Кандидат-студентските кампании са добър бизнес за тези, които подготвят младежите. Ако се приемат матурите като вход за ВУЗ, ще се появи завист към учителите от средните училища, смята доц. д-р Георги Николов, ректор на ВУЗФ.
Интервю на Даниела Георгиева
- Доц. Николов, представете ни Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), чийто ректор сте.
- Това е първото в България специализирано частно Висше училище в такива престижни области като финансите и застраховането. Училището има кратка история, но е постигнало много добри резултати. През юли 2007 г. се навършиха пет години от създаването му с решение на Народното събрание, което е показател за неговата легитимност. През есента на 2002 г. са приети първите студенти в училището и за мен беше изненадващо, когато станах ректор, че най-големият прием е бил именно през първата година от създаването на училището. Това беше и първият наш випуск с много добра професионална реализация.
снимки Вяра Йовева- Какви специалности предлага ВУЗФ на кандидат-студентите?
- Обучаваме студенти в три специалности в редовна и задочна форма, без да смятаме в скоро време да увеличаваме броя им. Това са „Финанси”, „Застраховане и осигуряване” и „Счетоводство и контрол”, като учебните планове са направени така, че има около 25% препокриване на учебните дисциплини за отделните специалности. Това е направено неслучайно, за да може да има по-широка възможност за реализация на нашите възпитаници. От друга страна, трите специалности са взаимосвързани. Например, застраховането и осигуряването в по-широк смисъл са част от финансите.
Факт е, че от двата наши випуска над 80% са се реализирали професионално. Особеното за нашето училище, което сигурно вече се оценява от студентите и от бизнеса, е, че ние акцентираме твърде много върху практическата подготовка.
До скоро съм бил
преподавател в държавно висше училище и знам, че през последните години не се
отделя достатъчно внимание на практическата подготовка. Склонни сме, говоря и за
себе си като преподавател, по-скоро да теоретизираме нещата, а да не подготвяме
студентите за практиката и за съжаление това е нож с две остриета. Завършвайки,
студентите отиват в съответните фирми без нужната практическа подготовка. Това
удължава периода на адаптация и никой работодател, да не говорим за частника,
няма да предпочете такъв специалист. Затова политиката на нашето Висше училище
е да поддържаме много тесни контакти с бизнеса и да се интересуваме от неговите
изисквания по отношение на подготовката на
бъдещите специалисти. Това го правим основно чрез нашия Център за
кариерно ориентиране и предприемачество, както и чрез организирането на
различни форуми, на които бизнесът споделя своите виждания за подготовката на
необходимите им специалисти. Като малко Висше училище ние сме много мобилни по отношение на учебната документация и я
променяме в зависимост от потребностите на пазара и новите процеси, които се
развиват в страната.
- Кои по-известни преподаватели сте привлекли да
четат лекции във ВУЗФ?
- Привлекли сме като щатни и хонорувани преподаватели водещи специалисти от практиката. Декан при нас е доц. д-р Йордан Христосков, управител на НОИ, един от най-добрите специалисти в областта на социалното осигуряване, който освен теорията на социалното осигуряване споделя на студентите и практиката в нашата страна и в чужбина. Удовлетворени сме, че наши възпитаници започнаха работа в системата на социалното осигуряване.
При нас изнася лекции по капиталови пазари и Апостол Апостолов, председател на Комисията за финансов надзор. Бившият зам.-председател на 36-то НС Йордан Школагерски, който е един от най-известните юристи и с богат практически опит, води лекции по застрахователно право. Бих могъл да спомена и други наши преподаватели с богат практически опит.
Всичко това засилва интереса на студентите, защото повечето преподаватели акцентират не толкова върху теорията, а върху практиката, което повишава качеството на учебния процес и ангажираността на студентите. Когато им се чете само чиста теория, донякъде ги обиждаме, защото те са достатъчно грамотни и информирани и сами могат да намерят подходящи източници на информация.
Другото, което бих подчертал за училището, е, че ние разполагаме с модерна учебна база и съвременни учебно-технически средства. Залите ни са оборудвани с мултимедии, което позволява прилагането на съвременни методи за обучение. Положително е, че студентите оценяват това, което е създадено за тях. През тази учебна година предстои да довършим и оборудваме фитнес залата, в която те ще могат да спортуват.
Колективът ни е сравнително малък - около 30 щатни преподаватели и 15 административни служители, между които съществува колегиалност. Даваме си сметка, че колкото по-малка е съответната корпоративна структура, в случая нашето Висше училище, толкова по-добре се управлява тя.
- Как стоят нещата по отношение на приема на студенти във Висшето училище по застраховане и финанси?
