Не ми се пише, братя и сестри! Безсмислено е! И ако забележите, че въпреки всичко, продължавам да пиша, то е щото ми се яде. Да се яде също е безсмислено, но, за съжаление, неизбежно. Както беше казал поетът, „партиен секретар си ти, стомах!”
Ако се „деполитизира” яденето, на мига спираме писането. Но исках да ви кажа защо не ми се пише, а не що пиша… Не ми се пише, защото тая професия така се сговняви, че нема накъде… Не пей ми се, не смей ми се… Много са нещата, не можем да ги изредим.
Журналистиката днес живее в състояние на рецидивираща подлост. И на никой не му пука. Създали са си някакъв симулакрум, раздават си награди, титулуват се един друг… Дудука бил топжурналист! Нам кой си педал бил „култов”, някаква куха красавица, рано открила социалната стойност на сексуалния живот (опитвам се да избягна думата курва), води предаване в национална телевизия… И всички се обичат, и всички обичат Бойко…
И се изкушавам да кажа, че „симптомите на любовта са същите като на холерата”, но това ще ни отведе далеч от темата…
Но сламката, която пречупва гръбнака на камилата, беше новината, че Любомир Павлов, по-известен като Пъпката, оглавил Съюза на българските издатели. И вече Пъпката ще раздава наградите „Черноризец храбър”! Или, в краен случай, ще се появи още един съюз, под ръководството на Дилян Пеевски, който също ще раздава награди, например „Черноризец по-Хръбър”… Те нали си мерят пишките сега… Тук пропускам СБЖ и неговите награди, щото съюзът е даден на Блъсков под аренда… Да им пикам на наградата (нарочно съм вулгарен, не без да искам)! Отрекли сме ги тия награди отдавна, още когато Славка Бозукова спечели първа награда за разследване, направено от Майкъл Чорни. По-важното е, че този съюз утре ще се произнася за спазването на морала и етиката в професията! Представяте ли си?! Аз си го представям. Защото имах щастието за известно време да работя в „Експрес” и там Пъпките се опитваха да ми обясняват кодекса на ББС...
Честно, немате представа колко са нагли некои хора… (Късно е да ме питате какво съм правил там… Вече съм обяснил. В момент на тежка равносметка за пътя си през журналистиката, ние стигнахме до извода, и го написахме, че, с малки просветления, това е път достоен за торен бръмбар – от лайно на лайно сме кацал, с извинение. Но това предлагаше родният ландшафт…)
Това, дето Пъпката не е там, където му е мястото, иди доди, разбираемо е. Съдебната система и така нататък… Да не наливаме вода в Цецовата воденица… Но това, дето е там, където не му е мястото, идва байгън. Направо ни обезкуражава!
Не, не се правим на особен, както казват американците. И, за да го докажем, ще ви признаем нещо, което и на булката не сме признавали. Знаете ли как се остава относително честен? Случайно. Абсолютно случайно. Просто по една или друга причина до към четиридесет никой не ви предлага нищо, или ви предлагат обидно малки, несъразмерни на самочувствието ви, работи… И вие нямате избор, освен да си кажете, че то е щото сте видимо честен. (Така де, никой няма да си помисли: „Сигурно съм глупав!”) То затова е толкова трудно да се различи честен, от глупав, неосведомен човек… Или, най-после, предложението е дошло преди още да сте духовно подготвен и сте го отхвърлили с идеята, че няма да е последното…
И се хващате за тая ваша още неукрепнала честност и все повече се навивате. И ако в тоя момент не се появи някой крупен инвеститор, който да пресече поривите ви, много е възможно да си останете относително честен за цял живот. Но то няма да е някой спокоен живот. Защото червейчето на успеха на другите (пари, уважение, позиции… изобщо четвъртото ниво на нуждата според Маслоу, за което съм ви споменавал, наистина, доста бегло…) ще продължи да ровичка из вътрешното ви спокойствие и доволство. Защото животът се мери по това какво си постигнал, а не по това от какво си се отказал. Може би трябва да не е така, ама е така…
В реалния живот ”само смъртта е начин да останеш чист” (Р. Пен Уорън) И други настолни приятели, които много уважавам, така казват. Джером Джером например викаше, че ако така гледаме на тия работи, „трябва да обявим стридата за най-добродетелното същество на този свят - тя винаги си седи у дома и винаги е трезва.” Това е смисълът и на Елин-Пелиновото „не унищожавайте изкушението, защото ще направите подвига за спасение много лесен.” А не е лесен, ако изобщо има спасение, де… Защото, като казах спасението, се сетих пак за Пъпката. Да, абсурдно е, ама така се получи. Като се изтълкувам, обаче, ще видите, че не е чак толкова абсурдно. Сигурно знаете, че Павлов преживя тежка катастрофа и едва го върнаха от тунела с бялата светлина, да не дава Господ никому! И, като се върна, продължи със същия хъс да прави това, което правеше преди да види тунела… Дори с по-голям хъс! Големите успехи с Общинска банка бяха след това. Което ме кара да мисля, че или няма друг, по-добър свят, или, ако го има, входът е платен.
За какво говорим тогава?! За малко да кажа защо пишем тогава, ама се сетих, че горе обяснихме…
Всъщност, горе не бяхме прав. Това за холерата, ако се внимава, изобщо няма да ни отведе далече, ами пак в темата. Имам предвид там, където се разказва как доктор Хувенал Урбино се опитал да въведе нови схващания в Болницата на милосърдието, но се оказало, че това не е толкова лесно…
„Защото този мухлясал дом на здравето се заинатяваше в атавистичните си суеверия, като например… да се изисква от хирурзите строго официален костюм и велурени ръкавици в операционната зала, защото бе прието да се смята, че елегантността е основното условие за асептичност. Не можеха да понасят как новопристигналият младок опитва урината на болния, за да установи съдържанието на захар…”
P.S. Като си прочетох творението, ми се стори, че по-точно би било заглавието “Акмето на акнето…” Ама ме мързи да обяснявам какво е акме и каква е разликата му с акнето… Пък и прекалено много метафори станаха за тема, която може да се изчерпи с едно изречение: „Да пази Господ от ненаказан крадец!”.
P.S. Като ровичках за илюстрация, додох на Гуглето задача да ми намери „младежка пъпка”. И на стр. 18 в резултатите ми излезе Любо Пъпката. Честно! Което едва ли значи нещо, щото пък на 19 страница извади Цецо…
Д-р Филипов
