преходен период до 01.01.2013 година, в който да бъдат достигнати минималните акцизни ставки за газьол и керосин в размер на 330 евро /1000 л. (645 лева/1000 л.).
Предложението за промяна в закона е свързано с поетапното увеличение на акциза за двата вида енергийни продукти.
• газьол – увеличаване на ставката от 615 лв./1000 л. На 630 лв./1000 л. Увеличаването ще доведе до положителен ефект за бюджета, оценяван на около 30 млн. лв.;
• керосин - увеличаване на ставката от 615 лв./1000 л. На 630 лв./1000 л. Не се очаква ефект за бюджета, тъй като основно керосинът се използва за зареждане на въздухоплавателни средства в международен рейс и платеният акциз се възстановява на лицата в сроковете, предвидени в Закона за акцизите и данъчните складове. Всичко това ще рефлектира върху цените на всички потребителски стоки и те ще нараснат, увеличавайки приходите в бюджета с поне 3-4% от косвени данъци (ДДС и акцизи).
В крайна сметка философията на бюджет’2012 може да се резюмира с едно изречение, казано от социалистически експерти преди близо 12 години: „По-добре е да се нахрани едно поделение на вътрешни войски или да се отвори нова социална кухня (социалния избор), отколкото безкрайно да се финансират области и общини, нежелаещи да живеят по пазарните правила и отрасли и предприятия, мечтаещи за план, фондове и субсидии”.
В същото време единствено от Националното сдружение на общините се престрашиха да поискат още пари - 22 млн. за въведеното здравословно хранене на децата и 20 млн. за обезщетения на 4000 души на изборни длъжности след проведените местни избори. Дянков каза, че ще се помисли, защото исканията били справедливи. Все пак изборната победа „изисква жертви”, дори и в името на бюджета.
Александър Илиев