- Всяка година приемаме около 450-500 студенти. Капацитетът на Висшето училище е за около 1500 студенти за всички курсове и форми на обучение.
В нормативната ни уредба са предвидени няколко възможности за приемане на студенти за обучение в бакалавърска степен във Висшето училище. Тези възможности са три - с оценка от успешно положен конкурсен изпит при нас, с оценка от конкурсен изпит или тест в друго висше училище в страната или с оценка от държавен зрелостен изпит (матура), без да имаме балообразуващи предмети.
На последното заседание на Ректорския съвет се обсъдиха някои въпроси, свързани с приема на студенти във Висшето училище. Обединихме се около разбирането, че се налага цялостно преразглеждане на системата за прием, включително оценяване на необходимостта от използване на балообразуващи предмети, както и разработване на нов софтуерен продукт за обработка на документите на кандидат-студентите и тяхното класиране. Тъй като това изисква доста време, а и поради някои неясноти във връзка с матурите, Ректорският съвет реши оценките от матурите да не служат като вход за нашето Висше училище през учебната 2008/2009 година. Във връзка с това искам да подчертая, че нашият конкурсен изпит е под формата на тест, който включва четири раздела – български език и литература, математика, история на България и обща култура, като въпросите в отделните раздели са съобразени с учебното съдържание, което се изучава в средните училища. За кандидат-студентите, които са положили успешно матура по тези предмети и то с добра оценка, няма да представлява трудност нашият конкурсен изпит и няма да им се налага да ходят на допълнителни уроци, да плащат, да измъчват себе си и родителите си. Те биха могли да получат добри оценки и на конкурсния изпит, което би им осигурило и приемане в училището ни.
- Каква е вашата позиция относно матурите?
- Положителна, въпреки многото неясноти и съмнения около тях. Убеден съм, че рано или късно матурите ще се използват като вход в много висши училища.
Не се страхувам да кажа, че признаването на матурите като вход засяга много интереси, тъй като не е тайна, че една кандидат-студентска кампания е добър бизнес за много хора, занимаващи се с подготовка на кандидат-студенти. Ако се приемат матурите като вход в повечето училища, ще се появи завист към учителите, към които ще се пренасочат по-голямата част от частните уроци. Един много авторитетен университет срещна трудности, когато трябваше да премине към тестовата система, но успя и аз поздравявам ръководството му за това. Трябва да дадем шанс на младите хора, както е в много други страни, да постъпват във висшите училища без приемни изпити, но да бъдем по-взискателни по време на обучението и да завършват тези, които имат нужните качества. Просто фунията сега е обърната.
Не трябва да се ограничава приемът от държавата. Оказва се, че ние сме със сравнително нисък процент на завършилите средно образование, които продължават обучението си във висшите училища, защото държавата лимитира техния прием. Особено пък в частните висши училища. Нека, които желаят, да кандидатстват и постъпват във висшите училища, но системата да бъде по- взискателна по отношение на подготовката на студентите и да завършват тези, които могат - естествения подбор, а сега правим доста тежък подбор на входа с изцеждане на силите, с нерви, финансови разходи, а сме по-щедри на изхода. Министерството следи колко са приети, колко са завършили, ако голяма част от тях не завършат, казва „нищо не става от това училище”.
Нека да започне да работи системата на матурите, не бива да има такава реакция срещу тях от страна на родители и ученици. Лошото е, че този проблем се постави едва ли не пред прага на матурите. Министър Вълчев е прав, че в закона е предвидено да има матури, но дълго време те се отлагат и в крайна сметка се намери политическа воля за тяхното въвеждане. Според мен това стана сравнително късно, което породи съответна реакция от страна на учители, ученици и родители. Въвеждането на матурите би следвало да се обсъди предварително на по-широка основа, включително и с висшите училища. При такъв подход много от страховете и съмненията, които сега витаят в публичното пространство, сигурно щяха да отпаднат. Тогава от министерството нямаше да питат висшите училища дали признават матурите като вход или не, тъй като щеше да има предварителна яснота и съответна политика за тях.
- Какво планира Висшето училище като новости през 2008 г.?
- Предвиждаме през месец март да започнем обучение на студенти в магистърска степен по трите специалности. Има доста голям интерес от завършили други висши училища - икономисти и неикономисти, да се обучават при нас. Те вече са добили представа или са разбрали за качеството на осъществяваното обучение в нашето висше училище, за неговата материална база и преподавателския му състав. Ще засилим връзките с висши училища в чужбина и международния обмен на студенти на основата на получената от Европейската комисия университетска харта „Еразъм”.
