14 февруари - още един празник, който разделя нацията. Като 9 септември, но без омраза. Хубаво си беше преди: народът - единен и сплотен, барабар с властта почиташе Трифон Зарезан.
Тогава и виното беше по-сладко, и от шоколада файда имаше, и всичко си беше по-хубаво. Сега стана като в онзи виц, дето двама пенсионери си спомняли войниклъка и единият рекъл: „Наборе, абе помниш ли в казармата колко бром ни сипваха в чая?" „Помня, как да не помня?" „Е, на мен сега ми подейства".
На 14 февруари се оказва, че едни празнуват Деня на влюбените, други - Деня на лозаря. Трети го били обявили за Ден на археолога. Три четвърти от света се юрна да тачи треторазрядния католически светия. Малко ли празници ни е дало православието? Я ми посочете колцина православни светци са поставени в календара на католическата църква? Май само покровителят на Европа св. Константин Философ, за когото във Ватикана знаят само кардиналите.
Денят на св. Валентин стана удобен повод за поредния трибунал, който съпругите при всяка възможност устройват над уж по-силните си половинки. „Откога не си ме канил на ресторант? Кога за последен път каза, че ме обичаш? Няма ли да се сетиш, че втора година ходя със старо палто /рокля, шуба, ботуши, автомобил, джип, самолет - според джоба на подсъдимия/. Виж на колежката /приятелката, съперницата, съседката, шефката,/ мъжът й ще я води на Халкидики през уикенда!...Поне един букет не се ли сети да купиш?!"
Едва ли светията е могъл да предвиди как след 17 века ще
спекулират с името и с мъченичеството му. Позволете да припомня, че св.
Валентин е живял през трети век след Христа, по времето на римския император Клавдий Втори Жестокия /не онзи от филма „Аз,
Клавдий"/, станал известен с гоненията си срещу християните. Свещеникът
Валентин помагал на угнетените и измъчвани християни, което било престъпление
според тогавашните власти. Арестуван и изпратен в Рим, не се отрекъл от вярата
си и след жестоки мъчения бил обезглавен на 14 февруари 269 г.
Легендата, която дава началото на Деня на влюбените, се появява в Нюрнбергските хроники едва през 1493 г., повече от 1 100 години след смъртта на светеца. Хрониките разказват, че свещеник Валентин разгневил император Клавдий, защото венчавал войници от римските легиони, които идвали при него с любимите си. Императорът смятал, че легионерите не трябва да се женят, за да воюват по-добре и по-лесно да се разделят с живота. В името на императора, естествено. Клавдий наредил да хвърлят в затвора християнския свещеник. Скоро обаче отишъл при затворника, поприказвал с него и го харесал. Валентин заживял не лошо в двореца, като дълги часове беседвал с величеството. Но си позволил да прикани императора да приеме християнството, за което бил убит. Докато чакал смъртта, светецът върнал зрението на дъщерята на своя надзирател.
Друга легенда разказва, че преди смъртта си предал на
същата девойка писмо с подпис „От любящия те Валентин", с което положил
традицията в този ден да бъдат изпращани „валентинки" с любовни признания.
Освен влюбените, сгодените и щастливите съпружески двойки, св. Валентин покровителства болните от епилепсия и от мигрена, предпазва от чума, защитава пътешествениците и пчеларите.
След купона малката ми дъщеря се върна с плюшено пурпурно червено сърце, голямо колкото чорбаджийска възглавница. При натискане върху надписа „I love you" се разнася механичен гъгнещ глас: "О-би-чам те! Мнооооооого!" След няколко обяснения е трудно да не се засмееш.
Пренебрегвайки църковните догми, расовите, политическите и културните различия, младите хора направиха още една крачка към глобализацията, като превърнаха 14 февруари в Световен ден на влюбените. Помогнаха ни да разберем, че не изобилие от подаръци иска нас св. Валентин, а само едно искрено „Обичам те!"
Стига да има на кого да го кажеш.
Васил Д. Василев
